„Великите мечти“ на папа Франциск за Амазония
Андреа Торниели – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Сънят или мечтата е привилегировано място за търсене на истината. Дори Бог много пъти е използвал сънищата, за да ни говори“. Тези думи, произнесени от папа Франциск през декември 2018 г. по време на неговата проповед в религиозния дом „Санта Марта“, се отнасят до свети Йосиф, мълчалив и конкретен човек, и те ни помагат да разберем погледа на папата, отправен към Амазония чрез пост-синодалното му насърчение Querida Amazonia.
Текст, написан като „любовно писмо“, в което изобилстват цитати от поети, помагащи на читателя да се докосне до пленителната красота на този регион, но също и до неговите ежедневни проблеми. Защо Епископът на Рим пожела да придаде универсална стойност на Синод, отнасящ се до една конкретна зона? Защо Амазония и нейната съдба ни засягат?
Прелиствайки страниците на пост-синодалното насърчение на папата, се открива и отговора. На първо място, защото всичко е свързано: равновесието на нашата планета наистина зависи и от здравословното състояние на Амазония. И понеже грижата за хората и грижата за екосистемите не могат да се отделят, не трябва да оставаме безразлични нито пред унищожаването на човешкото и културно богатство на коренните народи, нито пред опустошенията на политиките на добивната промишленост, които унищожават горите.
Но има един друг елемент, който прави универсална Амазония. По някакъв начин динамиките, които се проявяват там, изпреварват вече близки до нас предизвикателства: последиците от една глобална икономика и финансова система, все по-малко устойчиви от гледна точка на човека и околната среда; съжителството между напълно различни народи и култури; миграциите; нуждата от закрила на творението, което рискува да бъде непоправимо наранено.
Querida Amazonia, главното действащо лице в любовното писмо на папа Франциск, е преди всичко предизвикателство за Църквата, извикана да намери нови пътища за евангелизация, възвестявайки същността на християнското послание, онази „киригма“, която кара да присъства милосърдния Бог, обичал до такава степен света, че да пожертва на кръста своя Син. Човекът в Амазония не е болест, с която да се борим, за да лекуваме околната среда. Коренните народи на Амазония трябва да се опазват заедно с техните култури и традиции. Но те имат право и на евангелско свидетелство. Не трябва да се изключват от мисията, от пастирската грижа на една Църква, добре представлявана от изгорелите от слънце лица на много стари мисионери, готови дни наред да гребат с канутата, само за да се срещнат с разпръснати групи от хора, на които да занесат Божията милувка, заедно с възраждащата утеха на Неговите тайнства.
Със своето насърчение папа Франциск показва виждане, което отива отвъд диалектическите разсъждения, довели до там, че да представят Синода почти като референдум за възможността да се ръкополагат женени мъже за свещеници. Въпрос, обсъждан дълго време и който може да се обсъжда и в бъдеще, защото „идеалната и постоянна въздържаност“ със сигурност „не е поискана от самата природа на свещенството“, както потвърди Вторият Ватикански събор. Въпрос, на който Свети Петровият наследник, след размисли и молитви, реши да отговори, без да предвижда промени или по-нататъшни възможности за отклонения по отношение на вече предвиденото от действащото църковно право, но с искане да се тръгне от същественото: от вяра, изживявана и въплътена, от обновен мисионерски порив, плод на благодатта, тоест от оставяне на място на Божието действие, а не от пазарните стратегии, нито от комуникационните техники на религиозните инфлуенсъри.
Querida Amazonia приканва към „специфичен и смел“ отговор при преразглеждането на организацията и на църковните служби. Приканва към отговорност цялата католическа Църква, за да почувства върху себе си раните на онези народи и трудностите на онези общности, лишени от възможността да участват в неделната Евхаристия и да им отговори с щедрост, с изпращане на нови мисионери, валоризирайки всички харизми и залагайки повече на новите неръкоположени служители, в лицето на миряни и жени. Именно цитирайки незаменимата помощ на тези последните, Франциск припомня , че в Амазония вярата е била предавана и се поддържа жива, благодарение на присъствието на „силни и щедри“ жени, след като през техните земи не е минал нито един свещеник“.
