Търси

Vatican News

Вълни отвъд Стените: Радиото на папата и 9 ноември 1989

Падането на Берлинската стена също за Радио Ватикана бе събитие от изключителна важност. Десетилетия наред цяло поколение редактори и техници работят всекидневно в подкрепа на вярата на католиците отвъд желязната завеса.

Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана

„Рано или късно всяка стена пада“. Тези думи от анонимен автор, написани, като знак на надежда, върху дългата бетонена берлинска стена, в редакциите на Радио Ватикана бяха подхранвани като една сигурност от зората на Студената война до онази незабравима нощ преди 30 години. Една сигурност, базирана на едно убеждение на вярата - на любовта на Бог, която преодолява омразата на всеки тоталитаризъм – и поцинкована от енергията на един сезон на тежка борба, изживяна с войнствен поглед за повече от четиридесет години, с ватиканските журналисти, особено онези от Източна Европа, ангажирани да дават въздуха на Евангелието на белите дробове на Църквата отвъд Желязната завеса, принудена от режимите в една драматична апнеа.

Преоткритата свобода

Така, този 9 ноември 1989, който останалата част на света гледа онемял, като едно невероятно събитие, появило се почти от нулата, в редакциите на Радиото на папата този дългоочаквана и прекрасна нощ бива приветствана с радостни сълзи, като една победа в победата, една съкровена реализирана мечта.

На първия етаж, на „Палацо Пио“, където са разположени редакциите на източноевропейските страни царува едно затишие… след дългата изтощителна битка. Това, което в седалището на Радиото на папата се долавя върху опиянените от радост лица, е само една малка част от едно други и по-голямо лице: щастливото лице на „Църквата в мълчание“, която най-накрая, благодарение на силата на събитията предизвикани преди десетилетие от Йоан Павел ІІ, може да откъсне от плещите си болката и жестокостта на едно позорно бреме.

Гласът на Карол

Съвременната историография преписва на папата „дошъл от далечна страна“, основната роля за падането на комунистическия блок, от първата „цепнатина“, която синът на Полша отваря през 1979, по повод неговото първо завръщане в родината, до развалените на Берлин, десет години по-късно. Но много по-малко историците знаят за това колко и какво направи Радио Ватикана, в служба на папа Войтила и преди него, за да поддържа жива не само вярата на християните отвъд Стената, но също за да предотврати жаждата за свобода на една част от планетата да изсъхне в пустинята на недостижима утопия.

Цепнатината в Стената

Радиото се възползва „от Ахилесовата пета“ на голямата бариера. В момента на своята най-голяма непроницаемост, Стената е висока около 3,5 мт., но за радиовълните има консистенцията на океан, видян от сателита: едно огромно петно. Късите и и средните вълни пресичат безпроблемно стената, носейки със себе си стотици хиляди послания, лансирани всекидневно от Радио Ватикана в подкрепа на католиците, които по този начин, без проблеми за часовата разлика, могат да чуят думите на папата, литургичните служби, откъси от поучителната власт на Църквата, страници от Библията, живота на светците, катехизиси за възрастни и деца, разнообразна църковна информация, но също учения за човешките права, справедливостта, обезоръжаването, културата и изкуството.

„Телурични“ вълни

Остана в историята разговора на папа Войтила с огромното множество вярващи в Асизи, където, новоизбраният папа отива, за да повери на свети Франциск своето току-що започнало служение. „Не забравяй за Църквата в мълчание!, му казват хората, но Йоан Павел ІІ отговаря: „Вече не съществува Църквата в мълчание, защото говори чрез устата на папата“. Денят е 5 ноември 1978 и на този ден една „невидима мазилка“, падна на земята пред граничния пункт в Източен Берлин. Започваше обратното броена до финалния напън на една Стена, за чието падане допринесе едно поколение от „телурични“ вълни, породени от Радиото на папата.

09 Ноември 2019, 10:48