Търси

Vatican News
Доброволци на Каритас раздават храна на бедните Доброволци на Каритас раздават храна на бедните 

Пандемията и универсалното братство

В нота на Папската академия за живота във връзка с Covid-19 се казва, че „човечеството е изправено пред изпитание, затова нека бъдем солидарни и взаимозависими в нашата незащитеност и предел на възможности, нека реагираме на пандемията с критичен дух по отношение на нашите модели на развитие. Политическото действие нека не се свежда само до технически отговор, а нека да заздрави съюза между наука и етика, като се разбере и смисъла, и силата на молитвата.

Роберта Джизоти – Маня Кавалджиева - Ватикана

„Цялото човечество е изправено през изпитание“. Разпространената от Папската академия за живота нота се съсредоточава върху същността на проблема с коронавируса и още със самото си заглавие „Пандемия и универсално братство“, спешно поставя за размисъл смисъла на нашия живот, преминаващ през болката, тревогата и трудността на настоящия момент.

Нечувана и драматична криза с глобални размери

В предисловието на нотата се казва, че „пандемията Covid-19 ни поставя в ситуация на нечувано, драматично затруднение с глобални размери: нейната сила да дестабилизира нашия проект за живота се увеличава с всеки изминат ден. Разпространението на заплахата поставя под въпрос очевидни неща, които ние бяхме приели със стопроцентова сигурност. Болезнено преживяваме парадокс, за който не ни беше и минавало през ум: за да се опазим от болестта, трябва да се изолираме едни от други, но ако ще трябва да се учим да живеем изолирани едни от други, ще трябва да си дадем и сметка в каква степен общуването с другите е от съществено значение за нашия живот“.

Не сме подготвени да признаем нашата уязвимост

В текста се констатира, че „в разцвета на нашия технологичен и управленчески ентусиазъм, ние се оказахме социално и технически неподготвени за разпространението на заразата: с трудност признахме нейните последици. И сега се затрудняваме дори да ограничим това разпространение. Но също такава неподготвеност –  за да не кажем съпротива – срещаме и при признаването на нашата физическа, културна и политическа уязвимост пред това явление, имайки предвид екзистенциалната нестабилност, която то предизвиква“.

Спешна е нуждата от ваксини и от възвръщане на смисъла на живота

В нотата се изтъква, че „тази дестабилизация е извън обсега на науката и техниката на терапевтичните средства. Би било несправедливо и погрешно учените и специалистите да се товарят с тази отговорност“. Но също така „е вярно, че едно по-задълбочено виждане и по-голяма отговорност по отношение на смисъла и стойностите на хуманизма, е също толкова спешно, колкото и търсенето на лекарства и ваксини“. В документа се подчертава, че „по-голямата задълбоченост и отговорност създава контекст на сближаване и единство, на съюз и братство, поради нашата споделена хуманност, която, далеч от мисълта да омаловажава приноса на научните и правителствените среди, в голяма степен подкрепя и разведрява тяхната задача. Тяхната преданост, която от сега заслужава оправданата и развълнувана благодарност на всички, несъмнено ще излезе от това положение заздравена и високо оценена“.

Крехка система, за която не бяхме достатъчно бдителни

Ако пандемията „показва с неочаквана суровост нестабилността, която из основи бележи нашата човешка кондиция, в документа се припомня, че в някои най-бедни и недобре развити региони по света, „несигурността на индивидуалното и колективно съществувание е ежедневно преживяване“, докато в други по-богати и напреднали райони се е стигнало до там да се заблуждаваме, че сме неуязвими или че можем да намерим техническо решение на всичко“. „Трябва да признаем, че не е така… Става травматично очевидно, че не сме господари на нашата съдба. Осезателно разбираме как всички сме тясно свързани … И така откриваме как невредимостта на всеки един зависи от тази на всички“.

Неподходящи модели на развитие и ограниченията на науката

Затова в документа от една страна се насърчава критикуването на настоящите модели на развитие, особено „експлоатацията на досега ненакърнените горски райони, където живеят микроорганизми, непознати на човешката имунна система, с бърза мрежа от връзки и пренасяне, и с голям обхват“, от друга страна – да се имат предвид ограниченията на науката и на техниката, които не трябва да вземат превес над нашите най-скъпи и дълбоки чувства, където болестите и смъртта не налагат „прекъсването на връзките“. „Ресурсите на дадено общество, което отказва да гледа на човешкия живот само като на биологически факт, са ценно богатство, което отговорно придружава и всички необходими дейности за полагане на грижи“.

Всеотдайност към другите, извън логиката на възнаграждението

„Днес повече от всякога грижовните взаимоотношения се представят като главен образец на нашето човешко съжителство, чийто израз са всеотдайността на здравните работници, чиято професионалност отива отвъд логиката на договорните задължения, като по този начин те свидетелстват, че техният труд е преди всичко израз на смисъл и ценности, а не само „документи“ или „стоки“ за размяна срещу възнаграждение“.

Нека политиката даде отговор извън националните интереси

В нотата на Папската академия за живота не липсва и решителен апел към политическите отговорници „да имат широк поглед“ в международните отношения, като се избягва „късогледата и илюзорна логика, която се стреми да дава отговори от гледна точка на „националните интереси“. Без ефективно сътрудничество и ефикасна координация, която решително да се справя с  неизбежните политически, търговски, идеологически и релационни съпротиви, вирусите няма да се спрат“. Затова предупреждението е политическият избор да не се свежда само до научни данни, давайки технически отговори и пропускайки зачитането на „различията между културите, които тълкуват здраве, болести, смърт и системи за лечение, приписвайки им значения, които в тяхното различие могат да бъдат богатство, което да не се утвърждава само въз основа на един единствен интерпретативен научно-технически подход“.

Антителата на солидарността при  Covid-19

Covid-19 може да се победи със „съюз между наука и хуманизъм, които трябва да се обединяват, а не да се разделят и още по-малко – да се  противопоставят. Може да се победи преди всичко с „антителата на солидарността“. Папската академия за живота съветва, че трябва да се води борба с тенденцията за подбор на предимства за привилегированите и за отделяне на уязвимите въз основа на гражданство, доход, политическа принадлежност, възраст“. „Извънредното положение, в което се намират редица държави, може да принуди лекарите да взимат драматични и болезнени решения за разпределяне на ограничените ресурси“. В тези случаи решението никога „не трябва да се базира на разлика в стойността на човешкия живот и достойнството на всяка личност, които винаги са еднакви и безценни“, то трябва да е свързано с „нуждите на пациента“ и преценката на клиничните подобрения, които лечението може да даде като прогноза“.

Не можем да обезправяваме възрастните

В нотата се потвърждава, че „възрастта не може да се приеме за единствен и автоматичен критерий за избор, защото би могло да се стигне до дискриминационно поведение спрямо възрастните и най-слабите“. Ето защо е необходимо, както вече се прави при медицината на катастрофите, „да се определят по възможност споделени и обосновани критерии, за да се избегнат своеволията или импровизациите в спешните ситуации“.

Опасността от невярната информация, която създава несигурност

От гледна точка на публичното здравеопазване,  Папската академия за живота пожелава „пълна координация на здравните системи“ и доверяване на властите – всичко това може да предостави пълноценна визия за спешната ситуация, за да се вземат решения и съгласуват комуникациите, с цел избягване на дезориентация, предизвиквана от засипването с информация, недостоверните данни и частичните сведения“.

Силата на застъпническата молитвата

Защитата на най-слабите в този момент на пандемия поставя на изпитание и евангелската вяра като знак на победата на възкръсналия Исус, се посочва още в нотата. „Всяка форма на загриженост, всеки жест на добронамереност, е победа на Възкръсналия. Отговорност на християните е да засвидетелстват това. Винаги и за всички. В този смисъл трябва да разбираме и значението на молитвата. Като застъпничество за всеки един и за всички онези, които се намират в положение на страдание. И като момент, в който да научим от Него как да го преживяваме, поверявайки се на Отца“.

Братството, изразено във вярата

Епископът на Бергамо – градът, измъчен от Covid-19 – изрази думи на вяра: „нашите молитви не са магически формули. Вярата в Бог не разрешава магически нашите проблеми, а по-скоро ни дава вътрешна сила, за да полагаме усилията, които всички сме извикани да правим, особено хората, определени да лекуват и победят това зло“. В нотата на Папската академия за живота се изтъква, че „дори и този, който не споделя вярата, може да получи от свидетелството на братството знаци, които насочват към най-добрата страна на човешката кондиция“.

31 Март 2020, 13:49