Търси

Vatican News
Срещата COP-21, организирана в Париж през 2015 г. Срещата COP-21, организирана в Париж през 2015 г.  (ANSA)

Кард.Паролин: след Парижкото споразумение се нуждаем от „култура на грижи"

Във видеопослание към уеб конференцията, организирана от британското, френското и италианското посолства към Светия престол за отбелязване на годишнината от споразумението за климата, ватиканският държавен секретар кард. Пиетро Паролин насърчава развитието на „култура на грижи“: съзнателността на гражданското общество се е увеличила, трябва да се увеличи и политическата воля. Предвидено е слово на папа Франциск на „Виртуалната среща на високо равнище за климата“ на 12 декември

Алесандро Де Каролис – Маня Кавалджиева – Ватикана

Затоплянето на климата, а сега и пандемията. Два „глобални“ проблема, които никое правителство на планетата не може да избегне или да третира инертно, нито пък, по думите на  папа Франциск, да реши да се справя самостоятелно.   Анализът, който кард. Пиетро Паролин прави на международния сценарий след Парижките споразумения, е ясен: на една по-голямата всеобща чувствителност по въпроса за изменението на климата, която се установява  от 2015 г. насам, се противопоставя един „по –бавен“ растеж на  „политическата воля“ при осъществяването на действия за справяне с проблема.

Програма за промяна

Ватиканският държавен секретар участва с видеопослание в провежданата онлайн кръгла маса, организирана от посолствата на Обединеното кралство, Франция и Италия при Светия престол на тема „Борба с изменението на климата: от Париж до Глазгоу през Милано“. В размишлението си, прелатът има предвид и поредица от срещи, като се започне от тази, проведена преди пет години на  12 декември – когато споразумението, подписано във френската столица, стана реалност, до Виртуалната среща на върха за климатичните промени, предвидена за 12 декември и по време на която, както съобщава кард. Паролин, ще произнесе слово и папа Франциск – но с поглед, насочен към COP-26, срещата на върха в Глазгоу, планирана за ноември 2021 г., предшествана от междинния етап в Милано през месец септември.

 „Бавната“ политика     

„На срещата COP-26, не можем да пропуснем възможността да дадем право на този момент на промяна и на вземане на конкретни и неотложни решения", е поканата, отправена към политическите лидери от ватиканския държавен секретар, който преди това споменава ценностите на енцикликата „Laudato si" и по-специално пожеланието на папата след Парижкото споразумение, то да се прилага солидарно, с „особено внимание към най-уязвимите групи от населението". Кардиналът посочва, че пред нарастването на съзнателността на гражданското общество за „сложността на явлението климатични промени и неговите последици“,  „настоящите ангажименти, поети от държавите“ в тази сфера, „са твърде далече от реално необходимите”, за да се постигнат целите, определени от Парижкото споразумение“. Следователно  целта за укрепване на политическата воля е „една от причините да сме тук", заявява Паролин.

Три концепции за общото благо

Според кардинал Паролин е необходимо „да се разработи нов културен модел, основан на културата на грижата“, разбирана като „грижа за другите, грижа за околната среда, на мястото на културата на безразличието, на упадъка и на отхвърлянето: отхвърляне на себе си, на другия, на околната среда". Модел, уточнява Паролин,  който „трябва да се базира на три концепции: съвест, мъдрост, воля“. Кардиналът пояснява, че съзнателността  се отнася до „изследване“ на физическите и хуманитарни науки“, способно да накара да влезнат в диалог на интердисциплинарно ниво различните видове знания“. Мъдростта се основава на „дългосрочни и конструктивни етични принципи“, начело с Църквата в предлагането на ученията на социалната доктрина. И накрая, волята, която по същество превръща политическите действия в търсене на общото благо.

 „Промяна на виждането“

Държавният секретар завършва, като посочва два акцента от словото на  папа Франциск на предстоящата среща на върха на 12 декември: „съюзът между хората и околната среда“, който да зачита „най-уязвимите“ хора и на второ място,  определяне на „политически или технически решения", които да благоприятстват „образователен процес", в състояние да популяризира „най-вече сред младите хора нов начин на живот и нова „човечност“, улеснявайки промяна на „виждането“. Кардинал Паролин накрая казва, че „срещата COР-26, която ще  се проведе след като премине изпитанието с пандемията, „ще бъде главен момент за измерване и стимулиране на колективната воля и нивото на амбициите на отделните държави".

11 Декември 2020, 10:08