Търси

Vatican News
Папа Франциск и Българският патриарх Неофит, София 5 май 2019 Папа Франциск и Българският патриарх Неофит, София 5 май 2019  (ANSA)

За отношенията между Църквите в Централна и Източна Европа

По повод Молитвената осмодневница за християнско единение на тема „Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие“ ( Деян. 28, 2), отец Яромир Задрапа от Източния отдел на Папския съвет за насърчаване на християнското единство, припомня накратко инициативите в отношенията между католическата и православните църкви в Централна и Източна Европа през 2019. Салезианският свещеник отец Задрапа е завършил богословие в Карловия университет в Прага и богословие и патристика в Папския Източен институт в Рим. Той добре познава България, която посещава два пъти: от 1995 до 1997 на стаж в Центъра за деца и младежи в католическата енория в Казанлък и от 2003 до 2010 като мисионер отново в Казанлък, като Директор на центъра за деца и младежи и иконом на Салезианското общество. През този период е и член на Комисията за икуменически диалог при Апостолическата екзархия. Предлагаме пълния текст на материала на отец Задрапа, публикуван на страниците на ватиканския „Осерваторе Романо“ със заглавие „Приемането на дара на брата“:

Приемането на дара на брата

„Исторически Християнската църква се състои от всички хора, приели Христос; Той обаче може да бъде приет по външен и вътрешен начин. Да приемеш Христос вътрешно, означава да бъдеш обновен духовен човек, това означава да се преродиш духовно свише или от Духа, както посочва Исус в разговора с Никодим, тоест, когато човек разпознае неистината в живота си и почувства в себе си позитивния извор на един друг истински живот, независим от плътта и интелекта на човека. Христос обаче може да бъде приет и само външно, като просто се признае чудотворното въплъщение на една божествена същност за спасението на човеците и се приеме неговия закон според буквата като външен задължителен закон”. Тези думи на Владимир Соловьов ни помагат да разберем едно разграничение, което ни напомня за трудовете на множество богослови, не само на латинската традиция, но също и най-вече на християнския изток - от Бердяев до Янарас в наши дни - това е разликата между религията и вяра. Религията, на първо място, е човешка конструкция помагаща ни да се изкачим до Бог, да го предразположим и да го придърпаме от собственото Му място към нас. Религията се представя като структура, която регулира отношенията между човека и Бога: като правим това, което Бог изисква, биваме възнаградени, ако не го правим, сме наказвани. Така съдбата на човека е в неговите ръце, в ангажираността, в спазването, в послушанието, с което той изпълнява предписания и религиозни дейности. Вярата, от друга страна, е приемането на онова снижаване, което Бог в Исус Христос вече е сторил за нас. Ето защо вярата има общо със съзнанието за дара.

Именно това съзнание за дара на Господ - и на отношението, което Го съпътства, благодарността - отваря очите ни и ни кара да открием нашите братя и сестри като дар. Благодарността има изключителната способност да се размножава, както свидетелства гръцката дума за „благодаря“ (евхаристия, „дай добро“). Не е случайно, че най-голямото тайнство, което Бог ни кара да живеем, се нарича именно Евхаристия.

Разделенията между християнските изповедания и раните от миналото са безспорни факти, които обаче трябва да бъдат разпознати трезво и поставени в този контекст на приемането на Господния дар, който дава смисъл, насока и надежда на усилията, които полагаме за преодоляване на трудностите в нашите отношения. Ето защо погледът на вярата и приемането на дара ни карат да разпознаем дара на брата ни в някои инициативи от 2019.

Първата инициатива бе от 11 до 13 февруари 2019 в Москва, където се състоя отбелязването на третата годишнина от срещата в Куба, между папа Франциск и Кирил, патриарх на Москова и на цяла Русия. По този повод кардинал Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единство и Волоколамският митрополит Иларион, съпредседателстваха международна конференция на тема: „Смъртта и умирането в технологичното общество: между биомедицината и духовността»на която присъстваха също монсеньор Винченцо Паля и епископ Пантелеймон от Орехово-Зуево, съответно председатели на Папската академия за живот и на Синодалния отдел за църковно милосърдие и социално служение към Руската православна църква. Позовавайки се на това обстоятелство, папата подчерта пастирската отговорност, която ни тласка да не оставаме инертни пред предизвикателствата, които изискват общ отговор.

Втората инициатива, посещението на папа Франциск от 5 до 7 май 2019 г. в България и Северна Македония, придружен от кардинал Курт Кох, бе пътуване, водено от светите братя Кирил и Методий. По време на посещението си при патриарха на Българската православна църква Неофит и на Светия Синод, Светият Отец припомни, че Солунски братя винаги са оказвали заедно мисията и общението, тъй като комуникирането на това кой е Бог непременно се изразява в отношението на християните между самите тях. По този повод папата припомни три скъпи за него измерения на икуменизма: " икуменизмът на кръвта", тоест възпоменанието и общото честване на мъчениците, които, особено в неотдавнашното време, изправени пред тоталитарно преследване, станаха свидетели на вярата си в Христа; „ икуменизмът на бедния “, където, грижейки се за бедните, Църквите излизат извън своите граници на изповедание и откриват смисъла на любовта в нейните все по-сложни и дълбоки слоеве, във връзка с междучовешките отношения и социалния живот; и "икуменизмът на мисията", защото само заедно можем да свидетелстваме за Господа.

В тази перспектива особено значение придобива апостолическото пътуване, което папа Франциск извърши в Румъния, от 31 май до 2 юни 2019 г., отново придружен от кардинал Кох. Папата спомена „кръвното братство“, което свързва Римската църква с Православната църква в Румъния, заради връзката, обединяваща Петър и Андрей, който според традицията донася вярата на народа на даките; кръвни братя, но също братя, които проливат кръвта си за Господа. Това „братство на кръвта, което ни предхожда и което, като тиха животворяща струя, никога не е спирало да напоява и подкрепя пътя ни през вековете“, се превръща в ангажимент да вървим заедно със силата на паметта, не със паметта за претърпените или причинени неправди, но с „паметта за корените“ и „паметта за общението“,които трябва да бъдат подхранвани и подсилени с нови жестове и нови думи, които лекуват лошите ни спомени един за друг.

Отличителни за това отношение на приветствие и благодарност за дара да бъдем чеда, бяха думите, които Светият Отец произнесе по време на размишлениетo си върху молитвата Отче Наш в новата православна катедрала в Букурещ: «Помогни ни, Отче, да приемем сериозно живота на брата си, за да направим своя неговата история. Помогни ни, Отче, не да съдим брата си за неговите действия и неговите ограничения, а да го приемем преди всичко като Твое чедо. Помогни ни да преодолеем изкушението да се имаме за по-големия син, който опитвайки се да бъде в центъра, забравя за дара на другия “.

В това усилие за разширяване на паметта на общението, Папският съвет за насърчаване на единството между християните за четвърти пореден път приветства делегация от дванадесет млади свещеници от Московската патриаршия, които пристигнаха от 8 до 15 юни на учебно посещение в Рим, насочено към задълбочаване на познанията за Католическата църква. Делегацията, водена от Феоктист, епископ на Переслав-Углич, присъства на Литургията за Петдесетница, председателствана от Светия Отец и посети някои отдели на Римската курия, различни паметници в Рим, скъпи на вярата и някои места за духовно формиране. Това също е инициатива, която започна след срещата на 12 февруари 2016 г. между Светия Отец и патриарх Кирил Московски в Хавана, с цел тези посещения да благоприятстват взаимното опознаване, необходимо за преодоляване на предразсъдъците и възможност за споделяне на съответните пастирски грижи.

От 23 август до 1 септември се проведе петото учебно посещение на млади католически свещеници в Русия по покана на Московската патриаршия. Делегацията, съставена от 12 католически свещеници от различни страни, студенти в папските римски университети, присъства на патриаршеската Литургия в катедралата Успение Богородично в Кремъл и след това се срещна с Московския патриарх Кирил.

Друго важно събитие бе срещата на източнокатолическите епископи в Европа на тема „Вселенската мисия на източните католически църкви в Европа днес“, която се проведе от 12 до 14 септември в Рим, в Папския украински колеж Свети Йосафат. Програмата на срещата бе подготвена от Съвета на европейските епископски конференции (CCEE) и от Украинската гръко-католическа църква, в сътрудничество с Папския съвет за насърчаване на християнското единство. Освен източно католическите епископи, на срещата взеха участие кардиналите Пиетро Паролин, държавен секретар, Анджело Баняско, председател на CCEE, Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните Църкви, Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на Християнско единство и върховният архиепископ на Киев-Халич Святослав Шевчук. В своето изказване кардинал Кох подчерта особената икуменическа отговорност на източните католически църкви за насърчаване на единството на Църквата, оценявайки като окуражаващ знак факта, че източните католически епископи в Европа разсъждават по такъв повод върху темата за вселенската мисия на техните Църкви.

Последната инициатива за 2019 г., бе посланието на кардинал Кох на международната конференция под надслов „Митрополит Никодим: пътят на служение на Църквата“, провела се на 15-16 октомври в Минск и председателствана от Павел, митрополит на Мински и Заслав, патриаршески екзарх на цяла Беларус. Конференцията, посветена на 90-годишнината от рождението на Ленинградския и Новгородски митрополит Никодим Ротов (1929-1978), бе организирана от Беларуската православна църква - Беларуската екзархия на Московската патриаршия, от Християнския център за християнско формиране свети Кирил и Методий, от Изпълнителния комитет на град Минск и от богословския институт на Беларуския държавен университет.

Председателят на Папския съвет „благодари на Господа за възможността, която тази конференция ни предлага да черпим вдъхновение от този Божий човек, който, единен така радикално с Христос, успя да покаже, че животът в служба на Църквата е винаги служение на единството, което вече е осъществено в Христос .

Всички тези инициативи ни насърчават да признаем, че като християни и като Църкви трябва да започнем от осъзнаването, че само отвореността към Божия дар буди в нас желанието да видим Неговото Лице в лицето на братята ни. Това ни прави способни да разпознаем в личността на брата край нас живото отражение на Бог и в същото време ни дава възможност да приемем сериозно живота на брата си и да направим своя неговата историята.

(bp/oss.rom)

27 Януари 2020, 11:34