Брайън Фарел: Църквите се приближават една към друга

Бернадет Рейс – Бистра Пищийска-Ватикана

"На 60-годишнината на Папския съвет за насърчаване на християнското единство събираме плодовете на едно дълго пътуване, които имат отправна точка в „благодатта“, която донесоха Йоан XXIII и Вторият Ватикански събор и решаващ момент в папството на Йоан Павел II и в неговата енциклика Ut unum sint. Оттогава светът и църквите са се променили много в отношенията си и най-видимите плодове, обяснява той, са срещите между лидерите и ефективното сътрудничество между вярващите от различните общности. Това заявава в интервю за Ватикан Нюз, секретаря на Ведомството, монсеньор Брайън Фарел.

„Предизвикателството днес, може да се каже, е именно да се гарантира, че всеки се чувства ангажиран с търсенето на единство, желано не не просто от папата, от богословите или епископите, а от Господ. Личната и всеобща среща, е пожеланието на Секретаря по случай 60-ия рожден ден на Ведомството, ангажиранo от юни 1960 г. с тази „размяна на дарове“, която е икуменизмът: Преди 60 години големият Йоан XXIII, с отворено сърце към всички останали братя християни, посочи на Църквата, чрез Вторият Ватикански събор, едно ново отношение, нова отвореност към другите Църкви и това даде огромен плод, който всички можем да видим. В онзи момент отношенията между различните Църкви на практика бяха студени и отдалечени, сега обаче те са приятелски, Църквите са близки, сътрудничат си в служба на човечеството и това е резултат от благодатта, която беше вдъхновението на този голям папа.

Какви са предизвикателствата пред Църквата в този диалог?

На първо място смятам за несъмнено, че постигнахме огромен напредък. Светът се промени, но и отношенията между Църквите се промениха съществено през последните години. Поет беше грандиозен ангажимент за молитва и опознаване и плодовете са видими: главите на Църквитe се срещат, вярващите от различните Църкви имат много общи проекти на местно ниво. Смятам за голямо предизвикателство да се гарантира, че във всички Църкви, и по-специално в нашата Католическа църква, всеки се чувства ангажиран с това търсене на единство, желано от Господ. Не става въпрос само за папата или епископите, нито за експертите или богословите и т.н., а цялата Църква трябва да върви към другите и всички църкви, трябва да се отправят една към друга. Ето защо предизвикателството е да се оповестява и да се живее икуменическият ангажимент да се опознаеме по-добре, да се отворим един към друг, да си сътрудничим, да се молим заедно: всичко това е голямо предизвикателство.

Наскоро папа Франциск използва думата „нетърпение“ като особеност на този диалог. Какво е „нетърпение“ в областта на икуменическия диалог?

Енцикликата на Йоан Павел II Ut unum sint, се появи в много специфичен момент. След 30 години общи дейности с другите Църкви се видя, че методът на рационално и богословско търсене на разрешаване на противоречията от миналото не е достатъчен, но че трябва да отворим нашитe общности за среща с другите и в този смисъл Йоан Павел II говори в енцикликата си за икуменическия ангажимент, като за „обмен на дарове“, не само на идеи, но и на живот. На тази основа напредваме, опитвйки се да открием какво всеки от нас има, което може да дари на другите християни и какво имат те, което може да бъде дар за нас. Да променим манталитета си на самодостатъчност и понякога, в определен смисъл на превъзходство и да се учим от другите, ето това е голямо предизвикателство и мисля, че това е именно духовният прелом, от който се нуждаем, за дa достигнем до това, което Господ пожела.