Cerca

Vatican News
Папа Франциск в "Града на приятелстовто" в Акамасоа, Мадагаскар Папа Франциск в "Града на приятелстовто" в Акамасоа, Мадагаскар  (AFP or licensors)

Посланията на папа Франциск в Африка са отправени и към нас

С какво ще запомним 31-то апостолическо пътуване на папата в Африка и какво може да ни научи? На това е посветен коментара на редакционния директор на Ватикан Нюз Андрея Торниели, придружавал папата в седемдневната му визита в Мозамбик, Мадагаскар и Мавриций.

Андрея Торниели-Ватикана

Пътуването на папата до Мозамбик, Мадагаскар и Мавриций завърши, а от тези напрегнати и необикновени дни ще останат в паметта ни изпълнените с радост лица на деца, жени и мъже по калните и прашни пътища на Мапупо и Антананариво. Радостта, която успяха да изразят, въпреки трудностите и несигурните условия, в които много от тях са принудени да живеят, има на какво да ни научи. Учи ни, че при изчисляването на благосъстоянието на хората, не са достатъчни само икономическите параметри: живата вяра, приятелството, умението за общуване, семейните връзки, солидарността, способност да се наслаждаваме на малките неща, желание за отдаденост  никога не могат да влязат в статистиката.

Най-вълнуващия момент от цялото пътуване безспорно бе срещата с осемте хиляди деца в Акамасоа, на мястото, където преди това се е намирало огромно сметище и където сега има малки, но достойни тухлени къщи, училища, места за отдих. Работата, започнала преди около тридесет години от отец Педро Опека, е едно от многото скрити съкровища на Католическата църква в света. Дело, която олицетворява християнската надежда. Благодарение на всеотдайността на този мисионер, хиляди семейства са намерили работа и достойнство, а хиляди деца са намерили покрив над главата си, храна и възможност да посещават училище. Шумното и празнично посрещане, което децата на Акамасоа посветиха на папата, е гориво за душата. Колко свещеници като Педро има в Африка, Азия, Латинска Америка, както и в най-проблемните предградия на Запада. Съзерцавайки лицата на тези деца, щастливи че са приели в дома си един дядо, облечен в бяло дошъл от Рим, достигаме до  най-дълбоката същност на Църквата и нейната мисия: да евангелизира и насърчава човека. Евангелизиране, избирайки близостта с най-слабите и отхвърлените. Евангелизиране, свидетелствайки „присъствието на Бог, който е решил да живее и винаги да остане сред народа си“, както Франциск каза в Акамасоа. Многократно през тези дни, папата призова свещеници и богопосветени да разпалят огъня на автентичния мисионерски дух, който не може да бъде отделен от близостта към страдат.

Франциск ни прикани също да не смятаме бедността като фатализъм: „Никога не се поддавайте на вредните последици от бедността, на изкушенията на лесния живот или да се затваряте  в себе си“.Другата свързваща нишка втова апостолическо пътуване бе призива към отговорността на правителствата, политическите власти и гражданското общество, за да могат да се поемат нови пътища по пътя на развитието. Иновативни пътища, способни да поставят под въпрос съвременния икономически-финансов модел, превръщайки народите в главни действащи лица в изграждането на едно бъдеще, по-справедливо, по-солидарно, с повече респект към достойнството на живота, културите и традициите, към творението, което ни е дарено, за да го предадем на децата си, без да го разграбваме. Посланията, произнесени в Африка и за Африка,са валидни и за всички нас.

10 Септември 2019, 12:52