Търси

Vatican News
Поглед над маска Поглед над маска 

С какви очи ще се срещнем отново?

Ново размишление на отец Федерико Ломбарди, целящо да погледнем отвъд, към бъдещето, което ни очаква след пандемията: Исус не беше виртуална проява на Бог, а Негово въплъщение, именно за да можем да Го срещнем и Той ни каза, че е тук и ни очаква в другия

Федерико Ломбарди

Наскоро прочетох твърдението на един руски мислител: „Обикновената връзка между хората е най-важното нещо на света!“. Припомни ми една красива, изпълнена с радост песен отпреди няколко десетилетия „Да живеят хората!“., на едно хубаво младежко движение, което насърчаваше приятелството и братството между народите: Някои със сигурност я помнят. Тя разказва за хората, които срещаме всяка сутрин на път за работа; в нея, наред с други неща, се казва,: „Ако повече хора гледаха другите благосклонно, щяхме да имаме хора по-малко трудни и с по-големи сърца...“ и тя вдъхновяваше много мъдри и положителни чувства. Често се сещам за нея през последните няколко години, вървейки по улицата, срещайки много хора, заети и затворени в себе си и други с кабели в ушите, напълно концентрирани в екрана на мобилния си телефон или говорещи силно във въздуха с кой знае кой, без да ги е грижа за хората,около тях. Струва ми се, че удоволствието да гледаме другите с доброжелателност и внимание става все по-рядко, а все по-разпространеното проникване на нови форми на комуникация в ежедневието ни ги прави почти чужди за нас.

След няколко седмици затворен у дома, изпитвам голямо желание отново да срещна различни лица на улицата. Надявам се, че рано или късно, с течение на времето, това може да се случи и без маска и без разделители от плексиглас и се надявам да успея да разменя сърдечни думи с тях или дори просто искрена усмивка. Много от нас, през последните месеци, изпитаха с положителна изненада възможностите, предлагани от дигиталните комуникации и се надяваме да ги използваме и в бъдеще, но с удължаването на изолацията разбрахме също, че те не са достатъчни.

Как, след утрешния ден, ще се срещнем на улицата или в метрото? Ще можем ли отново спокойно да заселим общите пространства на нашите градове? Ще бъдем ли повлияни от страх и подозрение или с помощта на мъдростта на учени и управници ще можем да балансираме благоразумието с желанието да намерим и вплетем това качество на ежедневното съвместно съществуване, което - както казахме в началото - „е най-важното нещо в света”, самата канава на човешки свят? Ще осъзнаем ли (повече или по-малко от преди?), че сме човешко семейство, живеещо в общия ни дом, който е нашата единствена планета Земя?

Сега, когато пандемията ни накара да изпитаме един проблематичен аспект на глобализацията, който всички ще трябва да вземем предвид в бъдеще, ще можем ли да си възвърнем инерцията на братството сред народите отвъд и над границите, доброжелателното и любопитно посрещане на различието, надеждата да живеем заедно в един мирен свят?

Как ще приемем тялото си и това на другите? Като носител на зараза, опасност от която да се пазим или израз на душата на нашите ближни? Защото всяко човешко тяло е в основата си именно това: конкретната проява на една душа - уникална, достойна, ценна, създадена от Бог, Божи образ... Колко прекрасен е тембърът на гласа, ритъмът на стъпките и особено усмивката на скъпите ни хора! ... Но това не трябва ли да се отнася за всички хора, които срещаме? Когато се освободим от коронавируса, това ще ни помогне ли да се отървем и от други вируси в тялото и душата, които ни пречат да видим и срещнем съкровището, което е в душата на другия, или ще станем още по-индивидуалистични?

Дигиталните технологии могат да посредничат и услужливо да съпътстват връзките ни, но взаимното физическо присъствие на хората, техните тела като израз на душите, близостта и срещата с тях, остават първоначалната отправна точка и ориентир на нашия опит и нашия път. Исус не беше виртуална проява на Бог, а Негово въплъщение, именно за да можем да Го срещнем. Исус ни каза, че Той е тук и ни очаква в другия, в бедния (и кой не е беден по някакъв начин, знаеки го или не?) и, че в лицето на другия в крайна сметка трябва можем и да знаем как да Го разпознаем.

С какви очи, с какво сърце, с коя усмивка ще излезнем отново по улиците и ще прекосим пътя на другите, които макар и видимо непознати в края на крайщата през последните няколко месеца ни липсваха, и които като нас вероятно са изпитали желанието да се срещнем отново по ежедневните пътища на нашия живот, в нашия общ свят?

03 Юни 2020, 08:15