Cerca

Vatican News
Изглед над Амазонската джунгла Изглед над Амазонската джунгла  (AFP or licensors)

Синод за Амазония: апел да бъдем пазители на Творението

Всеки човек е призован да се грижи за Общия дом, да направи изпит на съвестта си, да не подхранва екологичните грехове, които опустошават не само Амазония, а цялата планета. Това е настойчивият апел, оправен по време на брифинга за журналистите на 11 октомври във Ватиканския пресцентър.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

„Вярвам в един Бог, Всемогъщия отец, Създател на небето и на земята, на всички видими и невидими неща“. С тези думи от Символа на вярата монс. Педро Брито Гимараеш, архиепископ на Палмас в Бразилия започна своя настойчив апел към всички, по време на брифинга с журналистите, който се проведе в края на петия ден от Синод на епископите за Амазония.  Отговаряйки на въпросите на журналистите, на преден план архиепископът изтъкна спешната необходимост да се променят и преоформят стиловете на живота. „Извършваме тежки грехове срещу Твореца, срещу природата и никога не правим изпит на съвестта си. Понятието за екологични грехове за някой е ново, но също и за Църквата: трябва да започнем да ги изповядваме. Ако започнем да мислим за по-опростен, по-съгласуван начин на живот и да живеем от същественото, бихме променили конфигурацията на света“, каза монс. Гимараеш.

Екологичният проблем – прибави той – не засяга само еколозите и неправителствените организации, а всички: всеки човек трябва да се чувства отговорен за бъдещето на планетата. Хората – изтъкна – не са собственици на природата. Те са призовани да бъдат „пазители на Творението, да защитават този дар Божий. Нуждаем се от екологическо възпитание: трябва да се научим да зачитаме нашия общ дом“.

Земя на мъченици и робства

Призива да се грижим за нашия общ дом се преплита с представата за един свят все по-обезобразен от икономически интереси. Позовавайки се на територията на своя диоцез, монс. Педро Брито Гимараеш посочи някои обезпокоителни феномени, сред които главозамайващото разрастване на култивирането на соя и последвалия процес на обезлесяване. Другата заплаха е свързана с неконтролираното разрастване на индустриалното селско стопанство, което дори в регион на планетата, богата на реки, ерозира един основен ресурс, като водата. Щетите нанесени от екологическите грехове в тази земя и в други региони на Амазония са незаличими белези и рани. Монс. Хоакин Фернандес, епископ на Рио Бранко, припомни драматичните рани от историята в амазонския регион. В тази територия – пояси той – бе пролята много кръв. Това е земя на мисионери мъченици, но също място, където много работници станаха роби и намериха смъртта си. Казва се – изтъкна епископът на Рио Бранко – че под всяко каучуково дърво има по един мъртъв. Това дърво, от което се извлича естествената гума е свързано с дълбоки страдания. „Има рани – подчерта монс. Фернандес – които искаме да заличим. Искаме да напишем една различна история“.

Двете измерения на Синода

Позовавайки се на синодалната работа, кард. Карлос Агилар Ретес, архиепископ на Мексико Сити, подчерта, че Синода има две измерения. Първото се отнася до Амазония и нейното огромно природно и културно богатство. Второто е глобално и се отнася до цялата планета. Става въпрос за две нива, които се пресичат и не могат да бъдат разделени. Амазония – каза кардиналът – трябва да ни накара да осъзнаем факта, че застрашаваме равновесията на нашия общ дом. Затова – изтъкна – е наложително да променим стила на живот на нашите общества и да се борим – както неведнъж каза папа Франциск – с културата на излишното.

Амазония и „религиозният транзит“

Епископът на Рио Бранко, монс. Фернандес, се спря също на феномена, който определи като „религиозен транзит“. „Много са хората – каза той – които преминават от една Църква към друга. Поради липсата на свещеници, нямаме възможността да бъдем присъстващи на всички места. Има празноти, които ние, като католици, не успяваме да запълним и другите идват, за да го направят на наше място. Поради липсата на култура, народът вярва на лъжливи обещания – например свързани със здравеопазването – и се присъединява, но след това е трудно се отдалечи. Преминават от една Църква към друга, търсейки едно по-практическо, отколкото духовно, разрешение“.

Изолирани народи

Отговаряйки на въпрос за народите на Амазония, които живеят в изолация, архиепископът на Палмас, монс. Гимараеш, посочи, че „не веднъж те са задължени да се изолират, да отидат в джунглата, защото бягат от някой, който окупира тяхната територия. Това е една форма на самозащита. Понякога е невъзможно да се стигне до тях и, когато успеем, трябва да бъдем подготвени. Има народи, които са много уязвими и се чувстват застрашени“.

Приносът на жените на Синода

По време на брифинга бе припомнен и приноса на жените в работните сесии на Синода. Сестра Бриджит Вейлер, от Конгрегацията на сестрите мисионерки лекарки, сътрудничка в пастирската дейност за грижата за творението от Комисията за социална дейност към Перуанската епископска конференция, посочи, че в нейната работна група има „една много отворена атмосфера: ние жените се чувстваме приети, има една голяма свобода на словото. Много епископи споделят нашите безпокойства и това, което ни наскърбява, и искат нещата да се променят. Нужни са жени на лидерски позиции и е важно – прибави – жените да бъдат включени при вземането на важни решения“. В Перу – припомни монахинята – „жените богослови работят заедно с жените от коренните населения, за развитието на едно коренно богословие“. Запитана от журналистите за липсата на правото на вот за жените, присъстващи на Синода, сестра Бриджит изрази надежда: „Ние се надяваме, желаем да се стигне до там нашите настоятелки да могат да гласуват, така както могат да направят настоятелите. Много съм благодарна на папа Франциск – каза накрая монахинята – за всичко, което направи, за да могат на Синода да присъстват 35 жени. Това е огромна крачка напред“.

12 Октомври 2019, 11:12