Търси

Vatican News
Молитвена Седмица за християнското единение. 2020.01.21 Молитвена Седмица за християнското единение. 2020.01.21  

Брайън Фарел: Църквите се приближават една към друга

Секретарят на Папския съвет за насърчаване на християнското единство разглежда историята на Ведомството, съществуващо вече 60, посочвайки предизвикателството, пред което са изправени всички Църкви днес: да оповестяват и да живеят икуменическият ангажимент към взаимното познание и откритост.

Бернадет Рейс – Бистра Пищийска-Ватикана

"На 60-годишнината на Папския съвет за насърчаване на християнското единство събираме плодовете на едно дълго пътуване, които имат отправна точка в „благодатта“, която донесоха Йоан XXIII и Вторият Ватикански събор и решаващ момент в папството на Йоан Павел II и в неговата енциклика Ut unum sint. Оттогава светът и църквите са се променили много в отношенията си и най-видимите плодове, обяснява той, са срещите между лидерите и ефективното сътрудничество между вярващите от различните общности. Това заявава в интервю за Ватикан Нюз, секретаря на Ведомството, монсеньор Брайън Фарел.

„Предизвикателството днес, може да се каже, е именно да се гарантира, че всеки се чувства ангажиран с търсенето на единство, желано не не просто от папата, от богословите или епископите, а от Господ. Личната и всеобща среща, е пожеланието на Секретаря по случай 60-ия рожден ден на Ведомството, ангажиранo от юни 1960 г. с тази „размяна на дарове“, която е икуменизмът: Преди 60 години големият Йоан XXIII, с отворено сърце към всички останали братя християни, посочи на Църквата, чрез Вторият Ватикански събор, едно ново отношение, нова отвореност към другите Църкви и това даде огромен плод, който всички можем да видим. В онзи момент отношенията между различните Църкви на практика бяха студени и отдалечени, сега обаче те са приятелски, Църквите са близки, сътрудничат си в служба на човечеството и това е резултат от благодатта, която беше вдъхновението на този голям папа.

Какви са предизвикателствата пред Църквата в този диалог?

На първо място смятам за несъмнено, че постигнахме огромен напредък. Светът се промени, но и отношенията между Църквите се промениха съществено през последните години. Поет беше грандиозен ангажимент за молитва и опознаване и плодовете са видими: главите на Църквитe се срещат, вярващите от различните Църкви имат много общи проекти на местно ниво. Смятам за голямо предизвикателство да се гарантира, че във всички Църкви, и по-специално в нашата Католическа църква, всеки се чувства ангажиран с това търсене на единство, желано от Господ. Не става въпрос само за папата или епископите, нито за експертите или богословите и т.н., а цялата Църква трябва да върви към другите и всички църкви, трябва да се отправят една към друга. Ето защо предизвикателството е да се оповестява и да се живее икуменическият ангажимент да се опознаеме по-добре, да се отворим един към друг, да си сътрудничим, да се молим заедно: всичко това е голямо предизвикателство.

Наскоро папа Франциск използва думата „нетърпение“ като особеност на този диалог. Какво е „нетърпение“ в областта на икуменическия диалог?

Енцикликата на Йоан Павел II Ut unum sint, се появи в много специфичен момент. След 30 години общи дейности с другите Църкви се видя, че методът на рационално и богословско търсене на разрешаване на противоречията от миналото не е достатъчен, но че трябва да отворим нашитe общности за среща с другите и в този смисъл Йоан Павел II говори в енцикликата си за икуменическия ангажимент, като за „обмен на дарове“, не само на идеи, но и на живот. На тази основа напредваме, опитвйки се да открием какво всеки от нас има, което може да дари на другите християни и какво имат те, което може да бъде дар за нас. Да променим манталитета си на самодостатъчност и понякога, в определен смисъл на превъзходство и да се учим от другите, ето това е голямо предизвикателство и мисля, че това е именно духовният прелом, от който се нуждаем, за дa достигнем до това, което Господ пожела.

10 Август 2020, 10:23