Търси

Vatican News
Недохранено дете от Йемен Недохранено дете от Йемен  (AFP or licensors)

Нови 130 милиона души са заплашени от глада. Светият престол призовава за солидарност

Хроничният глад и недохранването не само не изчезват, а се увеличават, правейки все по-трудно постигането на целите за хранителното подпомагане за всички до 2030. 2020 може да отбележи един драматичен рекорд от 130 милиона нови жертви на хранителен недостиг, заради икономическите последствия от Covid-19. Затова, Светият престол призовава към солидарност, по-голямо международно сътрудничество, стратегии в полза на малките производители и политики за намаляването на цените на питателните храни.

Фауста Сперанца – Светла Чалъкова – Ватикана

Близо 690 милиона души са страдали от глад през 2019 или с 10 милиона повече в сравнение с 2018 и със 60 милиона повече през последните пет години. Това се откроява от документа State of Food Security and Nutrition in the World", на Организацията на Обединените нации за прехраната и земеделието (FAO), който бе публикуван на 13 юли. Докладът за състоянието на безопасността на храните и прехраната в света е най-авторитетният световен мониторинг на проучванията за напредъка към поставената цел за премахване на глада и недохранването в света. Той е разработен благодарение на съвместната работа на FAO, Международния фонд за селско стопанство (IFAD), Детския фонд (Уницеф), Световната програма за храните на ООН (WFP) и Световната здравна организация (СЗО). В предговора, ръководителите на петте агенции предупреждават, че „пет години, след като световните лидери се ангажираха за премахването на глада, на хранителната несигурност и на всички форми на недохранване, все още сме далеч от поставената до 2030 г. цел“. За откроените данни от доклада и необходимостта за укрепването на международното сътрудничество, пред Ватикан Нюз говори постоянния пратеник на Светия престол, монсиньор Фернандо Чика Арелано, който подчертава, че „докладът откроява колко сме далеч от премахването на глада по света и показва, че не вървим в правилната посока“. От преценката на данните се откроява, че поетия през 2015 г. ангажимент за постигането на конкретни резултати до 2030 не е успял да доведе до реален напредък. Постоянният наблюдател на Светия престол подчертава, че кризата е на два фронта: за онзи, който страда от недохранване и за онези, страдащи от болести, причинени от недохранването, като например прекомерната консумация на нездравословни мастни вещества и нездравословни храни. В тази връзка монсиньор Арелано говори преди всичко за децата и подчертава важността от правилно хранително възпитание, припомняйки, че също папа Франциск говори за това в своята Енциклика Laudato Sì, разглеждайки различни проблеми свързани с околната среда. Епископът пояснява също кой може да бъде правилния път. „Преди всичко - посочва той - трябва да се укрепи международното сътрудничество, за гарантиране на солидарността по света, работейки за премахването на бедността, несправедливостите и неравенствата. Необходими са справедливи политики“. Освен това постоянният наблюдател на Светия престол посочва възможни конкретни стратегии: подкрепа на малките производители, намаляване на цената на основните храни, богати на хранителни вещества. Ясно е – припомня – че проблема с недохранването е тясно свързан с този на бедността“.

Най-засегнатите зони по света

За съжаление Азия е континента с най-голям брой недохранени (381 милиона). Африка е на второ място (250 милиона), следвана от Латинска Америка и Карибите (48 милиона). Общият процент на гладните хора се е променил малко, но абсолютният брой рязко нараства и това е причината гладът да нараства в крак с глобалното население през последните пет години. Следователно това означава, че има големи регионални различия: в процентно изражение Африка е най-засегнатият регион: достига 19,1% недохранени хора на континента. Това е двойно повече от процента, регистриран в Азия (8,3%) и този в Латинска Америка и Карибите (7,4%). Имайки предвид обаче тенденциите, откроени на всеки континент, учените, изготвили доклада, посочват, че през 2030 г. Африка ще бъде континента с повече от половината случаи в света на хроничен глад.

Цената на пандемията

Според предвижданията на доклада, пандемията от Covid-19 може да стане причина, до края на годината, за причисляването на повече от 130 милиона души към случаите на хроничен глад. Най-голям брой хора, които са изправени пред драматичния недостиг на храна се срещат в Азия, но явлението бързо се разраства и в Африка. Тъй като напредъкът в борбата с глада се забавя, пандемията Covid-19 умножава уязвимостите и благоприятства неадекватността на глобалните хранителни системи, засягащи производството, разпространението и консумацията на храна. Разбира се, все още е рано да се прецени пълното въздействие на различните мерки за прекратяването на производствените дейности, заради пандемията. Според прогнозите 83 милиона души ще бъдат засегнати от глада, към които могат да присъединят и други, стигайки до трагичният брой от 132 милиона души, страдащи от глад заради икономическата рецесия, предизвикана от последствията от инфекцията на коронавирус.

Не е само хуманитарен въпрос

Докладът на Обединените нации предупреждава:  осигуряването на здравословна диета за тези, които не могат да си я позволят, би било не само задължение на международната общност към други човешки същества, но и "полезна" мярка за спестяване на милиарди разходи за последствията в социално отношение. Смята се, че овладяването на световния глад може да осигури спестявания от $ 1.3 милиарда годишно. Освен това се казва, че различното управление на ресурсите и механизмите в хранителната верига би могло да помогне за намаляване на емисиите на парникови газове със 75%, което се оценява на 1,7 милиарда долара годишно. Високите цени за доставките на здравословна храна също означава, че милиарди хора не могат да си позволят да се хранят балансирано и питателно. А това предизвиква тежки последици по отношение на социалните разходи през годините. Недохранването трябва да се преодолее във всичките му форми: от недохранване с недостиг на хранителни вещества - като тези, които се съдържат в млечните продукти, плодовете, зеленчуците и богатите на протеини храни, които са най-скъпите хранителни групи в световен мащаб - но се говори и за хранителни дисфункции и сериозни щети за здравето дори в случай на неправилно или непитателно хранене, което води до наднормено тегло и затлъстяване, понякога поради прекомерна употреба на евтини аминокиселини или на захари, подсладени напитки или мазни храни в по-ниските социални групи на богатите страни като САЩ и Европа. Не става въпрос само за гарантирането на достатъчно храна за оцеляване: от съществено значение е да се отговори на въпроса какво ядат хората и преди всичко да се прецени какво ядат децата. Докладът откроява, че една здравословна диета струва малко повече от 1,90 долара на ден, цифра установена на световно ниво като праг на бедността. Последните оценки показват, че невероятната цифра от 3 милиарда хора или повече не може да си позволи една здравословна диета. В Субсахарска Африка и в Южна Азия, това е случая с 57% от населението, но феноменът на спестява, дори и не в тази процентност, Северна Америка и Стария континент.

Затлъстяването, другото лице на глада

Според докладът, през 2019 г., между една четврът и една трета от децата под пет годишна възраст в света – 191 милиона – отчитат дефицит в растежа. Други 38 милиона малолетни под пет годишна възраст са с наднормено тегло. В доклада се чете също, че „сред възрастните, междувременно, затлъстяването се е превърнало в глобална пандемия“.

Данните през последните години

В доклада експертите пишат, че актуализацията на критичните данни, отнасящи се до Китай – в която живее една пета от световното население – и на останалите гъсто населени страни, доведе до намаляване на гладните хора по света до сегашните 690 милиона, в сравнение с 822 милиона през 2019. Въпреки това - обясняват те - не е настъпила промяна в тенденцията на растеж, която се появи отново от 2014 г. след спад от 2000 г. насам. Изданията на този доклад за 2017 г. и 2018 г. показаха, че конфликтите и промените на климата подкопават усилията за премахване на глада, продоволствената несигурност и недохранването. През 2019 г. Докладът показа, че са също забавянето на икономиката спира допълнително този процес. През 2020, пандемията Covid-19, както и някои случаи, на безпрецедентно нашествие на скакалци в Източна Африка, хвърлят сянка върху икономическите перспективи в сътношения, които никой не би могъл да предвиди и ситуацията може да се влоши ако не се вземат спешни и безпрецедентни мерки.

Призив за действие

Докладът призовава за преобразуване на хранителните системи, за намаляването на цените на хранителните продукти и, за увеличаване на икономическата достъпност до здравословните храни. Според учените глобалният отговор в борбата с глада се намира в намеси в цялата верига хранителна верига, в околната среда и в икономическите политики, които оформят търговията, обществения разход и инвестициите на социално ниво. Проучването приканва правителствата да преразгледат стратегиите по темата за прехраната и земеделието; да работят за намаляването на факторите, които увеличават разходите по продукцията, складирането, транспорта, дистрибуцията и търговията на хранителни продукти, също намалявайки неефективността и разхищението на храната и управлението на отпадъците; да подкрепят местните малки производители, които искат да произвеждат и продават по-питейни хранителни продукти и да им гарантират достъпа до пазарите; да дадат приоритет на храненето на децата, тъй като са най-нуждаещата се категория; да насърчават нови нагласи, чрез възпитателните агеници и медиите; да включат храненето в националните системи за социална защита и инвестиционните стратегии. От своя страна, ръководителите на петте агенции на Организацията на обединените нации гарантират своя ангажимент в подкрепа на правителствата за устойчивото развитие за хората и планетата.

14 Юли 2020, 11:09