Търси

Vatican News
Кадри от архива на Ватиканската филмотека Кадри от архива на Ватиканската филмотека  (Vatican Media)

60 години Ватиканска филмотека

Папа Лъв ХІІІ благославя кинокамерата. Годината е 1896 и тези кадри, пропукани и очарователни, са най-старият документ на ватиканската филмотека, която от 60 години съхранява живота на папите, откогато разказите се произвеждат върху целулоидна филмова лента. Но в раклата със скъпоценности на ватиканската филмотека се пазят и шедьоври на киното отпреди повече от сто години.

Клаудиа Ди Джовани – Маня Кавалджиева – Ватикана

Датата е 16 ноември 1959 г. Свети Йоан ХХІІІ учредява Ватиканската филмотека, за да се съхраняват там филмите за историята на Църквата. Светът се променя и годините, които идват, ще са свидетели на бързото развитие на средствата за комуникация. Чрез мощния образен език, киното и телевизията документират историята на човечеството, екранът разказва за промените и за различните трагични събития. Затова съхраняваните в архивите кадри правят всяка една филмотека отговорна за дадена колекция, понякога уникална, която трябва да бъде препредавана.

Ватиканската филмотека води началото си от един шкаф и една книга-регистър. Шкафът е за съхраняването на филмовите ленти, книгата – за каталогизиране. През годините, които следват, започва събирането на опит за техниките на съхраняване и привеждане в съответствие със световните стандарти. Затова шкафът и книгата вече не са достатъчни, но онази книга все още съществува, със 600 написани на ръка заглавия: първият каталог от архива. Днес заглавията са 8.000 и с течение на времето е заделено подходящо пространство за съхранението на филмовата лента, един от най-трайните стандарти, ако се пази при температура около 160 и влага до 35%, според инструкциите на FIAF (Международна федерация на филмовите архиви), чиито член е ватиканската филмотека.

Филмови ленти без време

Да се изброят всички заглавия е невъзможно; ако се посочат само някои, ще омаловажатг останалите. Но за да се добие представа за запазеното филмово наследство, може да се каже, че най-старият документ е от 1896 г., с папа Лъв ХІІІ във ватиканските градини, който благославя новосъздадената кинокамера. Архивът от филмови ленти документира папа Пий ХІ и създаването на радиото, дългият понтификат на Пий ХІІ, Йоан ХХІІІ и Вторият Ватикански събор, Павел VІ и апостолическите пътувания, първите години от понтификата на Йоан Павел ІІ. Целият този материал се съхранява в архива на Ватиканската филмотека, наред с големи кинотворби като „Бен Хур“ и „Властелинът на пръстените“. Освен това има и документални и любителски филми от 50-те години, реализирани от отците мисионери в Папуа Нова Гвинея, които заснемат населения, недостигани  дотогава от обектива на кинокамерата. Трябва да се спомене и „Фонд Джой“ (от името на йезуитския отец Джозеф Джой, де факто първият киновед в Църквата) – сборник от филми от началото на ХХ век, сред които „Ад“ (1911 г.), „Беднякът от Асизи“ (1911 г.), кадри от първата световна война и от земетресението в град Месина.

Църквата на големия екран

Хиляди са метрите запазена филмова лента: кино, хроника, изкуство, история на Църквата, чиято мисия е разказана чрез дейността на папи, светци, мисионери, свещеници, мъже и жени, работили в служба на евангелието. Архивът пази всичките тези кадри, които са жив спомен за онези, живели във времето на тяхното създаване, както и свидетелство за днешния зрител. В миналото филмовите кадри с много труд получаваха признателност, но накрая киното започва да се смята за форма на изкуство, съществен елемент в областта на комуникациите, творческо средство, което документира факти, предава ценности и съхранява културната памет, истински инструмент на познание.

21 Декември 2019, 10:51