Търси

Vatican News
Ято птици над руините на град Рака. Ято птици над руините на град Рака.  (AFP or licensors)

Нунцият в Сирия: „Нека не позволим надеждата да умре“

Десет години след кризата, обзела Арабската република, апостолическият нунций в Дамаск заявява необходимостта от спешна помощ поради бедност, липса на училища и болници, докато „земята е стъпкана, а небето набраздено от самолети и ракети на въоръжените сили на пет несъгласни между тях държави".

Масимилиано Меникети - Ватикана

Войната в Сирия „вкара живота и мира в бездната“, а сегашната ситуация заплашва да „унщожи и надеждата“. Това казва в интервю за Ватикан нюз апостолическия нунций в Дамаск кардинал Марио Дзенари, който от десет години живее в страна, разкъсвана от война, насилие и геостратегически интереси. „Преди дванадесет години не бе така, но днес всичко липсва. Нуждата от помощ е огромна".

Какво е лицето на страната днес, след десет годишния конфликт?

Сирия не е такава, каквато видях преди дванадесет години в началото на мисията ми като апостолически нунций. Днес, когато излизам по улиците на Дамаск, виждам дълги опашки от хора пред пекарните, които търпеливо чакат своя ред да купят хляб на субсидирани от държавата цени, често единствената храна, която може да си позволят. Сцени, невиждани досега, дори през най-тежките години на войната. Виждат се дълги опашки от автомобили пред бензиностанциите, трудно е да се намери нафта за битово отопление, въпреки че в източната част на страната, на границата с Ирак, има нефтени кладенци, които биха били достатъчни за почти пълна доставка на гориво за вътрешна употреба.

Днес Сирия е държава, където, в сравнение с преди десет години, различни социални категорииса изчезнали: броят на жертвите възлиза на около половин милион; 5,5 милиона са сирийски бежанци в съседни държави; още 6 вътрешно разселени лица. Освен това около един милион емигрирали се смятат за безследно изчезнали. Десетки хиляди изчезнали хора са изчезнали. Липсват млади хора, бъдещето на страната. Повече от половината от християните са напуснали страната. Много деца няма бащи, а понякога дори и майки. За някои от тях дом липсва. Липсват училища, болници, медицински и санитарен персонал, както и пълната спешна помощ срещу Covid-19. Липсват фабрики и производствени дейности. Цели села и махали са унищожени и обезлюдени. Прочутото археологическо наследство, привличало посетители от цял ​​свят, е разпиляно. Социалната тъкан, мозайката на примерното съжителство между етнически и религиозни групи, е сериозно засегната. Природата също стене от замърсяването на въздуха, водата и почвата поради използването на експлозиви и устройства от различни видове в продължение на десет години. Земята е потъпкана, а небето набраздено от самолети и ракети на въоръжените сили на пет несъгласни между тях държави".

След тези дълги години на война, икономиката е силно засегната. Има ли опасност Сирия да бъде изоставена от международната общност?

Вярно е, че в различни региони на Сирия от известно време насам не падат повече бомби, но избухна "бомбата" на бедността. Според последните данни на ООН, около 90% от сирийското население в момента живее под прага на бедността. Това е най-мрачната статистика в света! Сирийската лира загуби голяма част от стойността си и цените на основните потребителски стоки скочиха рязко. Хората наричат ​​тази фаза на конфликта „икономическа война“. Освен това няма фабрики, трудно се намират работни места, а заплатите са много ниски и все още не се наблюдава значително икономическо възстановяване.

Смята се, че за рестартиране на Сирия са необходими около 400 милиарда долара. Смятате ли, че са необходими по-големи усилия от страна на международната общност?

Организацията на обединените нации, различните неправителствени организации, участващи в хуманитарната област, и Църквите се опитват да посрещнат многото извънредни ситуации, особено извънредните с храните и здравеопазването. За съжаление, възстановяването и стартирането на икономиката все още не са започнали, което ще изисква няколкостотин милиарда долара. Негативен ефект върху всичко това, освен сериозното явление на корупцията и различни други фактори, имат и санкциите. За възстановяването е необходима мощна и спешна намеса на международната общност. Мирът няма да настъпи в Сирия без икономическо стартиране. „Развитието е новото име за мир", пише папа св. Павел VI в енцикликата „Populorum progressio" от 1967 г. А папа Франциск в енцикликата „Fratelli tutti ", n. 126, цитирайки „Centesimus annus“ на папа св. Йоан Павел II, говори за необходимостта да се осигури „основното право на хората за съществувание и развитие“. Сирия се нуждае от "река" от помощи за възстановяване на болници, училища, фабрики и различни инфраструктури.

Каква е ролята на Църквата в този контекст?

Огромното предизвикателство, пред което са изправени различните религии в Сирия, особено християнската и мюсюлманската, е помирението и възстановяването на социалната структура, увредена от дългогодишната война. Освен това, Църквата е активна на локално ниво с огромна мрежа от хуманитарни проекти, насочени към всички, без етнически и религиозни различия, благодарение на помощта от различни благотворителни институции от цял ​​свят. Бихме могли да кажем, че това е дело на „добрия самарянин“.

Вашето пожелание и апел към тази  държава?

Папа Франциск, на 9 януари 2020 г., по повод размяната на добри пожелания за новата година с дипломатическия корпус, акредитиран при Светия престол, посочи мълчанието, което заплашва да покрие войната, опустошила Сирия през това десетилетие . През тези дълги години на война, Сирия изгуби своя мир, изгуби хора, загуби млади хора, изгуби християни. Много хора изгубиха и губят надежда. Ситуацията може да се сравни с нещастника в евангелската притча за „Добрия самарянин“: нападнат от разбойници, ограбен и оставен наполовина мъртъв и унижен край пътя. Сирия очаква  да бъде съживена социално и икономически и да бъде признато нейното достойнство. Затова отправям специална благодарност към всички „добри самаряни“, някои от които дори загубиха  живота си, демонстрирайки своята щедра солидарност: международни хуманитарни институции, религиозни организации и частни лица. Нека не позволим надеждата да умре!

(dg/vatn)

15 Март 2021, 16:13