Търси

Vatican News
Младоженци Младоженци 

Бракът между невярващи кръстени

Международната богословска комисия публикува документ, който разглежда взаимодействието между вярата и тайнствата, което днес е в криза при пастирската практика, анализирайки по-специално последиците от тази ситуация за сакраменталния брак.

В края на неотдавнашния шестгодишен мандат, Международната теологична комисия публикува последния документ за взаимодействието между вярата и тайнствата в сакраменталната икономия. Една голяма част от текста е посветена на богословския проблем, чиито пастирски последствия не са малки: сакраменталната стойност на брака на кръстените невярващи. Далеч от чисто казуистичния подход, въпросът е вмъкнат в широката теологична рамка на документ, чието основно намерение е да подчертае присъщата връзка, обединяваща вярата и отслужването на тайнствата. Въпросът е да се избягва както ефирната вяра, която е откъсната от църковния живот и от сакраменталната практика, така и  „магическото“ схващане на тайнствата, изключено от живота на вярата.

Първите глави на документа, опиращи се на нормативните източници на християнската вяра, подчертават диалогичния характер на цялата сакраментална икономия на спасението и жизнената реципрочност между вярата и тайнствата. Вярата, като отговор, чрез благодатта, на човека на Божията спасителна инициатива, влиза в самата структура на сакраменталния акт. Това се отнася за всяко от седемте тайнства на Църквата, въпреки че то се извършва във всяко от тях по специфичен начин. Комисията се съсредоточи върху трите тайнства на християнското посвещение и много специалния случай на тайнството на брака (§§ 135-182).

Следвайки схемата, вече приложена към другите обсъдени тайнства, документът започва с очертаването, като се започне от Писанието и Преданието, на естеството и сакраменталния профил на християнския брак (§§ 135-142). След това той спира доста дълго - почти заемайки една четвърт от документа - върху богословския и пастирски проблем, породен от брака между „кръстени невярващи“ (§§ 143-182). Тъй като кръщението е тайнство на вярата, самото понятие за „кръстени невярващи“ е най-малкото парадоксално. Такава обаче е фактическата ситуация, за съжаление, която е широко разпространена. Изправени пред тази ситуация, две пастирски грешки трябва да се избягват, когато кръстените невярващи молят да се оженят „в църква“. Първата е сакраменталният автоматизъм, който под „богословския” претекст, че всеки брак между двама кръстени сам по себе си е тайнство, със сигурност оставя настрана личната им вяра; това често води до фалшиви и непоучителни служби. Втората е да се наложат елитарни и прекомерни изисквания към необходимата степен на вярата, сякаш Църквата е митница. „Пистометърът“ - устройство за измерване на степента на вяра - все още не е измислен! По-скоро от пастира зависи да духне върху жаравата, може би скрита под пепелта.

За да хвърли светлина върху въпроса, Комисията представя теологичните координати на проблема и следва един систематичен път през последните църковни документи, от документа на Комисията за брака (1977 г.), в който проблемът вече е повдигнат, до ученията на последните папи, без да се забравя каноническата съдебна практика (вж. §§ 146-165). Този път обаче води към точната теза, която Комисията поема, развива и защитава: пълното отсъствие на лична вяра прави валидността на църковния брак съмнителна, доколкото може да компрометира минималното намерение за сключване на естествен брак. Всъщност благодатта има за основа природата, а бракът като тайнство предполага съществуването на „естествен“ брак, който е извисен до един свръхестествен смисъл и до причинността на благодатта. Ако следователно естествената действителност се провали, тайнството не може да бъде осъществено.

Комисията отбелязва дълбоките съвременни културни промени. Истината на естествения брак е неотделима от една точна фундаментална антропология - личността като същество на общението, сакраменталността на сексуалното човешко тяло и т.н. - която обяснява и оправдава белезите, които определят естествения брак: неразривност, лоялност, отвореност към живота... Тази истина на човешката личност е достъпна по право чрез опита на размисъл на човека. На практика обаче конкретният човек често се нуждае от това, тази истина да бъде потвърдена и защитена от вярата. Сега поради социалния упадък на християнската вяра и някои други фактори, изглежда, че тази истина вече не е днес споделена от общото обществено мнение. Точно обратното, не само тя е отхвърлен от много хора, но различни антропологии, напълно несъвместими с тази визия за човека, наложиха своето господство в културните, правните и политическите институции. Тривиализацията на развода, разпространението на контрацептивния манталитет, укриването на сексуалната разлика, но също така, по един по-радикален начин, схващането за смисъла на живота като индивидуалистична самореализация, допринасят за отслабването в умовете на антропологичното виждане, на което почива естественият брак.

Следователно, когато личната вяра е загубена (тази благодат, която лекува и усъвършенства природата, би казал св. Тома), все по-малко е вероятно годениците да имат намерение да правят това, което Църквата възнамерява да направи, когато се отслужва брака, и следователно е легитимно да се съмняваме във валидността на тайнството, отслужено в тези условия. Разбира се, не трябва да се подценява изумителната сила на природата, която е в състояние да устои на много културни деформации. Силата на любовта им, привлекателната красота на семейния живот и т.н. не рядко карат невярващите да прозрат и желаят истината на естествения брак. Фактът остава, че възприемането на тази истина за брака е застрашено, когато тя не се култивира в личната и общностна среда на живата вяра.

В заключителния анализ се казва, че зависи от пастирите да разберат какво е намерението на кръстените невярващи хора, когато искат да се оженят „в църква“, но принципите, обяснени в документа на Комисията, им предлагат ценни ориентири, основани на човешката и християнската истина за брака.

vik/vatn

20 Август 2020, 10:04