Търси

Vatican News
Церемония за подписването на Съвместния документ за края на живота Церемония за подписването на Съвместния документ за края на живота 

Католици, евреи и мюсюлмани заедно срещу евтаназията

В Съвместна декларация на монотеистичните аврамитски религии за проблематиките, свързани с края на живота, евреи, християни и мюсюлмани се противопоставят на всяка форма на евтаназия, която е преднамерен и умишлен акт за отнемането на живота.

Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана

Монотеистичните аврамитски религии се противопоставят на „всяка форма на евтаназия“, така както на „медицински асистираното самоубийство, защото са действия в пълно противоречие със стойността на човешкия живот и следователно грешни както от морална, така и от религиозна гледна точка и трябва да бъдат забранени без изключения“. Обществото трябва да се увери, че „желанието на пациента да не бъде една финансова тежест, не го подтиква да избере смъртта, вместо да поиска да получи грижите и подкрепата, които могат да му позволят да изживее времето, което му остава в утеха и спокойствие“.

Това са само някои от пасажите на „Съвместната декларация на монотеистичните аврамитски религии за проблематиките относно края на живота“, която бе подписана във Ватикана. Текстът има за цел да „представи позицията на монотеистичните аврамитски религии относно ценностите и практиките, свързани с неизлечимо болните, в полза на пациента, членовете на семейството, здравните работници и политическите лидери, последователи на една от тези религии“. Освен това Документът има за цел да „подобри способностите на здравните работници в разбирането, помощта и утехата на вярващия и неговото семейство в последните мигове на живота, както и да насърчи взаимното разбирателство и взаимодействието в различните подходи между монотеистичните религиозни традиции и светската етика по отношение на вярванията, ценностите, практиките, свързани с нелечимо болния пациент в последен стадий“.

Технологията удължи живота, но често с болки и страдания

В увода се подчертава, че тематиките отнасящи се до „решенията за края на живота“ представят нелесни проблеми, подсилени от последните развития, като „големите научно-технически прогреси, които правят възможно удължаването на живота в немислими досега ситуации и начини“. За съжаление – се констатира в Документа – „продължителната преживяемост често е придружена от страдание и болка поради органични, психични и емоционални дисфункции“. Промени се също връзката лекар-пациент, което не е вече патерналистично, а с „по-голяма автономия“. Освен това, хората „в развитите страни умират в болниците или клиниките, които са безлични и непознати среди. Много пациенти са прикрепени към апаратури, обкръжени от твърде заети и непознати хора, докато в миналото по-принцип умираха в домовете си, обкръжени от своите близки и в една позната и обичайна среда“. Също така има „по-голямо участие на различни специалисти в лечението на пациенти в последен стадий, на медиите, на съдебната система и общественото мнение. И накрая, има все по-малко ресурси за провеждане на скъпи терапии.

Решението на пациента в последен стадий

Декларацията подчертава че „голяма част от решенията за пациента в последен стадий не са от медицинско-научно естество, а по-скоро от социални, морални, религиозни, законови и културни. А принципите и практиката на монотеистичните аврамитски религии „не винаги са в линия с настоящите светски хуманистични ценности и практики“. Пациента в последен стадий се определя като „човек, засегнат от нелечима и необратима болест, и във фаза в която смъртта вероятно ще настъпи в рамките на няколко месеца, независимо най-добрите диагностични и терапевтични усилия“.

Състрадание и съпричастност към умиращия

Един параграф от Документа е посветен на грижата за умиращия, „когато вече не е възможно никакво лечение, което е начин да се грижим за божествения дар на живота, и е знак на човешката и етична отговорност към умиращия. В този случай е необходим „холистичен подход, който изисква състрадание, съпричастност и професионализъм от страна на всеки човек, участващ в грижите към пациента, особено тези, които са отговорни за неговото психо-социологическо и емоционално благосъстояние“.

Отхвърляне на агресивната терапия, ако смъртта е неизбежна

Документът разяснява, че „здравните намеси чрез медицински и технологични лечения са оправдани единствено при евентуална помощ, която могат да предоставят. Затова тяхната употреба трябва да бъде преценена, за да се провери дали леченията, които поддържат или удължават живота, действително достигат целта и кога са достигнали своите граници“. Ето защо, „когато смъртта е неизбежна, независимо от използваните средства, е оправдано „взимането на решение за отказването от медицински лечения, които иначе не биха направили нищо, освен да удължат несигурния, тежък, страдащ живот“.

Облекчение и грижи в подготовката за смъртта

Но дори когато продължаването на опитите за избягването на смъртта вече изглежда „неразумно трудно и обременително“, е необходимо „да се направи всичко възможно, за да се предложи ефективно облекчение на болката, да се осигури компания и емоционална и духовна помощ на пациента и неговото семейство в подготовка за смъртта“.

Зачитане желанието на умиращия, който иска да удължи живота

Лекари и общество – продължава Декларацията – трябва да зачитат „автентичното и независимо желание на умиращия пациент, който иска да удължи и запаси своя живот, дори и за кратък период от време, използвайки подходящи лечения. Това предполага „продължаване на дихателната подкрепа, изкуственото хранене и хидратиране, химиотерапия или радиотерапия, прилагането на антибиотици и медикаменти за кръвното налягане“. Волята на пациента може да бъде изразена „в реално време“ или чрез предварително дадени указания или от най-близкия роднина. В случаите на практикуващи пациенти или ако най-близките роднини са практикуващи вярващи „трябва да бъде консултиран религиозния персонал“.

Забрана на евтаназията и асистираното самоубийство

Що се отнася до „въпросите свързани с продължителността и значението на човешкия живот, те не трябва да бъдат достояние на здравния персонал, който има единствено отговорността да предоставя най-доброто лечение и максимални грижи за болния. Ето защо, монотеистичните аврамитски религии се противопоставят на всяка „форма на евтаназия, която е един преднамерен и умишлен акт за отнемането на живота, така както и на медицински асистираното самоубийство, което е пряка, преднамерена и умишлена подкрепа на самоубийството, защото са действия в пълно противоречие с ценността на човешкия живот и затова, грешни от морална и религиозна гледна точка и трябва да бъдат забранени без изключения“.

Подкрепа за пациента, който не трябва да се чувства като икономическа тежест

За подкрепата на общността към пациента в последен стадий и неговото семейство, в решението пред което са изправен“, Декларацията призовава за „преразглеждане на структурите и институциите, предоставящи здравна и религиозна грижа“. Обществото трябва да се увери, че „желанието на пациента да не бъде в тежест от финансова гледна точка, не го подтиква да избере смъртта, вместо да иска да получи грижите и подкрепата, които могат да му позволят да изживее времето, което му остава в утеха и спокойствие“. За практикуващите вярващи и техните семейства, като форми на подкрепа от страна на общността, се предлагат „моменти на молитва и размисъл с подходяща медицинска и религиозна подкрепа. Тази подкрепа е задължение, което всяка религиозна общност има към своите членове“.

Гарантиране на духовна и религиозна грижа на умиращия

Цял параграф е посветен на духовната и религиозна грижа, която е определена като „основно право на пациента и задължение на религиозната общност и е най-добрият принос за хуманизирането на смъртта. Всички здравни работници са длъжни да създадат условията, при които религиозната грижа да се гарантира на всеки, който я поиска, изрично или неявно”.

Палиативни грижи: качествен живот, дори когато не съществува лечение

Освен това Документът настоява за всеки пациент в последен стадий да се гарантира „възможно най-добрата и най-цялостна палиативна грижа: физическа, емоционална, социална, религиозна и духовна“. Припомня се, че палиативните грижи „имат голям напредък и трябва да бъдат насърчавани, защото тяхната цел е да гарантират по-доброкачествен живот на болните при една нелечима и прогресивна болест, дори когато не могат да бъдат лекувани“. Религиозните лидери открояват „благородната човешка преданост да се грижим един за друг, особено за тези, които страдат“ и насърчават „професионалистите и студентите да се специализират в тази област на медицината“.

28 Октомври 2019, 12:36