Търси

Vatican News
Андрея Торниели Андрея Торниели 

Laudato Si, енциклика за бъдещето след пандемията

Преди пет години папата подписа документ, който представлява нова стъпка в социалната доктрина на Църквата и пътна карта за изграждане на по-справедливи общества, способни да съхраняват човешкия живот и цялото Творение. Така редакционен директор на Ватикан Нюз Анрдея Торниели определя значението на енцикликата на папа Франциск Laudato Si, която е в основата на Годината посветена на грижите за Творението (24 май 2020 - 24 май 2021).

Андрея Торниели - Димитър Ганчев - Ватикана

Припомнянето на петата годишнина от публикацията на 'не е Laudato si’  не е ритунно честване. Специалната година посветена на папската енциклика за грижата към творението представлява време за инициативи, идеи, опит, добри практики. Те са начин за споделяне на това, което документът е задействал в общности, територии, по целия свят. И да разсъждаваме върху неговата актуалност в настоящия момент, докато целият свят се бори срещу пандемията Covid-19.

Едно от достойнствата на папския документ, който тръгва от основата на връзката между създанията и Твореца, е да ни помогне да разберем, че всичко е свързано: екологичния проблем не е отделен от социалния, а изменението на климата, миграцията, войните, бедността и слабото разнитие са прояви на една единствена криза, която преди да бъде екологична е в основата си етична, културна и духовна. Става въпрос за един дълбоко реалистичен поглед. Laudato si 'не се ражда от носталгия да върне часовника на историята към прединдустриалните форми на живот, а  идентифицира и описва процесите на самоунищожение, предизвикани от търсенето на незабавна печалба и на един обожествен пазар. Същността на екологичния проблем, пише папа Франциск, се крие именно във факта, че „съществува начин за разбиране на човешкия живот и действие, който е изсривен и противоречи на реалността до степен да я унищожи“.

Да се започне от реалността означава да се има предвид обективността на човешкото състояние, като се започне от признаването на ограничената природа на света и неговите ресурси. Означава да се премине отвъд сляпото доверие, представено от „технократичната парадигма“, която според папата  „поставя  техническия разум над реалността, дотолкова, че той вече не чувства природата, нито като валидна норма, нито като убежище за живот".

Намесата на човека върху природата, четем в енцикликата, „винаги е съществувала, но за дълго време има характеристиката да придружава, да следва възможностите, предлагани от самите неща. Става дума да се получи това, което естествената реалност позволява, като например да протегне ръка. И обратно, сега най-важното е да се извлече всичко възможно от нещата чрез налагането на човешката ръка, която е склонна да игнорира или забравя самата реалност пред нас”. Поради тази причина, „е настъпил момента отново да обърнем внимание на реалността с ограниченията, които налага, което от своя страна представлява възможност за по-здравословно и по-ползотворно човешко и социално развитие“.

Кризата, която преминаваме поради пандемията, направи всичко това още по-очевидно: „Продължихме с пълна скорост - казва папата - чувствайки се силни и способни на всичко. Алчни за печалби, оставяме се да бъдем погълнати от неща и объркани от бързане ... не се спряхме от планетарните войни и несправедливости, не послушахме вика на бедните и на нашата тежко болна планета. Продължихме необезпокоявани, с мисълта да останем винаги здрави в един болен свят“. Франциск ни припомни също, че ние сме призовани „да приемем този период на изпитание като време на избор ... време за избор какво има значение и какво преминава, да отделим необходимото от ненужното”. Laudato si’ ни подтиква води да преосмислим обществото, където човешкият живот, особено този на най-слабите, да бъде защитаван; където всеки има достъп до грижи, където хората никога не се изхвърлят като излишни и природата не е безразборно разграбена, а култивирана и запазена за тези, които идват след нас.

 

 

11 Август 2020, 09:37