Честването на Страстната Седмица във време на коронавирус
Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана
Това ще бъде едно болезнено и много различно Възкресение Христово за всички католици по света, а празните църкви през този период са символ за това. Пандемията от коронавирус задължи ватиканското ведомство за Божествения култ и Тайнствата да разработи Декрет с „общи указания“, които трябва да се спазват при организирането на честванията от Палмова Неделя (Връбница) до неделята на Възкресение Христово. Един документ, който актуализира този публикуван на 19 март, и необходим – се чете в текста – „предвид бързото развитие на пандемията и взимайки под внимание информацията, получена от Епископските конференции“.
Участие от разстояние на вярващите
Първото указание се отнася до датата на Възкресение Христово. „Понеже то не може да бъде преместено, в страните, засегнати от болестта, където са предвидени ограничения за събиранията и движението на хора, епископите и свещениците ще отслужат ритуалите на Страстната Седмица без присъствието на народа и на подходящо място, избягвайки съслужението и пропускайки „знака на мира“. Освен това, декретът изисква „вярващите да бъдат информирани за началния час на божествените служби, за да могат да се присъединят молитвено от своите домове“. Текстът отбелязва, че може да се прибегне до помощта на „средствата за пряка, не записана, телематична комуникация. Във всеки случай остава важно да се отдели достатъчно време за молитвата, валоризирайки преди всичко Часослова“.
Помощни материали за Страстната Седмица
Втората част на Декрета установява разпоредбите, които тряба да се спазват при отделните богослужения на Страстната Седмица, която, за да бъде живеяна добре, Епископските конференции и отделните диоцези са приканени да „предложат помощни материали, спомагащи семейната и личната молитва“.
Палмова Неделя (Връбница)
Литургията за Палмова Неделя (Връбница) трябва да бъде отслужена „вътре в храма“ и се настоява катедралите да приложат „втората форма, предвидена от Римския Литургийник, а енорийските църкви и други места, третата форма“. Що се отнася до Литургията за маслоосвещаването (Кризмалната литургия), епископатите ще могат, според ситуацията в страната, да посочат евентуално преместване на датата.
Умиването на нозете
Значителни промени са направени и за Пасхалното Тридневие, започвайки от кулминационния момент на Литургията за Coena Domini на Велики Четвъртък, за която ватиканското ведомството нарежда „умиването на нозете, което е факултативно, да бъде пропуснато“. Няма да се проведе също заключителната процесия и Пресветото Тайнство ще бъде съхранявано дарохранителницата. „По изключение“ се дава на свещениците разрешението да отслужат литургията „без участието на вярващи, и на подходящо място“.
Молитвата за болните и покойните
По време на всеобщата молитва на Велики Петък, епископите ще имат грижата да „подготвят специални молитвени намерения за онези, които са обезнадеждени, объркани, болни и починали“. Променя се също обожаването на Кръста: „неговото целуване – се уточнява – е ограничено само до свещеника“.
Епископът решава за отнмяната на процесиите
Накрая Декретът се спира на Пасхалното бдение, което се настоява да бъде отслужено единствено в „катедралите и енорийските църкви“, а за кръщелната литургия „да се запази само подновяването на кръщелните обещания“. Декретът завършва, приканвайки семинариите, свещеническите общности, манастирите и религиозните общности да се придържат към указанията и да оставят на „усмотрението на епископа“ преместването „в по-подходящи дни, например 14 и 15 септември, изразите на народна набожност и процесиите, които обогатяват дните на Страстната Седмица и Пасхалното тридневие“.
