Изтритият крак на свети Петър, знак за древна и жива преданост

Пиетро Дзандер – Маня Кавалджиева – Ватикана

Това нежно докосване,  понякога повтаряно почти несъзнателно, изразява преди всичко чувство на дълбоко преклонение пред свети Петър; поверяване, чрез молитвата, на застъпничеството на апостола, в неговата базилика. Твърде стара традиция, представляваща и символично признаване на авторитета на папата и на първенството на Петър; поверяване на папата, викарий на Христос и пастир на универсалната църква.

Свещеникът Франческо Мария Ториджо (1580-1649), изтънчен познавач на базиликата и нейните традиции, припомняше практикувания от римляни и чужденци обичай не само да целуват този вече изтрит крак, но и да допират челото си до него или да поставят главата си под крака на статуята, произнасяйки смирени молитви. Според този ерудиран свещеник, още по негово време – тоест преди четири века – кракът на бронзовата статуя на свети Петър е бил вече до такава степен „изтрит“, че е навявал на мисълта колко древна е тази статуя, за която по стара традиция се е считало,  че от времето на папа Лъв Велики (440-461). Повтарящото се допиране на устни, постоянният контакт с различни предмети, постоянното почистване „cór fazzoletto“ тоест „с носна кърпичка“ (както на римски диалект е писал поетът Трилуса в известния си сонет „Er consumo della fede“ („Консумирането на вярата“), са изтрили десния, опънат напред крак на статуята, заличавайки пръстите и част от сандала. Следователно тези „унищожителни целувки са безпогрешният знак за древна, жива и постоянна преданост. Не трябва да се изненадваме от подобни жестове на преклонение, извършвани чрез нежно и повтарящо се докосване на даден свят образ: тази практика се губи далеч назад във вековете. Цицерон (в своите речи „In Verrem“, 4, 94), например, говори за една много красива бронзова статуя на Херкулес, почитана в едноименния храм в град Агридженто и изтрита на много места от целувките на поклонниците.

Многобройни рисунки и гравюри представят фигурално вековното преклонение пред свети Петър, чрез символичния жест на целуването на крака на статуята. Нерядко се виждат жени от народа в техните типични костюми, които държат на ръце децата си (понякога дори повити в пелени), сякаш искат да ги покажат на светия покровител на Рим: нежна целувка запечатва тази първа среща между стария рибар, представен чрез прекрасната и свята скулптурна фигура, и пухкавото и усмихнато бебе, което в някои случаи е дори още кърмаче.

Да се целуне крака на статуята на свети Петър не е било само набожен и уважителен акт на почитание от страна на верни и религиозни хора, но също и на папи, които по този начин са изразявали своята преданост към „първенството на Петър“, в последователност с апостолическата традиция. През нашия век,  изключително почитащ апостол Петър бе свети Йоан XXIII (папа Ронкали, 1958-1963), който, станал епископ през 1925 г., бе пожелал да постави на своя епископски герб думите Oboedientia et pax („Послушание и мир“), които отец Чезаре Баронио (1538-1607) произнасяше всеки ден, като целуваше крака на апостола в базиликата. Този жест на преклонение е особено скъп и на папа Франциск.

Друг аспект на почитанието на светеца в неговата базилика се проявява в традицията да се облича в папски одежди статуята на апостола. Това е ставало – и става и сега – при определени чествания, но най-вече в деня на празника на светите апостоли Петър и Павел (29 юни) и на 22 февруари – празникът Престол на Свети Петър Апостол. Един от първите, който говори за тази традиция, е отново ученият Ториджо, автор на свещени текстове, в един ценен том от 1644 г. с красноречивото заглавие: Свещените римски трофеи на славния княз на апостолите свети Петър. В нето се казва: „според един стар обичай, на неговия празник, ден 29 юни, за да се предизвика у хората по-голямо благоговение и почит, на главата му се поставя епископска шапка (митра) и се облича в бяла риза, везан омфор и древен плувиал (наметало), дарен на базиликата преди около 300 години, представяйки по време на месата самият Свети Петър, първият папа. Често отпред са запалени и други лампи, свещи и за получените благоволения наоколо се виждат сребърни и восъчни вотивни предмети и други подобни“. От текста, предшестващ цитирания,  се оказва, че едва през 1632 г. митрата е била заменена с тиара: очевидно преди това, поставяйки митрата на главата на свети Петър, се е искало да се подчертае епископската роля на Папата в ръководството на Църквата.

Следователно древен обичай, утвърдил се през бароковата епоха във все по-тържествена и сценографска форма, и който според йезуита Гризар би могъл да води началото си дори от Средновековието, когато статуята вероятно е била облечена с папските одежди, дарени от папа Инокентий VI (1352-1362).

И за облечения свети Петър съществува богата и разнообразна иконографска документация, като най-вече заслужават да се отбележат едни твърде редки илюстрации от началото на ХХ век, които документират статуята. Много  внушителни са тези, изпълнени от  Дженаро Д’Амико (1857-1947), отличен илюстратор на приключенски книги и на хроники, публикувани в различни италиански и чужди списания.