Търси

Vatican News
Старостта: нашето бъдеще. Документ на Папската академия за живота Старостта: нашето бъдеще. Документ на Папската академия за живота 

Да си възрастен е дар Божий

Във ватиканския пресцентър бе представен документът на Папската академия за живота относно условията на „третата възраст“ след пандемията.

Давиде Дионизи – Светла Чалъкова – Ватикана

„Старостта: нашето бъдеще. Условията на възрастните след пандемията“. Това е заглавието на документа, публикуван днес, 9 декември, с който Папската академия за живота, в сътрудничество с ватиканското Ведомство за цялостното човешко развитие, предлага размисли за поуките, които трябва да извлечем от трагедията, причинена от разпространението на Covid-19, нейните последици за днешния ден и близкото бъдеще на нашите общества.

Да се преосмисли модела на развитие

Поуки, които откроиха едно двойно съзнание: „От една страна взаимозависимостта между всички, а от друга наличието на силни неравенства. Всички сме в ръцете на една и съща буря, но в известен смисъл може да се каже и, че гребем на различни лодки: най-слабите потъват всеки ден. От съществено значение е да се преосмисли моделът на развитие на цялата планета“, се казва в текста, който се позовава на размишлението в Нотата от 30 март 2020 г. (Пандемия и всеобщо братство), продължено Нотата от 22 юли 2020 г. (Човешката общност в епохата на пандемията. Неактуални размисли за възраждането на живота) и в съвместния документ с Ведомството за цялостното човешко развитие (Ваксина за всички. 20 точки за по-справедлив и здрав свят) от 28 декември 2020 г. Намерението е „да се предложи пътя на Църквата, учителка по хуманност, на един променен от Covis-19 свят, на жените и мъжете, търсещи смисъл и надежда за живота си“.

Covid-19 и възрастните

По време на първата вълна на пандемията значителна част от смъртните случаи от Covid-19 са настъпили в старческите домове, места, които трябва да защитават „най-крехката част от обществото“, и където смъртта ги засегна несъразмерно повече в сравнение със собствения им дом и в семейната среда. „Това, което се случи по време на Covid-19, пречи за премахването на проблема чрез търсенето на изкупителни жертви, единични виновници и, от друга страна, чрез издигащите се гласове в защита на отличните резултати на онези, избегнали заразата в старческите домове. Имаме нужда нова визия, нова парадигма, която да позволи на обществото да се грижи за възрастните хора".

През 2050 г. два милиарда ще са хората над 60-годишна възраст

Документът на Папската академия за живота подчертава, че „от статистическа и социологическа гледна точка мъжете и жените като цяло днес имат по-дълга продължителност на живота. Тази голяма демографска трансформация всъщност представлява културно, антропологично и икономическо предизвикателство”. Според данните на Световната здравна организация през 2050 г. в света ще има два милиарда души над 60-годишна възраст: следователно, всеки пети човек ще бъде възрастен. „Ето защо, е от съществено значение да направим нашите градове приобщаващи и приветливи места за възрастните хора и като цяло за всички форми на крехкост“.

Да си възрастен е дар от Бог

Често в нашето общество преобладава идеята, че старостта е нещастна възраст, разбирана винаги и единствено, като възраст, нуждаеща се от грижи, от помощ и много разходи за медицински грижи. „Да си възрастен е дар от Бог и огромен ресурс, постижение, което трябва да бъде грижовно защитавано, дори когато болестта стане инвалидизираща и възникне необходимостта от интегрирани и висококачествени грижи. Не може да се отрече, - продължава документът - че пандемията затвърди у всички нас съзнанието, че богатството на годините е богатство, което трябва да се цени и защитава”.

Нов модел за по-слабите слоеве

Що се отнася до грижите, Папската академия за живота посочва един нов модел, особено за най-уязвимите, вдъхновен преди всичко от човешката личност. „Прилагането на този принцип предполага артикулирана намеса на различни нива, създавайки непрекъснатост в грижите между собствения дом и някои външни услуги, без травматични прекъсвания, неподходящи за крехкостта на старостта", посочва документът, като се отбелязва, че „старческите домове трябва да се преквалифицират в социално-здравен континуум, тоест да предлагат някои от своите услуги директно в домовете на възрастните хора: домашна хоспитализация, поемане на грижата за самотен човек според личните му нужди, модулирани според тяхната ниска или висока интензивност и където интегрираните социални и здравни грижи и домашни грижи са основата на една нова и модерна парадигма“. По същество се изразява надеждата за създаването на по-широка мрежа от солидарност, „не непременно и изключително базирана на кръвни връзки, а формулирана според принадлежност, приятелства, взаимни чувства и взаимна щедрост в отговор на нуждите на другите".

Срещата между поколенията

Що се отнася до диалога с младите хора, документът приканва за „среща“, която може да внесе в социалната тъкан „онази нова жизнена лимфа на хуманизъм, която би направила обществото по-единно. Не веднъж папа Франциск призовава младите хора да са близо до своите баби и дядовци“, продължава документът и добавя, че „ остаряващия човек не се приближава към края, а към тайната на вечността; за да разбере това, той трябва да се доближи до Бог и да живее във връзка с него. Грижата за духовността на възрастните хора, за тяхната нужда от близостта с Христос и споделянето на вярата е задача на милосърдието в Църквата”. Документът пояснява, че „само благодарение на възрастните хора младите хора могат да преоткрият своите корени и само благодарение на младите хора възрастните могат за възстановяват способността си да мечтаят“.

Крехкостта, като поука

Свидетелството, което възрастните хора могат да дадат със своята крехкост, също е ценно. „ Тя може да бъде видяна като поука, поука на живота", отбелязва размишлението, пояснявайки, че „старостта също трябва да бъде разбрана в този духовен хоризонт: това е благоприятна възраст на отдаденост на Бог. Докато тялото отслабва, психическата жизненост, паметта и ума намаляват, става все по-очевидна зависимостта на човек от Бог“.

Културният поврат

Накрая Документът отправя призив: „Цялото гражданско общество, Църквата и различните религиозни традиции, светът на културата, училището, доброволческия труд, развлеченията, икономиката и социалните комуникации трябва да се чувстват отговорни да предлагат и подкрепят нови и решителни мерки, за да се даде възможност на възрастните хора да бъдат придружавани и подпомагани в семейния контекст, в дома им и в домашна среда, която прилича повече на дом, отколкото на болница. Това е културен поврат, който трябва да се приложи”.

09 Февруари 2021, 12:48