Търси

Vatican News
Блажена Мария Антония СамНовата Блажена (долу от дясно) и четиримата нови Божи Раби Новата Блажена (долу от дясно) и четиримата нови Божи Раби 

Църквата ще има една нова Блажена и четирима Божи Раби

Новата Блажена на Католическата Църква живее повече от 60 години на легло, обездвижена от една парализа, приканвайки всички да имат вярва в Бог при всяка една ситуация.

Ватикан Нюз

Папа Франциск прие на аудиенция кардинал Анджело Бечу, префект на Конгрегацията за процесите на светците, упълномощявайки ведомството да обнародва Декретите, отнасящи се за една нова Блажена на Католическата църква и четирима нови Божи Раби.

Един живот, поднесен на Бог и на другите

Новата Блажена е Мария Антония Сама, калабрийска мирянка, родена на 2 март 1875 в Сант Андреа Йонио, в провинцията на Катандзаро. Засегната още като момиче от тежка болест, остава парализирана, с повдигнати колене. Обездвижена и на легло в тази неудобна позиция, Мария Антония живее всичко с вяра и приканва онези, които я посещават да имат винаги вяра в Бог, при всяка една ситуация. През 1915 дава частни обети за специално посвещение на Бог, покривайки главата си с черен воал. Хората в селцето я наричат „монахинята на Сан Бруно“ и често я посещават, за да ѝ искат съвети и да просят молитви, и за да намерят мир и спокойствие. С нея молят три пъти на ден Броеницата. Умира на 78 годишна възраст на 27 май 1953, след повече от 69 години прекарани на легло, поднасяйки на Господ всички страдания.

За нейната беатификация, постулаторът на канониченя процес представи за проучване на Конгрегацията предполагаемо чудотворно изцеление, което се приписва на застъпничеството ѝ, на жена, страдаща от тежка дегенеративна форма на остеоартрит на коленете (двустранна гонартроза с алгико-функционална симптоматика), което ѝ причинявала непоносима болка. Чудото се случило в нощта между 12 и 13 декември 2004 в Генуа когато, обхваната от силни болки, жената започва да се моли на Божията рабиня, с която се запознава на младини. След молитвата заспива, а на следващата сутрин, когато става от леглото констатира, че болките са изчезнали и, че може отново да върши всички ежедневни дейности.

Четири нови Преподобни Божи Раби

С признаването на героичните добродетели са обявени за Преподобни Божи Раби: Еузебио Франческо Кини, свещеник от Обществото на Исус; Мариано Хосе де Ибаргюенгоициа и Зулоага, диоцезален свещеник, съсъздател на Института на Рабините на Исус; Мария Феликс Торес, основателка на Общността на Спасителя; Анджиолино Бонета, мирянин от Асоциацията на Мълчаливите работници на Кръста.

Един йезуитски мисионер в Африка

Еузебио Кини е роден на 10 август 1645 в Сеньо, във Вал ди Нон, провинцията на Тренто. След като дава обети в ордена на отците йезуити, тръгва на мисия в Нова Испания, която включва обширни райони от сегашните Съединени щати и Мексико. Работи рамо до рамо с коренните американци, от него определени като „нашите братя в Христос“, насърчавайки подобряването на техните житейски условия, и учейки ги на методи за отглеждането на добитък. Защитава правата и достойнството на коренното население срещу експлоатацията от страна на колонизаторите, чиито злоупотреби разобличава. Живее като коренните населения, извличайки сили от молитвата и нощното Евхаристийно обожаване. Той е също астроном, математик, изследовател и картограф. Умира в Магдалена (Мексико) на 15 март 1711.

Евхаристията, Дева Мария и бедните в центъра на живота

Мариано Хосе де Ибаргюенгоициа и Зулоага е роден на 8 септември 1815 в Билбао (Испания) в богато семейство, занимаващо се с морска търговия. Ръкоположен за свещеник, става енорийски свещеник, посвещавайки се на изповядването, вероучението и формирането на свещениците. Посещава болните, затворниците и бедните семейства. През 1862 г. получава от папа Пий ІХ титлата апостолски мисионер. Той е неуморен проповедник на мисии сред народа и на духовни упражнения за духовниците. През 1871 сътрудничи за основаването на Института на богопосветените Рабини на Исус. В центъра на неговата духовност са Евхаристията, молитвата, набожността към Дева Мария и бедните. Умира в Билбао на 31 януари 1888.

Редом до преследваните свещеници

Мария Феликс Торес е родена на 25 август 1907 в Албелда (Испания). На 14 годишна възраст присъства за първи път на духовни упражнения според метода на свети Игнаций от Лоьола, по време на които чувства силно повика за богопосветен живот. През 1930 става една от първите жени в Испания, дипломирали се по Химия в Университета на Сарагоса. След като завършва своето обучение, основава Общността на Спасителя, с духовността на свети Игнаций, посветена на апостолата сред младите момичета, по-специално на студентките. По време на гражданската война в Испания помага на преследваните свещеници. През 1952 Общността на Спасителя бива призната като Религиозен институт с диоцезално право, а тя се посвещава се на формирането на младежите, които постъпват в Института. Прекарва последните си години в управлението на своята Общност, в молитва, в тишина и в поднасяне на страданията пред Господ. Умира в Мадрид на 12 януари 2001 на 93 годишна възраст.

Един младеж с героични добродетели

Анджолино Бонета е роден в Чиголе, провинцията на Бреша, на 18 септември 1948 г. в работническо семейство. На 12 годишна възраст му бива ампутиран единия крак в следствие на костен сарком. Казва, че поднася всичко на „Исус за обръщането на грешниците“. Насърчава останалите болни, вдъхвайки им вътрешен мир. На един човек, който го съжалява, защото върви трудно с патериците, казва: „Но вие не знаете ли, че при всяка крачка бих могъл да спася една душа?“. Посвещава се на Господ сред „Мълчаливите работници на Кръста“. „Сега принадлежа целия на Дева Мария – казва – от върха на краката до косата“. В едно писмо, преди да почине, пише: „Откакто постъпих сред Мълчаливите работници на Кръста, Господ ме дари с огромни благодати, непознати за мен до сега. Чувствам се силен като лъв и пея от сутрин до вечер“. Умира в Чиголе на 28 януари 1963 на 14 годишна възраст.

25 Юли 2020, 07:01