Търси

Vatican News
Кардинал Пиетро Паролин Кардинал Пиетро Паролин 

Кард. Паролин: въпреки страха, нека не се затваряме в себе си

Интервю с ватиканския държавен секретар: наистина се нуждаем от общ ангажимент, за да не се загуби никога международната солидарност. Нека енорийските църкви да бият камбаните всеки ден в 12 часа, за да приканват хората към молитва.

„Нека църквата бди над всеки един. Нека се грижи за всеки, който страда и е изпаднал в нужда“. С тези думи ватиканският държавен секретар кард. Пиетро Паролин изразява близостта на Църквата в това драматично време, което човечеството изживява заради пандемията. В интервю за ватиканските медии, кардиналът призовава да не се изоставя „международната солидарност“: въпреки извънредното положение и страха, „това е моментът да не се затваряме в себе си“.

Как Папата и Римската курия изживяват този момент на извънредно положение?

Отговор: Всички преживяваме труден момент. За много хора моментът е драматичен. Мисля си за болните, особено за възрастните, за умиращите, за техните близки. Сега е времето на Пасхалното бдение. Нека Църквата бди над всеки един. Нека е близка до всеки, който страда и е изпаднал в нужда. Ние се нуждаем да се освободим от плена на времето, преживявано живяно в потиснатост, от заплахата за болест и смърт. „Лазаре, излез вън!“ (Йн. 11, 43) е викът, който отеква във времето, особено в този момент, за да бъде ново време за живота и за духа. Светият Отец папа Франциск по всякакъв начин се старае да бъде близко до хората в цял свят. За него контактът с хората винаги е бил фундаментален и смята да го запази, макар и по нов и непознат досега начин. Всекидневното директно предаване по телевизията на светата литургия от религиозния дом „Санта Марта“  е конкретен знак за това. Постоянната молитва за жертвите, за техните близки, за лекарския персонал, за доброволците, свещениците, работниците, семействата, е друг конкретен знак. Всички ние, сътрудниците, се стараем да му помагаме да поддържа контактите с всички Църкви по света.

На какво ни учи това ново драматично явление, което засяга семействата, променя живота на хората и има тежки последици и за икономическата система?

Отговор: изживяваме драма, предопределена да има значителни последици за живота ни. Преди всичко, ние сме изправени пред нашата слабост и уязвимост. Даваме си сметка, че не сме създатели, а бедни създания, които съществуват, защото всеки момент Някой им дарява живот. Ние не сме негови абсолютни господари. Достатъчно е едно нищо, един тайнствен и невидим неприятел, за да ни накара да страдаме, за да се разболяваме тежко, да умираме. Оказваме се малки, несигурни, незащитени, нуждаещи се от помощ. Изправени сме също така пред същественото, пред това, което наистина има значение. Предоставя ни се възможността да преоткрием стойността на семейството, на приятелството, на междуличностните отношения, на връзките, които обикновено пренебрегваме, на солидарността, на щедростта, на споделянето, на близостта, в конкретността на малките неща. Имаме нужда едни от други и имаме нужда от общности и общества, които да ни помагат да се грижим едни за други. В крайна сметка аз вярвам, че това е подходящият момент, за да се върнем към Бог с цялото си сърце, както ни бе припомнил папа Франциск по време на изключителния момент на молитва на миналия 27 март, а преди това и на икуменическата молитва „Отче наш“, когато се помоли заедно с всички християни по света.

Какъв поглед върху действителността ни помага да имаме през тези дни християнската вяра?

Отговор: Християнската вяра е навлизане на Бог в човешката история. Бог, който стана плът, Бог, който дойде да сподели всичко в нашето съществуване, освен греха и е готов да страда и да умре, за да ни спаси. Ние се подготвяме да честваме Възкресение Христово през този така особен период на Велики пости: Исус възкръсва, побеждава смъртта, дарява живот. Погледът на вярата през тези трудни времена ни помага да се отдаваме все повече на Бог, за чукаме на неговата врата с нашата неспирна молитва да съкрати това време на изпитание. Помага ни да видим многото добро, което ни обкръжава и което е засвидетелствано от много хора. Утешава осезателното усещане на пастирската изобретателност, вече припомнена от папа Франциск, на епископи, свещеници, монаси и монахини, и ангажиментът на много миряни. Те са „гласът“ на евангелието. Така, както са и всички онези (от лекари до медицински сестри и доброволци), които се борят с болестта. Смятам, че е от полза да се види как Църквата, която живее, потънала в действителността на своите хора, търси и намира хиляди пътища, използвайки всички възможни средства, за да направи така, че хората да не са сами, да могат да се молят, да получават утешителна дума. Направи ми силно впечатление как, въпреки настоящата драма, хората намират начин да се изразят – например чрез музика и песен – за да бъдат заедно. Бих искал това по някакъв начин да стане и в енориите. Би било хубаво ако всички църкви, в един и същи час, например в 12 по обяд, забият камбаните в продължение на една минута; и този техен звън да бъде зов за съвместна молитва, макар и физически да сме далече едни от други…

Какво можете да ни кажете за здравната ситуация на служителите при Светия Престол?

Отговор: Като знаете, в настоящия момент седем души са позитивни на Covid-19. В началото на март един човек беше посетил амбулаторията на нашата здравна служба за медицински преглед, предвид негов ангажимент в Курията. Към този първи случай, през миналите седмици се прибавиха други три. Всички преодоляха клиничния период и сега се подобряват. Очевидно, както в Италия и във всички страни по света, ние наблюдаваме положението ден след ден, час по час, благодарение на ангажимента на нашите лекари и медицински персонал“.

Какво конкретно прави Светият Престол в този момент, за да помогне на Църквите по света?

Отговор: Светият Престол, чрез своите дикастерии, се ангажира да поддържа контактите с поместните Църкви, стараейки се, доколкото е възможно, да помага на населението, особено засегнато от разпространението на коронавируса, независимо от религиозната или национална принадлежност, както винаги е правил. Откакто започна спешната здравна ситуация на глобално ниво, Светият Отец сам пожела да изрази своята близост и солидарност с китайския народ, изпращайки дар на благотворителната организация „Jinde Charities“ и на диоцеза Хонконг, а след това и на Иран, на Италия и на Испания. Проучват се различни инициативи, за да се даде конкретна форма на солидарността и като свидетелство на милосърдието.

Литургиите и другите церемонии – включително погребенията – са преустановени, но църквите почти навсякъде са все още отворени. Какво означава това? Какво желаете да кажете на вярващите, които не могат да присъстват на Тайнствата?

Отговор: Преустановяването на церемониите стана необходимо, за да се избегне струпването на хора. Но почти във всички градове, църквите остават отворени и аз се надявам, че ще бъдат отново отворени в най-скоро време и другите, които евентуално са били затворени: в тях присъства Евхаристийният Исус, свещениците продължават да се молят и да честват светата литургия за вярващите, които не могат да присъстват. Хубаво е да се мисли, че вратата на Божия дом остава отворена, както са отворени вратите на нашите домове, въпреки, че настоятелно сме призовавани да не излизаме, освен по извънредни причини. Семейството е домашна Църква, можем да се молим и да участваме в Пасхата, следейки литургиите и молитвите по телевизията. На многото вярващи, които страдат от това, че не могат да присъстват на Тайнствата, бих искал да кажа, че споделям тяхната болка, но също и да им припомня, например, възможността за духовното общение. Освен това папа Франциск, чрез Апостолическата пенитенциария, даде специални опрощения не само на заразените от Covid-19 вярващи, но и на здравните работници, на близките и на всички онези, които по различен начин се грижат за болните. Но има и друг аспект, който трябва да се изтъкне и засили във време на бдение, каквото е сегашното. И той е достъпен за всички. Да се молим с Божието слово. Да четем, да съзерцаваме, да приемаме Словото, което идва. Бог изпълни със Словото си празнотата, която ни плаши в тези часове. Бог се въплъти у Исус, Слово пълно и окончателно. Ние не трябва само да си запълваме времето, а да се изпълним с Божието слово.

Една от драмите на този момент е самотата. В отделенията за коронавирус хората умират сами, без утехата на своите близки, които не могат да влезнат в стаите за реанимация. Как Църквата може да изрази близостта си към хората?

Отговор: Това е една от последиците на епидемията, която в известен смисъл силно ме разстройва. Прочетох и чух драматични и вълнуващи разкази. Когато, за съжаление, не е възможно присъствието на свещеника до леглото на умиращия, всеки кръстен може да се моли и да даде утеха, въз основа на общото свещеничество, поучено чрез тайнството Кръщение. Хубаво и евангелско е да си представим в този труден момент, че по някакъв начин дори и ръцете на лекарите, на медицинските сестри, на здравните работници, които ежедневно утешават, лекуват и придружават до последния момент живота на тези болни, се превръщат в ръцете и думите на всички нас, на Църквата, на семейството, което благославя, поздравява, прощава и утешава. Това е Божията милувка, която изцелява и дава живот, дори и вечен.

Как ще се проведат церемониите през Страстната седмица във Ватикана?

Отговор: Обсъдихме начини, различни от традиционните. Наистина, няма да бъде възможно да приемем поклонниците, както е ставало винаги. При пълно спазване на предпазните норми за избягване на заразата, ще се постараем да отслужим свещените церемонни на Пасхалната Тридница, така че да придружим всички онези, които за съжаление няма да могат да отидат на църква.

Кризата става световна и започва да обхваща и страните от южната част на света. По какъв начин Църквата може да допринесе за дух на взаимопомощ между различните държави и континенти, и с различни проблеми, за да не липсва атмосферата на солидарност и многостранно сътрудничество?
Отговор: За съжаление ние сме изправени пред пандемия и заразата се разпространява бързо и равномерно. От една страна виждаме колко извънредни усилия положиха развитите страни, с не малко лишения от обикновения живот на отделните семейства и националната икономика, с цел ефикасно справяне със здравната криза и премахване на разпространението на вируса. От друга страна обаче, трябва да споделя, че ме тревожи още повече положението в слабо развитите страни, където здравните структури няма да бъдат в състояние да гарантират необходимите и подходящи грижи за населението, в случай на по-голямо разпространение на Covid-19. Светият Престол, по призвание, се стреми да има поглед върху цял свят, старае се да не забравя най-отдалечените, най-страдащите, онези, до които трудно стига светлината на прожекторите на международните медии. Това безпокойство не е свързано само с настоящата пандемия: колко войни, колко епидемии, колко глад измъчват голям брой наши братя и сестри! Наистина има нужда да се молим и да полагаме усилия, всички заедно, за да не липсва никога международната солидарност. Въпреки спешното положение, въпреки страха, сега е моментът да не се затваряме в себе си. За съжаление ние си даваме сметка за това през тези дни: проблеми и драми, които смятахме, че са далече от нашия живот, почукаха на вратата ни. Това е възможност да се почувстваме по-обединени и да засилим духа на солидарност и споделяне между всички държави, между всички народи, между всички мъже и жени от цял свят. От тази извънредна ситуация ще възникнат трудности и дълбоки промени. Нуждаем се от това хората, имащи политическа отговорност, да я упражняват извън егоизма на собствените интереси – лични, групови, национални – а да могат да гледат на общото благо мъдро и отговорно, според ценностите свобода и справедливост.

03 Април 2020, 12:13