Търси

Vatican News
Кардинал Курт Кох Кардинал Курт Кох 

Кардинал Кох: дълбоките взаимоотношения поддържат пътя на икуменизма

За 60-годишнината от началото на икуменическия път, пожелан от св. Йоан ХХІІІ, председателят на Папския съвет за християнското единение, кардинал Курт Кох, отново подчертава, че извървеният път е богат на „развитие и напредък“

Масимилиано Меникети – Бистра Пищийска - Ватикана

Икуменическото движение представлява голяма радост и постоянен ангажимент към едно необратимо пътуване, подчертава папата. Така кардинал Курт Кох в интервю за ватиканските медии припомня създаването на Секретариата за насърчаване на християнското единство на 5 юни 1960 г. от св. Йоан XXIII, който през 1988 г.става Папски съвет. Трите стълба, които според кардинала, по особен начин подкрепят икуменизма са: диалогът на милосърдието, диалогът на истината и дълбокото и съгласувано приобщаване на всички вярващи към свещеническата молитва на Исус, „за да бъдат всички едно“ - хоризонтът на икуменизма, радвал се на „голяма приемственост и съгласуваност“ от всички папи.

Преди шестдесет години икуменическият контекст беше съвсем различен. Как да определим настоящата икуменическа ситуация и днешните предизвикателства?

През 1960 г. икуменическото движение, в своята официална форма в рамките на Католическата църква, бе все още в зародиш. През последните шестдесет години се проведоха многобройни срещи и диалози, от които стана възможно очертаването на много положителни резултати. Истинската цел на икуменическото движение, а именно възстановяване на единството на Църквата, все още не е постигната. В момента едно от най-големите предизвикателства се крие именно в липсата на наистина солиден консенсус за целта на екуменизма. Съгласихме се за необходимостта от единство, но все още не каква форма трябва да приеме. Необходима е обща визия, която е от съществено значение за единството на Църквата. Всъщност следващите стъпки могат да бъдат предприети само ако имаме ясна цел.

Икуменическият път често се определя като „размяна на дарове“. За шестдесет години как се промени Католическата църква благодарение на този ангажимент? Какви са даровете, които нашата Църква е предложила на другите християни?

Зад това определение стой вярата, че всяка Църква може да даде конкретен принос за възстановяването на единството. От църквите и църковните общности, родени от Реформацията, Католическата църква научи преди всичко централността на Божието Слово в живота на Църквата, в литургичното служение и в богословската мисъл. Съзнанието, че вярата идва от слушането на Божието Слово и, че Евангелието на Исус Христос трябва да бъде в центъра на Църквата, се възроди в нас. От Православните църкви, както многократно подчертава папа Франциск, можем да научим много за синодалността в живота на Църквата и за колегиалността на епископите. От своя страна Католическата църква може да предложи акцента върху универсалността на Църквата като особен дар за икуменическа дискусия. Тъй като Католическата църква живее във взаимовръзката между единството на вселенската Църква и множествеността на местните църкви, тя може да демонстрира посредством пример, че единството и множеството не се противопоставят в икуменизма, но се подкрепят взаимно.

Икуменизмът е насочен към пълното общение между всички християни. По-конкретно какво е направено във връзка с това?

Всички икуменически усилия и дейности трябва да служат на целта за възстановяване на християнското единство. Необходимо е от време на време да се потвърждава, че те продължават да се стремят към постигане на тази цел. Това се отнася по-специално за диалога на милосърдието, тоест грижата за поддържане на приятелски отношения между различните Църкви. Този диалог позволи преодоляването на много предходни предразсъдъци и засилването на по-доброто взаиморазбиране. Също толкова важен е диалогът на истината или богословския анализ на противоречивите въпроси, които са водили раздори през целия курса на историята. В тези диалози се очертава с нарастваща яснота, че това, което ни обединява, е по-голямо от това, което ни разделя. И накрая, не бива да се забравя духовният икуменизъм като основен аспект, тоест дълбокото и съгласувано единение на всички вярващи към свещеническата молитва на Исус, „да бъдат всички едно“. Тази молитва държи будно в нас съзнанието, че единството на Църквата съответства на волята Господна.

Отбелязахме наскоро и 25-ата годишнина от енцикликата на свети Йоан Павел II Ut unum sint, публикувана на 25 май 1995 г. Важна ли е енцикликатa за икуменическото движение?

Нейното значение се състои главно във факта, че за първи път в историята папа написа енциклика за икуменизма. С нея, тридесет години след края на Събора, Йоан Павел II припомни, че Католическата църква „необратимо се е ангажирала“ да върви по пътя на икуменизма (UUC 3) и, че всички членове на Църквата са обвързани от вярата си да се включат в икуменическото движение. Особено достйна ми се струва и една друга изненадваща инициатива на папата, който бидейки наясно, от една страна, че Петринското служение представлява една от най-големите пречки за възстановяване на единството и от друга убеден, че служението на епископа на Рим има структурно значение за единството на Църквата, папа Йоан Павел II призова цялата икуменическа общност да започне "братски, търпелив диалог" за първенството на епископа на Рим, с цел намиране на форма на упражняване на това първенството, „което без да се отказва по никакъв начин от същността на своята мисия, да се отвори към нова ситуация“, по-точно доколкото това служение „може да бъде в услуга на любовта, призната и от двете“ ( UUS 95-96). Според мен това е много обещаваща инициатива, която също бе продължена по различни поводи от папа Бенедикт XVI и папа Франциск.

От самото основаване на Ведомството различните папи се ангажираха с големи усилия в икуменизма. Как да определим в няколко реда конкретния принос на всеки от тях?

На първо място, трябва да сме благодарни, че всички папи след Събора, показаха отворено сърце към икуменическата кауза и, че между тях има голяма приемственост и съгласуваност. Папа Йоан XXIII бе наясно, че възстановяването на християнското единство е от основно значение за обновяването на Католическата църква. Папа Павел VI допринесе значително за приемането на декретa за икуменизма „Unitatis redintegratio“ на Събора. Той беше папа на големи икуменически жестове, особено към православието и англиканското общение и беше първият папа, посетил Световният съвет на църквите. Папа Йоан Павел II беше убеден, че третото хилядолетие ще трябва да се изправи пред голямата задача да възстанови изгубеното единство и разпозна съществена помощ в свидетелството на мъчениците, принадлежащи към различни Църкви и които с даряването на собствения си живот вече са живeли единството. За папа Бенедикт XVI икуменизмът на дълбоко ниво бе въпрос на вяра и следователно главно задължение на наследника на св. Петър. За папа Франциск е от съществено значение различните църковни общности да вървят заедно по пътя на единството, защото единството расте по общия път. Той също така настоява за важността на екуменизма на кръвта.

За да отбележи тази двойна годишнина, Папският съвет ще публикува тази година икуменически Vademecum или наръчник за епископи. Защо е този нов документ?

Служението, поверено на епископа, е служение за единство в неговата епархия и за единство между местната църква и вселенската Църква. Но то също има особено значение в икуменизма. Пастирското служение на епископа трябва да се разбира по-широко от единството на неговата църква, тъй като то включва и кръстените некатолици. В различните местни църкви епархийните епископи носят основната отговорност за християнското единство. Vademecum или наръчникa, има за цел да помогне на епископите да разберат по-подробно тяхната икуменическа отговорност и да я преведат на практика. Наръчникът е също така специално създаден, за да представи пред новоназначените епископи, задълженията им, които се състоят в това, да предлагат подкрепа на всички членове на Църквата, така че те да могат да изпълнят задължението си да участват в икуменическото движение.

Друга инициатива на Папския съвет за тази годишнина е публикуването на списание Acta Œcumenica, което продължава и обогатява Информационния бюлетин, публикуван повече от петдесет години. Каква е целта на това списание?

Не малко вярващи днес остават с впечатлението, че икуменизмът е в застой. Това впечатление се дължи до голяма степен на факта, че не сме достатъчно информирани за развитието и напредъка на икуменизма. Следователно е важно да се гарантира, че най-важните икуменически резултати са визирани. Това важи особено за документите, подготвени и публикувани от икуменическите комисии. Както е известно, непрочетените документи не са от полза. Списанието Acta Oecumenica има за цел да улесни достъпа до тях, главно чрез предоставяне на информация за икуменическият ангажимент на папа Франциск и за икуменическите дейности на Папския съвет за насърчаване на християнското единство и, чрез представяне на основните документи на икуменическите диалози. Списанието има за цел да подкрепи икуменическото формиране, аспект от основно значение за бъдещето.

Икуменизмът се осъществява в срещата и диалога. Как влияе настоящата пандемична криза върху работата, която се извършва?

Икуменизмът процъфтява в преки, лични диалози и срещи. Това сега не е лесно постижимо от ограниченията поради пандемията с коронавирус, тъй като не можем да приемаме гости, нито да посещаваме други християнски църкви тук в Рим или да пътуваме за да се срещаме с представители на други църкви. Икуменическите диалози срещат големи трудности, когато се провеждат дистанционно, от „домашния офис“. От друга страна, трудната ситуация на момента допринася за сближаването на християнските църкви, които са в една и съща лодка. Това стана ясно например, когато папа Франциск покани всички християнски църкви да се присъединят към него в измолванео на Отче наш на 25 март, за край на пандемията. На писмото на Светия Отец до главите на християнските църкви, с което отправи призива, повечето от получателите отговориха бързо, изразявайки благодарност за тази инициатива. Това ми показа колко дълбоки са станали екуменическите отношения междувременно и колко в крайна сметка могат да бъдат задълбочени дори в много трудни ситуации. Но разбира се, ще бъдем много щастливи, когато ще можем отново да провеждaмe лично срещи и диалози със събеседниците си.

Вие също, Ваше Високопреосвещенство, скоро ще празнувате годишнина. На 1 юли 2010 г. папа Бенедикт XVI ви назначи за председател на Папския съвет за християнско единство. Каква е равносметката ви през тези години?

Особено съм изненадан от скоростта, с която мина времето. Намирам работата не винаги лесна, но много красива и обогатяваща. Благодарен съм на папа Бенедикт XVI, че ми повери тази задача и на папа Франциск, че ме потвърди в нея. През годините успях да участвам и да дам своя принос в различни събития и многобройни икуменически инициативи на двамата папи. Научих много и многократно съм изпитвал факта, че в икуменическата работа това , което може да се получи е по-голямо от това, което може да се даде. Наясно съм, че в крайна сметка има само един икуменически Служител, Който е Светият Дух; ние така наречените икуменисти сме само Негови инструменти, повече или по-малко слаби. Ето защо, десет години по-късно не смятам, че зависи от мен да правя равносметка. Тази скромна годишнина е по-скоро добър повод да благодарим на Светия Дух и да Го помолим да продължи да придружава икуменическото ни пътуване, като ни позволява да правим една след друга положителни стъпки, които ни приближават все повече до единството на Църквата.

06 Юни 2020, 09:28