Търси

Vatican News
Статуята на Свети Петър във ватиканската базилика (Vatican Media)  (Vatican Media) Статуята на Свети Петър във ватиканската базилика (Vatican Media) (Vatican Media) 

Изтритият крак на свети Петър, знак за древна и жива преданост

Да се докосне и целуне крака на свети Петър е жест, който от векове се повтаря ежедневно във ватиканската базилика, издигната върху скромния гроб на апостола, недалече от мястото на неговата мъченическа смърт. Кракът на статуята е силно износен, но „унищожителните" целувки са безпогрешен знак за древна, жива и постоянна преданост.

Пиетро Дзандер – Маня Кавалджиева – Ватикана

Това нежно докосване,  понякога повтаряно почти несъзнателно, изразява преди всичко чувство на дълбоко преклонение пред свети Петър; поверяване, чрез молитвата, на застъпничеството на апостола, в неговата базилика. Твърде стара традиция, представляваща и символично признаване на авторитета на папата и на първенството на Петър; поверяване на папата, викарий на Христос и пастир на универсалната църква.

Свещеникът Франческо Мария Ториджо (1580-1649), изтънчен познавач на базиликата и нейните традиции, припомняше практикувания от римляни и чужденци обичай не само да целуват този вече изтрит крак, но и да допират челото си до него или да поставят главата си под крака на статуята, произнасяйки смирени молитви. Според този ерудиран свещеник, още по негово време – тоест преди четири века – кракът на бронзовата статуя на свети Петър е бил вече до такава степен „изтрит“, че е навявал на мисълта колко древна е тази статуя, за която по стара традиция се е считало,  че от времето на папа Лъв Велики (440-461). Повтарящото се допиране на устни, постоянният контакт с различни предмети, постоянното почистване „cór fazzoletto“ тоест „с носна кърпичка“ (както на римски диалект е писал поетът Трилуса в известния си сонет „Er consumo della fede“ („Консумирането на вярата“), са изтрили десния, опънат напред крак на статуята, заличавайки пръстите и част от сандала. Следователно тези „унищожителни целувки са безпогрешният знак за древна, жива и постоянна преданост. Не трябва да се изненадваме от подобни жестове на преклонение, извършвани чрез нежно и повтарящо се докосване на даден свят образ: тази практика се губи далеч назад във вековете. Цицерон (в своите речи „In Verrem“, 4, 94), например, говори за една много красива бронзова статуя на Херкулес, почитана в едноименния храм в град Агридженто и изтрита на много места от целувките на поклонниците.

Многобройни рисунки и гравюри представят фигурално вековното преклонение пред свети Петър, чрез символичния жест на целуването на крака на статуята. Нерядко се виждат жени от народа в техните типични костюми, които държат на ръце децата си (понякога дори повити в пелени), сякаш искат да ги покажат на светия покровител на Рим: нежна целувка запечатва тази първа среща между стария рибар, представен чрез прекрасната и свята скулптурна фигура, и пухкавото и усмихнато бебе, което в някои случаи е дори още кърмаче.

Да се целуне крака на статуята на свети Петър не е било само набожен и уважителен акт на почитание от страна на верни и религиозни хора, но също и на папи, които по този начин са изразявали своята преданост към „първенството на Петър“, в последователност с апостолическата традиция. През нашия век,  изключително почитащ апостол Петър бе свети Йоан XXIII (папа Ронкали, 1958-1963), който, станал епископ през 1925 г., бе пожелал да постави на своя епископски герб думите Oboedientia et pax („Послушание и мир“), които отец Чезаре Баронио (1538-1607) произнасяше всеки ден, като целуваше крака на апостола в базиликата. Този жест на преклонение е особено скъп и на папа Франциск.

Друг аспект на почитанието на светеца в неговата базилика се проявява в традицията да се облича в папски одежди статуята на апостола. Това е ставало – и става и сега – при определени чествания, но най-вече в деня на празника на светите апостоли Петър и Павел (29 юни) и на 22 февруари – празникът Престол на Свети Петър Апостол. Един от първите, който говори за тази традиция, е отново ученият Ториджо, автор на свещени текстове, в един ценен том от 1644 г. с красноречивото заглавие: Свещените римски трофеи на славния княз на апостолите свети Петър. В нето се казва: „според един стар обичай, на неговия празник, ден 29 юни, за да се предизвика у хората по-голямо благоговение и почит, на главата му се поставя епископска шапка (митра) и се облича в бяла риза, везан омфор и древен плувиал (наметало), дарен на базиликата преди около 300 години, представяйки по време на месата самият Свети Петър, първият папа. Често отпред са запалени и други лампи, свещи и за получените благоволения наоколо се виждат сребърни и восъчни вотивни предмети и други подобни“. От текста, предшестващ цитирания,  се оказва, че едва през 1632 г. митрата е била заменена с тиара: очевидно преди това, поставяйки митрата на главата на свети Петър, се е искало да се подчертае епископската роля на Папата в ръководството на Църквата.

Следователно древен обичай, утвърдил се през бароковата епоха във все по-тържествена и сценографска форма, и който според йезуита Гризар би могъл да води началото си дори от Средновековието, когато статуята вероятно е била облечена с папските одежди, дарени от папа Инокентий VI (1352-1362).

И за облечения свети Петър съществува богата и разнообразна иконографска документация, като най-вече заслужават да се отбележат едни твърде редки илюстрации от началото на ХХ век, които документират статуята. Много  внушителни са тези, изпълнени от  Дженаро Д’Амико (1857-1947), отличен илюстратор на приключенски книги и на хроники, публикувани в различни италиански и чужди списания.

 

16 Декември 2020, 09:17