Търси

Vatican News
Амазония Амазония  (AFP or licensors)

Църквата съюзник на Амазония

Пет глави плюс едно въведение и кратко заключение: така се артикулира Заключителния документ на Специалната асамблея на епископите за Панамазонския регион, който бе разпространен късно вечерта на 26 октомври, по искане на папа Франциск. Сред темите разгледани в документа са мисията, инкултурацията, цялостната екология, защитата на коренните населения, амазонския ритуал, ролята на жената и новите служения, преди всичко в зони, където е труден достъпа до Евхаристията.

Светла Чалъкова – Маня Кавалджиева – Ватикана

Обръщане: това е водещата линия на Заключителния документ на Синода за Паназамонския регион. Едно обръщане, което с спряга в различни значения: цялостно, пастирско, културно, екологично и синодално. Текстът е резултат на „открития, свободен и почтителен обмен“, направен през трите работни седмици на Синода, по време на който бяха откроени предизвикателствата и възможностите на Амазония, „биологичното сърце на света, разпростиращо с на територията на девет държави и обитавано от повече от 39 милиона души, от които около 2,5 милиона коренно население. Въпреки това, този регион, вторият най-уязвим регион в света, по причина на климатичните промени, причинени от човека, „е в неистова надпревара към смъртта“, което изисква спешна промяна на посоката, за да бъда спасен, в противен случай това ще има катастрофално въздействие върху цялата планета.

Глава І – Цялостно обръщане

Документът още от самото начало насърчава към „истинска цялостна промяна“, с обикновен и умерен начин на живот, по примера на Свети Франциск от Асизи, ангажирани да общуваме в хармония с „Общия дом“, творение на Бог. Тази промяна ще изведе Църквата навън, за да навлезе в сърцата на всички амазонски народи.      Наистина гласът на Амазония е послание за живот и се изразява чрез една многоетническа и поликултурна реалност, представена от различните лица, които я обитават. „Добрият живот“ и „прави добро“ е стилът на живот на амазонските народи, тоест да живеят в хармония  със самите себе си, с хората и с върховното създание,  в една единствена взаимна комуникация между целия свят, за да се изработи проект за пълен живот за всички.

Страданията на Амазония: викът на земята и викът на бедните

Въпреки това, текстът не премълчава страданията и многобройните насилия, които днес нараняват и обезобразяват Амазония, заплашвайки нейния живот: приватизацията на природните блага; хищническите производствени модели; обезлесяването, което достигна 17% от целия регион; замърсяването от добивната промишленост; климатичните промени; наркотрафика; алкохолизма; трафика на хора; криминализирането на лидери и защитници на територията; незаконни въоръжени групировки. Голяма е също горчивата реалност на миграцията, която в Амазония се артикулира на три нива: мобилност на групи от коренните населения в териториите на традиционната циркулация; принудителното преместване на коренните населения; международната миграция и бежанците. За всички тези групи е необходима трансгранична пастирска дейност способна да включи правото за свободна циркулация. Проблемът с миграцията – се чете в текста – трябва да бъде решен в координация с приграничните Църкви. Освен това трябва да се разработи една постоянна пастирска грижа за мигрантите, жертва на трафика на хора. Синодалният документ призовава да се отдаде внимание също на принудителното преместване на семействата от коренните населения в градските центрове, подчертавайки, че този феномен изисква „цялостна пастирска дейност в перифериите“. Оттук призива за създаването на мисионерски екипи, които, в координация с енориите, да се ангажират с този аспект, предлагайки инкултурирани литургии и спомагайки интеграцията на тези общности в градовете.

Глава ІІ – Пастирско обръщане

Централно място заема и апелът за мисионерската същност на Църквата: мисията не по избор, се казва в текста, защото Църквата е мисия и мисионерското действие е образец за цялото  църковно дело. В  Амазония  тя трябва да  бъде „самарянска“, тоест да се притичва на помощ на всички; „магдалена“ или обичана и помирена, за да възвести с радост Възкръсналия Христос; „мариана“, тоест създателка на чеда на вярата и „инкултурирана“ сред народите, на които служи. Важно е също така да се премине от преходна пастирска дейност към такава на постоянно присъствие и затова в синодалния документ се препоръчва религиозните конгрегации по света да определят поне един главен мисионерски пост в една от амазонските държави.

Жертвата на мисионерите мъченици

Синодът не забравя и многобройните мисионери, които дадоха живота си за предаването на Евангелието в Амазония, чиито славни страници са написани от мъчениците. Същевременно, Документът припомня, че прогласяването на Христос в региона често е извършвано в съучастничество с потисническите сили на населенията. Затова, днес Църквата има „историческата възможност“ да се дистанцира от новите колонизаторски сили, вслушвайки се в амазонските народи и упражнявайки своята пророческа дейност „по прозрачен начин“.

Икуменически и междурелигиозен диалог

В този контекст, голямо значение има диалогът, както икуменически, така и междурелигиозен: „крайно необходим път за евангелизацията в Амазония“, се посочва в текста, той трябва да тръгва, в първия случай, от централното място на Божието слово, за да стартират реални пътища на общение. Докато на религиозния фронт документът окуражава за по-голямо опознаване на коренните религии и на култовете, произлизащи от Африка, за да могат християни и нехристияни заедно да действат в защита на Общия дом. Затова се предлагат моменти на среща, проучване и диалог между амазонските църкви и последователите на местните религии.

Спешна нужда от местна пастирска дейност и служението на младежите

Документът припомня също спешната нужда от местна пастирска дейност, която да има своето специфично място в Църквата: необходимо е да се създаде или поддържа една „преференциална опция за коренните населения, давайки по-голям мисионерски импулс сред местните звания, защото Амазония трябва да бъде евангелизирана от амазонците. Необходимо е също да се даде пространство на младите амазонци, с техните светлини и сенки: разделени наполовина между традиция и иновация, потопени в силна криза на ценностите, жертви на реалности като бедността, насилията, безработицата, новите форми на робство и трудностите за достъпа до образованието, те често биват арестувани и затворени или се самоубиват. Въпреки това, амазонските младежи имат същите мечти и същите надежди на останалите младежи по света и затова, Църквата е призована да бъде пророческо присъствие и да ги придружава по техния път, за да предотврати тяхната идентичност и самочувствие да бъдат накърнени или унищожени. По-специално Документът препоръчва „едно обновено и смело младежко служение“, с все по-активна пастирска грижа, съсредоточена върху Исус. Младежите, богословско място и пророци на надеждата, искат да бъдат главни действащи лица и Църквата в Амазония иска да признае тяхното пространство. Оттук призива за насърчаването на нови форми на евангелизация, също чрез социалните медии и за подпомагането на младежите от коренните население да стигнат до здрави интулкуртуни връзки.

Градската пастирска дейност и семействата

Заключителният текст на Синода след това се спира на темата за градската пастирска дейност, със специален поглед към семействата: в перифериите на градовете те страдат от бедност, безработица, липса на жилища, освен многобройните здравословни проблеми. Затова става необходимо да се защитава правото на всички да се ползват от справедливите принципи за устойчивост, демокрация и социална справедливост. В текста се изтъква, че трябва да се води борба в бедните квартали като „фавелите“ и „вила мизерия“ да бъдат гарантирани основните права. Централно място трябва да заема и създаването на „министерство на приема“, за братска солидарност с мигрантите, бежанците и бездомните, които живеят в градския контекст. В този смисъл солидна помощ идва от базисните църковни общности, „Божи дар за поместните църкви в Амазония“. В същото време обществените политики се призовават да подобрят качеството на живота в селските райони, за да се избегне неконтролираното преместване на хората в градовете.

Глава ІІІ – Културно обръщане

Инкултурацията и интуркултурността са важно средства – продължава Документът – за постигането на културното обръщане, което да подтикна християнина да тръгне към другия, за да се поучи от него. Амазонските народи със своите „древни аромати“, които контрастират отчаянието, царящо в континента и със своите ценности на взаимосвързаност, солидарност и чувство за принадлежност, предлагат поучения за живота и цялостна визия за реалността, способна да разбере, че цялото творение е свързано и да гарантира затова едно устойчиво управление. Църквата се ангажира да бъде съюзник на амазонските народи – подчертава синодалният текст – преди всичко за разобличаването на постоянните атаки срещу техния живот, проектите за развитие на хищническите етноциди и криминализацията на социалните движения.

Да се защитава земята означава да се защитава живота

В текста се чете, че „защитата на земята няма друга цел, освен тази да се защитава живота“ и се базира на евангелския принцип за защита на човешкото достойнство. Затова трябва да се уважават правата за самоопределение, определяне на териториите и превантивна, свободна и информирана консултация на туземните народи. Специално място след това се отделя на коренните народи, които живеят в доброволна изолация или в изолация и първоначален контакт, които днес в Амазония възлизат на около 130 единици и често са жертва на етническо прочистване: Църквата трябва да предприеме два вида на действие – пастирско и на „натиск“, с цел държавите да защитават правата и ненарушимостта на териториите на тези народи.

Индианско богословие и народна набожност

От гледна точка на инкултурацията – или на въплъщението на Евангелието в културите на коренните населения – бива дадено пространство на индианското богословие и на народната набожност, чиито изрази трябва да бъдат оценени, придружени, насърчени и понякога „пречистени“, тъй като са привилегировани моменти на евангелизация, които трябва да отведат до срещата с Христос. Провъзгласяването на Евангелието, всъщност, не е процес на унищожаване, а на растежа и укрепването на тези семена на Словото, присъстващи в културите. Оттук и категоричното отхвърляне на „евангелизацията в колонизаторски стил“ и на „прозелитизма“, в полза на едно инкултурирано прогласяване, която на насърчава една Църква с амазонски лик, в пълно зачитане и равенство с историята, културата и стила на живот на местните населения. В този смисъл, Синодалният документ предлага изследователските центрове на Църквата да проучат и съберат традициите, езиците, вярванията и копнежите на коренните народи, спомагайки възпитателната дейност, започвайки от самата тяхна идентичност и култура.  

Да се създаде мрежа на панамазонска църковна комуникация

И в здравната област, се посочва в документа, този образователен проект трябва да насърчава наследствените знания за традиционната медицина на всяка култура. В същото време Църквата се ангажира да предостави здравна помощ там където държавата не може да помогне. Силен апел се отправя и за възпитаване в солидарност, базирана на съзнанието за общ произход и за споделено бъдеще за всички, както и за култура на комуникациите, които насърчават диалога, срещата и грижата за общия дом. По-конкретно в текста се препоръчва създаването на мрежа за  панамазонска църковна комуникация; на училищна мрежа за двуезично образование и нови форми на възпитание и от разстояние.

Глава ІV – Екологично обръщане

Пред една „безпрецедентна социално-екологична криза“, Синодът призовава една Църква в Амазония, която е способна да насърчава цялостната екология и екологичното обръщане, според което всичко „е тясно свързано“.

Цялостната екология, единствения възможен път

Надеждата е, че признавайки „раните, причинени от човешка“ на територията, да бъдат търсени „модели на справедливо и солидарно развитие“. Това се превежда в поведение, което свързва пастирската грижа за природата със справедливостта за най-бедните и ощетените на замята. Цялостната екология не трябва да бъда разбрана като допълнителен път, който Църквата може да избере за бъдещето, а като единствения възможен път за спасяването на региона от хищната добивна промишленост, от проливането на невинната кръв и на криминализирането на защитниците на Амазония. Църквата като „част от една международна солидарност“, трябва да спомага централната роля на амазонската биома за равновесието на планетата и да насърчава международната общност да предоставя нови икономически ресурси за нейната защита, укрепвайки инструментите на рамковото споразумение за климатичните промени.

Защита на човешките права е изискване на вярата

Да се защитават и насърчават правата на човека, освен че е политическо задължение, е и социална задача, изискване на вярата. Пред това християнско задължение  в документа се разобличава нарушаването на правата на човека и разрушаването вследствие на добивната промишленост и дейности; заедно с другите църкви, подкрепя кампаниите против инвестиране във фирми за добивна промишленост, които причиняват социално-екологични щети на Амазония; предлага радикална енергийна промяна и търсене на алтернативи; предлага развитие на програми за подготовка в защита на общия дом.

Църквата съюзница на амазонските общности

Апелът е за отговорност: всички сме призовани да пазим Божието дело. Главни действащи лица в грижата, закрилата и защитата на народите са самите амазонски общности. Църквата е тяхна съюзница, върви с тях, без на налага някакъв особен начин на действие, признавайки мъдростта на народите за биоразличието срещу всяка форма на биопиратство. От ангажираните в пастирската и свещенослужителите се иска да бъдат обучени в тази социално-екологична чувствителност въз основа на примера на мъчениците от Амазония. Идеята е да се създадат служения за грижата за общия дом

Защита на живота

В документа се потвърждава ангажиментът на Църквата за защита на живота „от зачатието до неговия естествен край“ и за насърчаване на диалога – междукултурен и икуменически – с цел борба със структурите на смъртта, на греха, на насилието и на несправедливостта.

Екологичен грях и правото за питейна вода

В документа се предлага определението за „екологичен грях“, като „действие или пропуск срещу Бог, ближния, общността, околната среда, бъдещите поколения и добродетелта на справедливостта. С цел възстановяването на екологичния дълг, който страните имат с Амазония, се предлага създаването на световен фонд за амазонските общности, за да се предпазят от хищническото желание на националните и мултинационални компании. Синодът припомня „спешната необходимост от развитието на енергийни политики, които да намалят драстично емисиите на въглероден двуокис (СО2) и други газове, свързани с климатичните промени, насърчаването на чистата енергия и привлича вниманието към достъпа до питейната вода, което е основно човешко право и условие за упражняването на другите човешки права. Да се защитава земята – се чете в документа – означава да се спомага повторната употреба и рециклирането, да се намали употребата на изкопаемите горива и пластмасата, да се променят хранителните навици, като прекомерната употреба на месо и риба, да се възприеме умерен стил на живот, да се засаждат дървета. В този контекст се помества предложението на Амазанската социална-пастирска обсерватория, която работи в сътрудничество с Celam, Clar, Caritas, Repam, епископати, местни църкви, католически университети и не църковни активисти. Документът предлага също създаването, в лоното на ватиканското Ведомство за цялостното човешко развитие на отдел за Амазония.

Глава V – нови пътища за синодална промяна

Да се превъзмогне клерикализма и произволните постановки, да се заздрави културата на диалога, на вслушването и на духовната преценка, да се  отговори на пастирските предизвикателства. На тези характеристики трябва да се базира синодалната промяна, към която е призована Църквата, за да напредва хармонията, под тласъка на съживителния Свети Дух и с евангелска смелост.

Синодалност, учение, активна роля на миряните и богопосветен живот

Предизвикателството е това да се тълкуват, въз основа на Светия Дух, знаците на времето и да се определи пътя за следване в услуга на Божия промисъл. Формите на упражняване на синодалността са различни и трябва да са децентрализирани, внимателни към местните процеси, без да отслабва връзката с църквите-сестри и с универсалната църква. Синодалността означава, като приемственост на Втория Ватикански събор, съотговорност и учение за всички, участие на миряни, мъже и жени, считани за „привилегировани участници“. Участието на мирянина както в консултациите, така и при взимането на решение в живота и мисията на Църквата – се казва в документа – трябва да се подсили и разшири, като се започне с възлагането на „учебни процеси на мъже и жени по равен начин“. Синодът залага и на богопосветения живот с амазонско лице – като се започне от засилването поместните звания. Подготовката трябва да е съсредоточена върху интеркултурата, инкуртурацията и диалога между амазонската духовност и виждане за света.

Присъствието и ролята на жената

Широко пространство в Документа е посветено на присъствието и часът на жената. Както подсказва мъдростта на предците, майката земя има женско лице, а при коренните населения жените са „живо и отговорно присъствие при насърчаването на човека“. Синодът настоява, да бъде чут гласът на жените, да бъдат допитвани, да участват по-решаващо при взимането на решения, да допринасят за църковната солидарност, да поемат с по-голяма сила своето лидерство в Църквата, в пасторалните съвети или също в „управляващите инстанции“. Главни действащи лица и пазителки на творението и общия дом, жените често са жертви на насилие, физическо, морално и религиозно, включително феминицида. Текстът потвърждава ангажимента на Църквата в закрилата на техните права, по-специално към жените мигрантки. Същевременно се признава „служението“ поверено от Исус на жената и се изразява надежда за „преразглеждането на Motu Proprio Ministeria quædam“ на свети Павел VІ, за да могат подходящо обучените и подготвени жени да получат служението за четец и аколит (дякон), сред останалите, които могат да бъдат изпълнявани“. Синодът откроява, как многобройните консултации в Амазония призовават за „постоянен дяконат за жените“, тема силно присъстваща по време на работните сесии във Ватикана. Желанието на участниците в Асамблеята е това да споделят опита и размишленията, откроили се до този момент с „Комисията за проучването на дяконата на жените“, създадена през 2016 от папа Франциск и да чакат нейните резултати.

Постоянното дяконство

Определят се като спешни насърчаването, подготовката и подкрепата на постоянни дякони. Дяконът, под авторитета на епископа, е в услуга на общността и днес той трябва да насърчава цялостната екология, човешкото развитие, социалната пастирска дейност и помощ за онези, които се намират в ситуации на уязвимост и бедност. Затова трябва да се настоява за постоянна подготовка, базираща се на академично образование и пастирска практика, в която да участват и съпругата и децата на кандидата. Синодът пояснява, че автобиографията за подготовката трябва да включва теми, благоприятстващи икуменическия, междурелигиозния и междукултурния диалог, историята на църквата в Амазония, афективната и сексуална среда, виждането на коренното населени за света и цялостната екология.

Формирането на свещениците

Според Заключителния документ формирането на свещениците трябва да бъде инкултурирано: изискването е това да се подготвят пастири, които да живеят Евангелието, да познават каноничните закони, да бъдат състрадателни по примера на Исус: близки до хората, способни да се вслушват в тях, да изцеляват и утешават без да се налагат и показвайки нежността на Отца. Също в сферата на формирането на свещениците се изразява надеждата за включването на дисциплини като цялостната екология, екобогословието, богословието на творението, индианско богословие, екологична духовност, историята на Църквата в Амазония, амазонска културна антропология. Синодът препоръчва обучителните центрове да бъдат съвършено поместени в амазонската реалност и да бъде предоставена на неамазонските младежи възможността да проведат тяхното обучение в Амазония.

Участие в Евхаристията и свещенически ръкоположения

От съществена важност за християнската общност е участието в Евхаристията. Въпреки това – откроява Синода – много от църковните общности в амазонската територия има огромни трудности за достъп до Нея. Могат да минат месеци, дори години преди един свещеник да се завърне в общността и да отслужи литургия или Тайнствата на помирението и помазанието на болните. Оценявайки високо безбрачието или целибата, като дар Божий, който позволява на свещеника да се посвети напълно в служба на общността и отправяйки отново молитва за „многобройни звания“ и имайки предвид обширността на територията и липсата на ръкоположени свещенослужители, Заключителният документ предлага „да се установят критериите и насоките от страна на компетентните власти, за ръкополагането на мъже - подходящи и признати от общността, имащи плодовито постоянно дяконство, подходящо обучение за свещенството, легитимно установено и стабилно семейство - за подкрепата на живота на християнската общност чрез проповядването на словото и отслужването на тайнствата в най-отдалечените зони на амазонския регион. Уточнява се, че „по този въпрос някои от синодалните отци са се изказали в подкрепа на всеобщ подход към темата."

Постсинодален регионален църковен организъм и Амазонски университет

Синодът предлага да се препроектира организацията на местните Църква от панамазонска гледна точка, като се намалят обширните географски зони на диоцезите, групирайки местните Църкви в същия регион и създавайки Амазонски фонд за подкрепата на евангелизацията. В тази перспектива се вписва идеята за създаването на Постсинодален регионален църковен организъм, съчетан с Repam и Celam, който да поеме много от предложенията, откроени от Синода. Що се отнася възпитателната и формативна сфера се призовава за създаването на Амазонски католически университет, базиран на интердисциплинарните изследвания, инкултурацията и диалога между културите и основан основно върху Свещеното Писание, в зачитане на обичаите и традициите на местните населения.

Амазонски ритуал

За да отговори по автентичен католически начин на молбата на амазонските общности за адаптиране на литургията, чрез валоризирането на визията за света, традициите, символите и обредите, се иска от горепосочения Организъм на Църквата в Амазония да учреди компетентна комисия, която  да проучи разработването на амазонски ритуал, който „изразява литургичното, богословското, дисциплинарното и духовно наследство на Амазония“. Той ще се прибави към 23-те вече съществуващи ритуала в Католическата църква, обогатявайки евангелизаторското дело, способността да се изразява вярата в собствената култура, смисъла за децентрализацията и колегиалността, които Католическата църква може да изрази. Накрая, с цел спомагането на процеса на инкултурацията на Синода, се изказва спешната необходимост от сформирането на комитети за превода и съставянето на библейските и литургични текстове на различните амазонски езици, „запазвайки материята на тайнствата и адаптирайки ги към формата, без да се губи от поглед същественото“. Документът съветва да се насърчи също музиката и песнопенията на литургично ниво. В заключение Документът призовава закрилата на Дева Мария, Майка на Амазония, почитана с различни титли в целия регион.

30 Октомври 2019, 09:13