Cerca

Vatican News
Литургия за вярващите в Амазония Литургия за вярващите в Амазония 

Църква с амазонско лице и нови служения

Заедно с вика на земята и на коренното население се има още един вик, този на общностите в една огромна територия, които желаят достъпа до Евхаристията и другите църковни тайнства

Андрея Торниели-Димитър Ганчев-Ватикана

От изказванията в синодалната зала през първите дни на Синода, заедно с исканията на коренните народи да бъдат уважавани, призовавайки за внимание и грижа към творението, изпъква това на християнските общности, разпръснати в огромни територии на Амазония. Това е викът на църковните пастири, които с десетина свещеници сами трябва да подпомогнат 500 общности, разпръснати на сто хиляди квадратни километра, със значителни затруднения при придвижването.

Бе подчертан и критикуван начинът по който се посреща тази тема, без гледната точка и сърцето на пастира. Подход, който не тръгва от нуждата на онези християни, на които не е позволено да отслужват Евхаристията, освен веднъж или два пъти годишно, християни, които не могат да се изповядват и нямат утехата на свещеника в предсмъртния час.

Следователно, всеки размисъл, всеки опит за отговор, всяко сравнение между различни позиции по тази тема трябва да направи това страдание свое. Ситуация, която има свои собствени характеристики, които не могат да се налагат над другите: Синодът за евангелизацията на Амазония е призван да предложи възможни отговори. Една от тях, както е известно, е възможността да се даде път - като изключение и експериментално - на свещеническото ръкоположение на възрастни мъже с доказана вяра (да не се премахва или да бъде опция, позволявайки на свещениците да се женят). Но това не е единственият път, въпреки, че медийният дебат е фокусиран в тази посока.

Има и други начини и отговори за спешните нужди на тези общности. Например, по-голямо оценяване на постоянното дяконство, поверено на женени мъже, които се стремят стимулират израстването и подходящото формиране на местните звания. Адекватната формация за ръкоположените свещеници, богопосветените и миряните всъщност е необходимост, която изпъкна няколко пъти в изказванията на Синода. Например, беше подчертана възможността за ново служение за миряните и по-специално за жените, признавайки изключителната отдаденост на толкова много богопосветени жени, които отдават живота си в служба на амазонските общности.

Евхаристията е тази, която прави Църквата, а евхаристийното честване е сърцето, източникът и основата на живота на общността. Но с творчеството на Духа, там където свещеникът не може да присъства, може да се мисли – както бе казано - за нови служения, които отговарят на нуждите на амазонските народи: да проповядват Словото, да насочват общностите, да ги придружават в Тайнствата на кръщението, на брака и помазанието на болните и да предсстоятелстват заупокойните литургии. Нови пътища, които преди всичко трябва да включват коренното население в лицето на пастирски дейци, постоянни дякони и като нови неръкоположени служители, способни да разпознаят даровете, които Господ е дал на членовете на местните общности. Пътят на Синода продължава.

09 Октомври 2019, 17:54