Търси

Vatican News
Отец Хуан Антонио Гереро Отец Хуан Антонио Гереро  (Society of Jesus)

Гереро: бюджетът на Светия Престол е мисионерски

Интервю с префекта на Ватиканския секретариат по икономически въпроси: Светият Престол не рискува дефолт, ние не сме предприятие и не всичко може да се преценява като дефицит. Живеем благодарение на помощта на вярващите и плащаме 17 милиона евро годишно данъци на Италия. Работим за прозрачна система и за централизация на инвестициите.

АНДРЕА ТОРНИЕЛИ

От няколко месеца префект на Ватиканския секретариат по икономически въпроси, определен от папа Франциск да доведе до край реформата, която цели финансова  прозрачност на Светия Престол и все по-ефикасно използване на благата и ресурсите, в услуга на неговата евангелизаторска мисия, отец Хуан Антонио Гереро Алвес в настоящия момент трябва да се справя с кризата, причинена от Covid-19. И не би искал да даде това интервю, както обяснява той, „не за друго, а защото считам, че в Църквата важните неща са други. И защото бих искал да изчакам още, преди да говоря. Но това време е предизвикателство за всички. Следователно и за нас. И изисква яснота“.

Отец Гереро, миналата седмица бе проведена междуведомствена среща, посветена на финансовото състояние на държавата Град Ватикан и на Светия Престол. Можете ли да ни кажете каква е ситуацията?

Цял свят преживява криза, за която са характерни два фактора: нейната изключителност и неизвестността на нейното времетраене. Преживяваме необичаен момент. Труден момент, който ни изправя пред нашите отговорности. Трябва да намерим начин да гарантираме нашата мисия. Но трябва също така да разберем какво е съществено и какво не е. По същия начин, не всичко може да се измерва само като дефицит, нито като чист разход, в нашата икономика.

В какъв смисъл?

Ние не сме предприятие. Не сме дружество. Нашата цел не е да постигаме печалба. Всяка дикастерия, всяка организация, извършва услуга. И всяка услуга има разходи. Нашият ангажимент трябва да бъде този за максимална умереност и максимална яснота. Нашият бюджет трябва да бъде бюджет за мисия.  Тоест да свързва цифрите с мисията на Светия Престол. Това, което изглежда предисловие, е същността на въпроса. И затова винаги трябва да се има предвид.

Можете ли да ни посочите някои цифри?

Колкото до цифрите, за Светия Престол те са много по-малко, отколкото мнозина си мислят. Те са по-малко от тези на един среден американски университет, например. И тази е една от истините, често пъти игнорирана. Във всеки случай сметките ни казват, че в периода между 2016 и 2020 г., както приходите, така и разходите се оказват постоянни. Приходите около 270 милиона. Разходите средно около 320 милиона, в зависимост от годината. Приходите са от вноски и дарения, доходи от недвижими имоти и в по-малък размер – от управлението на финансите и дейността на организациите. Важен е приносът на Губернаторството на държавата Град Ватикан; и в голяма степен (но не изключителна) зависи и от Ватиканските музеи, които понастоящем са затворени и чиято дейност през останалата част от годината ще бъде затруднена поради бавното й възобновяване. Ако гледам само цифрите и процентите, бих могъл да кажа, че разходите се разпределят приблизително така: 45% за персонала, 45% общи и административни разходи, и 7% дарения. Или бих могъл да кажа, че дефицитът (разликата между приходите и разходите) през последните години варира между 60 и 70 милиона. Но само въз основа на тези цифри, някой би могъл да каже, че дефицитът е дупка, която произлиза от лошата администрация. Или че финансира една неподвижна бюрокрация. Не е така. Няма нищо общо с това. Зад тези цифри стои мисията на Светия Престол и на Светия Отец, стои пълнотата на живота и на религиозното служение. Не е правилно да се казва, че дефицитът се финансира от така наречения „Обол на Свети Петър“ (даренията на Свети Петър), като че ли те запълват дупката.  Оболът също е дарение на вярващите: финансира мисията на Светия Престол, която включва благотворителната дейност на папата и която няма достатъчно приходи.

Цифрите винаги трябва да се разбират. Зад тези цифри стои целта. Зад финансовия отчет стои мисията, служението, което става възможно благодарение на тези разходи. Може би трябва да обясняваме по-добре. Несъмнено е, че трябва да бъдем ясни.

Какво разбирате под „бюджет за мисия“?

Искам да обясня онова, което стои зад цифрите. Например: да се съобщава на 36 езика това, което прави Папата, чрез радиото, телевизията, интернет, социалните медии, вестника, печатницата, издателството, пресцентъра (и така нататък), е дейност, която няма равна на себе си в цял свят. Разбира се, това са разходи. Но има и приходи. Поема около 15% от бюджета. Работят повече от 500 души. Не знам дали може да се управлява по-добре, винаги е възможно. Но ако направим едно сравнение, не вярвам да намерим някой, който да произвежда толкова много с толкова малко.  Други 10% от бюджета са за нунциатурите. Някои може би си мислят, че те струват кой знае колко. Те са малките евангелски представителства, които в международните връзки защитават правата на бедните, които насърчават дипломацията на диалога, на мира, на грижата за земята като наш общ дом. Други 10% се предоставят за Източните църкви, които често са преследвани или в положение на диаспора. За вниманието към най-бедните църкви, за мисиите, чрез Конгрегацията за евангелизация на народите, се предоставят други 8,5%. И още – за закрила на единството на доктрината, за делата за канонизация на светците. Трябва също така да се опазва световното наследство, като Ватиканската библиотека и архивите. Необходима е и задължителната поддръжка на сградите: това са други 10%. Също и италианските данъци, които плащаме: около 6% от бюджета, тоест 17 милиона. И така нататък…

Такова беше положението преди пандемията с Covid-19. А сега? Бяха представени различни хипотези, една по-оптимистична и една по-песимистична: може ли накратко да представите и двете?

Направихме някои изчисления. По-оптимистичните виждат намаление на приходите от порядъка на 25%. Най-песимистичните – около 45%. Ние не сме в състояние отсега да кажем дали ще намалят приходите от даренията за „Обола“, или ще намалят приходите, идващи от диоцезите.

Знаем обаче, защото ние решихме това заради затрудненията на някои наематели да плащат наемите, че ще намалят доходите, получавани от наемите. При приемането на бюджета за тази година вече бяхме решили, че разходите ще бъдат намалени, за намаляване на дефицита. Извънредната ситуация с Covid-19 налага да направим това с още по-голяма решителност. Оптимистичният или песимистичният сценарий отчасти зависят от нас (доколко ще бъдем способни да намалим разходите) и отчасти от външните фактори, от това доколко в действителност ще спаднат приходите (приходите не зависят от нас). Във всеки случай, ако няма извънредни постъпления, е очевидно, че ще има нарастване на дефицита.

Отец Гереро, наистина ли Ватиканът рискува дефолт, както някои писаха?

Не. Не смятам. Ватиканът не рискува дефолт. Това обаче не означава, че не трябва да се борим с  кризата такава, каквато е.  Несъмнено предстоят трудни години. Църквата изпълнява своята мисия с помощта на даренията на вярващите. И ние не знаем колко могат да дарят хората. Именно затова трябва да сме пестеливи, строги. Трябва да управляваме бюджета с плам и прилежност на добър баща на семейство. Има три неща, които не се поставят на дискусия, дори в това време на криза: възнаграждението на служещите, помощите на хората в затруднение и подкрепата на нуждаещите се църкви. Никакви съкращения на разходи няма да се отнасят до най-уязвимите. Ние не живеем,  за да спасяваме бюджета. Имаме доверие в щедростта на вярващите. Но трябва да покажем на онези, които дават част от своите спестявания, че техните пари са добре похарчени. Има толкова католици по света, готови да дарят, за да помогнат на Светия Отец и на Светия Престол да вършат мисията си. На тях трябва да даваме отчет. И до тях можем да прибягваме.

Ватиканската ситуация не е различна от тази на много други държави, които трябва да се справят с тежката икономическа криза заради пандемията: как конкретно смятате да се справяте?

Вярно е, че ситуацията не е различна, но също така е вярно, че ние нямаме двигателя нито на  валутната, нито на данъчната политика. Ние можем да разчитаме само на щедростта на вярващите, на едно малко имущество и на способността да харчим по-малко. Обратно на това, което мнозина смятат, тук няма големи заплати. Добрата новина е, че дикастериите SPE, APSA, Държавният секретариат, Конгрегацията за евангелизация на народите, Съвета по икономически въпроси и Губернаторството, работят заедно, за справяне с кризата и промяна на онова, което е необходимо. Поискахме на всяка организация да направи всичко възможно за намаляване на разходите, запазвайки в същото време същественото на мисията. На едно по-структурно ниво, защото дефицитът е структурен, ще трябва да централизираме финансовите инвестиции, да подобрим управлението на персонала, да подобрим управлението на търговете. В момента одобряваме кодекс за търговете, което несъмнено ще доведе до спестяване. Работим в постоянна връзка с всички дикастерии, като свързваме централизация и субсидиарност; автономия и контрол; професионалност и призвание.

   

Тази централизация на инвестициите, за която говорите, кога и как ще бъде осъществена?

Имаме работна група по въпроса, която сътрудничи в спокойна атмосфера. Ще са необходими още няколко месеца. Целта не е само централизация, а да се направи нещо професионално, без конфликт на интереси, при етични критерии. Трябва не само да се избегнат неетичните инвестиции, но и да се насърчат инвестиции, свързани с друга, различна визия за икономиката, за цялостната екология, за устойчивото развитие.

 

По какъв начин Светият Престол ще гарантира услугите, които сега предоставя, както и заплатите на хората, които работят, въпреки значително по-малките приходи, които ще направят сметките още повече „на червено“?

Ние не сме голяма сила. Обсъжда се трудността за справяне с положението на големите европейски страни. Какво да кажем за нас. Трябва да бъдем скромни. Ние сме семейство, което има малко имущество и щедрата помощ на мнозина. Ще се справим. С нашата способност за добро управление. С Божията помощ и тази на вярващите. Цялата Църква се поддържа така. Ще тръгнем от споделянето на истината за икономическата ситуация. Най-доброто, което можем да направим, е да бъдем прилежни и прозрачни. Ще разчитаме на парите, на които можем да разчитаме. През 2021 г. ще направим бюджет на нулева основа. Тръгвайки от същественото за мисията.

 

А как ще се увеличи доверието на вярващите след новините от последната година за начина, по който са били направени някои инвестиции?

Доверието се печели със строгост, яснота, умереност. А също и  със спокойно признаване на грешките от миналото, за да не се повтарят, както и на настоящите грешки, ако има такива. Понякога се случва, както се случи и на нас, да се доверим, например, на хора, незаслужаващи доверие. Винаги сме уязвими по този въпрос. По-голяма прозрачност и по-малка поверителност правят по-трудно допускането на грешки. Именно заради това, за инвестициите се стремим да имаме сериозна комисия, с хора на високо ниво, без конфликт на интереси, която да ни помага (доколкото е възможно) да не грешим.

Кога ще бъде публикуван отново официален отчет?

Бих искал това да стане още тази година. За да обясним добре как харчим парите. За да кажем, по документи, че харчим, за да вършим добро, за служението на Църквата. Имаме нужда да разкажем това. Да го обясним добре. Действителността на Светия Престол, която през тези месеци видях, говори за това. Заслужава доверие. Тази мисия, изпълнена с красота, се осъществява с щедростта на мнозина, които никой не познава.

Как се чувствате на поста „министър на икономиката“? Успявате ли да спите нощем, през това трудно време?

Да, спя и спя добре. Досега никаква трудност не ми е отнела съня. Имам вяра в Бога на Живота и знам, че Животът винаги ни отваря пътя. А въпросът за „министър“ ме кара малко да се усмихвам. Не се чувствам министър на икономиката. Чувствам се йезуит и свещеник, който служи на Църквата, служение, може би, на тилова охрана и в сътрудничество с други, което се състои в оказване на помощ на Светия Отец и на Светия Престол, при изпълнението на собствената мисия. Имам една задача. Продължавам по един път. Работя с екип. Слушам съветите. Уча се. Търся компетентни хора. Знам, че промените не стават за един ден. И не се правят самостоятелно. Целта е да работим съвместно. Почувствах се много добре приет, като се започне от папата и от курията, да не говорим за персонала от Секретариата по икономическите въпроси – всички отлични и способни професионалисти. Вървим заедно. Полагаме големи усилия по пътя на прозрачността, умереността, прилежността, строгостта, при изпълнението на това, което е и което остава мисия.

21 Май 2020, 09:19