Кардинал Канталамеса: Великият пост е време за обръщане

Да се обърнеш означава да вярваш

Обръщането не означава връщане назад, „към стария завет и спазването на закона, а по-скоро означава да се направи скок напред и се влезе в Царството, да се възприеме спасението, предложено безвъзмездно, чрез свободната и суверенна инициатива на Бог“, посочи проповедникът. „Обръщането и вярата не са два последователни момента, защото обръщането е вяра. Всичко това изисква истинско обръщане, дълбока промяна в начина на осмисляне на нашите взаимоотношения с Бог. Това изисква да се премине от идеята за Бог, който иска, който заповядва, който заплашва, към идеята за Бог, който идва с пълни ръце, за да ни даде всичко. Това е обръщането от „закона“ към „благодатта“, толкова скъпо на св. Павел".

Обръщането - „истинска Коперникова революция“

Призивът към обръщане срещаме, когато Исус говори на учениците, които се чудят кой от тях е „най-големият в небесното царство.“ Исус отговаря, като казва, че „ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството“. "Да станете деца - обясни кардиналът - означава за апостолите да се върнат към това, каквото е било по времето на Божия повик: без претенции, без лозунги, без сравнения между тях. Да се върнат към това, когато са били спътници в приключенията, а не състезатели за първото място. Това е обръщането на онези, които вече са влезли в царството, които са повярвали в Евангелието и вече служат на Христос. Това е нашето обръщане!”. Без тази „истинска Коперникова революция“, не може да се влезе в Царството. Оставете завистта и съперничеството. За нас това означава връщане към момента, в който сме открили, че сме били повикани, от момента на първата истинска лична среща с Исус“.

От хладост към плам

Канталамеса по-специално цитира седемте писма до църквите на Апокалипсиса, особено писмото, адресирано до църквата в Лаодикия: „понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си“ (Откр. 3,16). Апелът е към „обръщане от посредствеността и хладнокръвието към пламенността на Светия Дух“, което отците на Църквата идентифицират с оксиморон, тоест парадокс: „трезво опиянение“, говорейки за „контраст между материалното опиянение и духовно опиянение". Предупреждението на кардинала е, че „материалното опиянение ви кара да залитате, духовното опиянение ви прави стабилни“. Оттук и нуждата да бъдем „опиянени, но с онова трезво опиянение, което убива греха и дава живот на сърцето“.

Вдхъновени от Духа

 „Християнският живот, изпълен с аскетични усилия и умъртвявания, но без животворното докосване на Духа, би приличал на литургия, в която се четат много четения, извършват се всички ритуали, но в която не се извършва освещаването. Всичко би било както преди: хляб и вино. Така е и за християнина”. Оттук и въпроса на проповедника „Кои са местата, където днес действа Духът?“, позовавайки се на св. Амвросий, който говори за „друго опиянение - чрез проникващия дъжд на Светия Дух“. Това е опитът, изживян от апостолите на Петдесетница, и „новата Петдесетница“, която Йоан XXIII пожелава на Църквата по време на обявяването на Втория Ватикански събор. „Съществува и възможността да получим Духа чрез суверенната инициатива на Бог, естествено чрез нашата свобода“, увери Канталамеса, препоръчвайки опита на „кръщението на Духа“, което „идва пряко от Исус“. В него „няма нищо езотерично, а се състои от обикновени жестове: това е обновление, актуализация не само на Кръщението и Миропомазанието,, но и на целия християнски живот".

Християни, не само по име

„Най-честият и най-красив плод е откриването на това какво означава да имаш лична връзка с възкръсналия и жив Исус", посочи  францисканският проповедник. Това обаче не е „единственият начин да имаш здрава връзка с Духа", защото много християни изпитват подобно преживяване чрез духовни упражнения, срещи и четене. "Тайната е веднъж да се каже  „Ела, Свети Дух“, но да се каже с цялото сърце, оставяйки Духа свободен да дойде по начина, по който той го иска". Освен това, Исус обеща дара на Духа на онези, които го искат от Отца. Ако толкова много християни вече са го направили и са преминали от хладост към плам, ставайки "последователни в молитвата и тайнствата, активни в евангелизацията и готови да поеме пастирски задачи в енорията”, защо да не го направим и ние?",  заключи проповедникът.

(dg/vatn)