Търси

Vatican News
Папа Франциск ръкополага свещеници във Ватиканската базилика Папа Франциск ръкополага свещеници във Ватиканската базилика 

Принос към темата за свещеническото безбрачие

„Свещеническото безбрачие не е и никога не е било догма. Това е църковна дисциплина на Латинската църква, която представлява скъпоценен дар, определен по този начин от всички последни папи". Това пише Андреа Торниели, редацкионен директор на ватиканското Ведомство за комуникация, в коментар по повод книга за свещеничеството, която ще излезе на 15 януари във Франция, подписана от почетния папа Йозеф Ратцингер и кардинал Робърт Сара, префект на Конгрегацията за Божествения култ.

Андрея Торниели- Виктор Хаджиев -Ватикана 

„От представянето на книгата, предоставено от „Льо Фигаро”, се разбира, че авторите влизат с тесктовете си в дебата за целибата и за възможността да се ръкополагат женени мъже за свещеници. Ратцингер и Сара, които се самоопределят като двама епископи в „синовно послушание на папа Франциск”, които „търсят истината” в „дух на любов към единството на Църквата”, защитават дисциплината на безбрачието и цитират причините, които според тях обосновават защо тя не би трябвало да се променя. Темата за целибата заема 175 страници от книгата, съставена от два текста, единият на почетния папа, а другият на кардинала, заедно с увод и заключение, подписани и от двамата.

Сара в своя текст припомня, че „между свещеничеството и целибата съществува една онтологично-сакраментална връзка. Всяко отслабване на тази връзка би поставило под въпрос учението на Съборите и на папите Павел VI, Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Умолявам папа Франциск да ни защити окончателно от тази възможност, като наложи вето на всяко отслабване на закона за свещеническото безбрачие, дори и ограничено до един или друг регион”. Сара дори определя като „пастирска катастрофа, еклезиологично объркване и размиване на разбирането за свещеничеството“ възможността за ръкополагане на женени мъже. Бенедикт XVI в своя кратък текст, разсъждавайки по темата, се връща към еврейските корени на християнството и потвърждава, че свещеничеството и безбрачието са обединени от самото начало от „новия завет“ на Бог с човечеството, установен от Исус. И припомня, че още „в древната Църква“, тоест през първото хилядолетие, „женените мъже са могли да получават тайнството на свещеничеството, само ако са се ангажирали да спазват сексуално въздържание“.

Свещеническият целибат не е и никога не е бил догма. Това е църковна дисциплина на Латинската църква, която представлява скъпоценен дар, определен по този начин от всички последни папи. Католическата църква от източен обряд предвижда възможността да се ръкополагат женени мъже за свещеници, както и има приети от Бенедикт XVI изключения за Латинската църква в апостолическата конституция „Anglicanorum coetibus“, посветена на англиканите, които искат да бъдат в общение с Католическата църква, където се предвижда „да се ​​приемат, според случая, женени мъже в свещеничеството според обективните критерии, одобрени от Светия престол“.

Заслужава да се спомене, че папа Франциск се изказвал доста пъти по темата и все още като кардинал, в книгата-разговор с равина Абрахам Скорка, беше заявил, че е поддръжник на запазването на целибата „с всички плюсове и минуси, които произтичат от това, защото има вече десет века на положителен опит, а не на грешки. Традицията има своята тежест и валидност”. Миналият януари, в разговор с журналисти на обратния полет от Панама, папата припомни, че в Източните Католически църкви съществува брачна или безбрачна опция преди дяконското ръкоположение, но добави по отношение на Латинската църква: „Идва в мислите ми онази фраза на св. Павел VI: „Предпочитам да отдам живота си, отколкото да променя закона за безбрачието“. Припомних си я и искам да я кажа, защото това е смела фраза, в по-труден момент от този, 1968-70... Лично аз мисля, че целибатът е дар за Църквата... Не съм съгласен да разреша безбрачие по избор, не”. В отговора си той говори и за дискусията сред богословите относно възможността за предоставяне на изключения за някои отдалечени региони, като Тихоокеанските острови, като уточни обаче, че „Няма мое решение. Решението ми е: незадължително безбрачие преди дяконата - не. Това е мое лично нещо, няма да го правя, това остава ясно. Аз съм „затворен“? Може би. Но не се чувствам да се поставя пред Бога с това решение”.

Синодът за Амазония бе отбелязан през октомври 2019 г. и темата беше дискутирана. Както се вижда от окончателния документ, имаше епископи, които поискаха възможността да се ръкополагат за свещеници женени постоянни дякони. Поразително е обаче, че на 26 октомври в заключителното си слово папата, след като следеше всички фази на изказванията и дискусиите в аулата, не спомена по никакъв начин темата за ръкополагането на женени мъже, дори и мимоходом. Вместо това той припомни четирите измерения на Синода: това, свързано с инкултурацията, екологичното, социалното и накрая - пастирското измерение, което „включва в себе си всички тях“. В същото обръщение папата говори за креативността в новите служения и за ролята на жените и като се позовава на недостига на духовенството в определени мисионерски области, той припомни, че има много свещеници от една държава, които са отишли ​​в първия свят - САЩ и Европа - „и няма такива, които да бъдат изпратени в района на Амазония на същата тази държава“.

И накрая, важен е фактът, че благодарейки на медиите, папа Франциск ги помоли при разпространяването на окончателния документ, да се спрат преди всичко на диагнозите, „която е частта, в която Синодът наистина се изрази най-добре“: културна, социална, пастирска и екологична диагноза.

14 Януари 2020, 13:11