Архиепископ Галахър: нов съюз между науката и хуманизма
Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана
Възстановяването от пандемията на Covid-19 трябва да се основе върху „един нов съюз между науката и хуманизма, които трябва да бъдат интегрирани, а не разделени, или още по-лошо, противопоставени. Но също върху един систематичен подход, който се осланя на обновената солидарност, упражнявана в зачитане на общтото благо и солидарността“. За да се развие, както настоява папа Франциск в своята Енциклика Fratelli tutti, „ една световна общност, способна да реализира братството, изхождайки от народите и нациите, които живят социалното приятелство. Но за да се осъществи това е необходима една по-добра, приобщаваща, политика в услуга на всички, и от международен мащаб, както и едно наистина интредисциплинарно научно сътрудничество, което не оставя настрана нито едно познание“.
„Учителната лекция“ в седалището на Академията „Линчеи“
Това бе сърцевината на учителната лекция на архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар на Отдела за отношенията с Държавите на Светия Престол, която изнесе в сферата на колоквиумите за „Дипломацията на науката“, организирани в седалището на Националната академия „Линчеи“, в Двореца „Корсини“ в Рим. Монсиньор Галахър се спря на темата за „Братството, екологията и Covid-19. Приноса на дипломацията и науката“.
Мнобройните кризи, пред които е изправен света
В първата част на своята лекция, монсиньор Галахър разгледа многобройните хуманитарни кризи, с които днес света трябва да се справи, в различните краища на планетата. Всичко това, „въпреки че сме свидетели на безпрецедентен напредък в различни сфери на науката“. Всъщност – изтъкна архиепископът – „сме изправени пред една здравна криза с повече от 50 милиона заразени от пандемията и повече от един милион души, които загубиха живота си заради Covid-19“.
Здравна, но също екологична и хранителна криза
Но тази криза, усили също вече съществуващата хранителна криза, ако, както посочва докладът за „Продоволствената сигурност и прехраната по света“, публикуван през юли от петте Агенции на ОН, които работят в сферата на прехраната - Fao, Ifad, Pam, Unicef e Oms – през 2019 г. почти 690 милиона души са страдали от глад. Призракът на глада, който винаги е надвиснал над света, е свързан и с екологичната криза, причинена от глобалното затопляне и изменението на климата. Най-малко половин милион души, според специалния доклад на Междуправителствената група за изменението на климата (Intergovernmental Panel on Climate Change - IPCC), живеят в райони, където е в действие процесът на опустиняването.
Икономическата и социалната криза, усилена от пандемията
Към всичко това се добави икономическата и социална криза, която пандемията усили, като се има предвид, че „бедните, особено тези, които работят в неформалните сектори, бяха първите, които видяха как техните средства за оцеляване изчезват“. С една дума, за секретаря на Отдела за отношенията с Държавите, тези кризи са така силно свързани помежду си, че може да се говори за „една единствена и сложна социално-здравна-екологична криза“.
Време за изпитание, което се превърща във време на избор
Но именно и поради тази причина катастрофалното събитие на пандемията „може да бъде видяно като социален преобразувател, като обединяващ момент, който предполага възприемането на сходството на интереси“. И както припомни папа Франциск по време на изключителния молитвен момент в сърцевината на пандемията, на 27 март т.г., „трябва да приемем това време на изпитание, като време на избор“.
Алтернативата е: промяна или отстъпление
Архиепископ Галахър подчерта, че „пандемията от Covid-19 може да бъде истинска точка на обръщане (не само в духовен смисъл), истински повод за промяна; тя, обаче, може също да бъде елемент на извращение, на индивидуалистично отстъпление, на експлоатация“. Ето защо, възстановяването може да бъде видяно, като „предизвикателство на цивилизацията в услуга на общото благо и на промяна на перспективата, която трябва да постави човешкото достойнство в центъра на всяко наше действие“. Но това, според Галахър, „изисква ясна представа за какъв вид общество и икономика желаем, която се осланя на точен размисъл за смисъла на икономиката и нейните цели“, прибави ватиканският представител, цитирайки Caritas in Veritate на Бенедикт ХVІ.
Сигурността не идва от оръжията, а от сътрудничеството
За да се гарантира накрая цялостната сигурност на Държавите и на народите, не трябва да се увеличават военните разходи, а по-скоро трябва да се засили световното сътрудничество, укрепвайки „многостранността, настоявайки също така над поетия ангажимент за разоръжаване и контрол над оръжията, но не като самоцел, а като принос за общата сигурност и мир, който не трябва да се разбира като липса на война, а като липса на страх и следователно като насърчаване на социалното благосъстояние в общото благо“.
Всичко е свързано: многостранната визия за интегралната екология
Понятието за братство се разширява и допълва, според визията в Енцикликата Laudato si’, с това за цялостната екология. „Всичко е свързано“, пише папа Франциск. Ето защо, подчерта британския архиепископ, „закрилата на екостистемите, опазването на биоразличието, управлението на общите световни блага никога не ще бъдат ефикасни, ако бъдат отделени от въпроси като политиката и икономиката, миграцията и социалните отношения“. За това настояваше още през 2006 г. Бенедикт ХVІ припомни Галахър: „Трябва да обърнем модела на световното развитие“. Тоест „трябва да възприемем нова визия за света, закрепена към понятието за цялостна екология“.
Човекът в центъра: културата на грижата, побеждава над изхвърлянето
Ето защо, ключовата точка според архиепископът остава „централното място на човешката личност, с произтичащата от това необходимост от насърчаване на културата на грижата“, като антитеза на широко разпространената „култура на изхвърлянето“ не само на стоки, но често и на хора. Имайки предвид факта– както казва папа Франциск в Laudato si’ – че ако„технологичното и икономическо развитие, не оставя един по-добър свят и изцяло превъзходно качество на живот, не може да се счита за напредък“
Преобразяващата сила на възпитанието и солидарността
Оттук и предложението на ватиканският дипломат „да се започне един процес на обръщане, да се възползваме от преобразяващата сила на възпитанието и на солидарността“. Първото, в дългосрочен план, може да оформи в новите поколения „истински устойчиви за качеството на живота политика и икономика, в полза на всички народи по земята и преди всичко за онези, които са се озовали в най-неблагоприятните ситуации и са изложени на риск“.
Една Държава сама не може да гарнтира общото благо
Що се отнася до солидарността, тя е необходима най-много сега при пандемията, която разкри нашите слабости, показайки необходимостта от една „нова солидарност“. Защото – изтъкна Галахър – „само ако сме обединени, само чрез солидарността“ можем да се изправим дори и пред най-страшните извънредни ситуации. Папата го пише във Fratelli tutti: „Днес, никоя изолирана национална Държава не е в състояние да осигури общото благо на собственото си население“.
Братско общество, което не оставя никого назад
В заключение, архиепископ Галахър подчерта, че „е необходимо да се създаде едно братско общество, което насърчава възпитанието в диалога и, което позволява на всички да дадат най-доброто от себе си. Апелът да не се оставя никого назад трябва да бъде предупреждение, за да се гарантира, че човешкото достойнство никога няма да бъде пренебрегнато и няма да бъде отречена на никого надеждата, че е възможно да се изгради едно по-добро бъдеще.
