Търси

Папа Франциск с почетния папа Бенедикт ХVІ Папа Франциск с почетния папа Бенедикт ХVІ 

Бенедикт ХVІ: кризата с педофилията е криза на вярата

В дълъг текст почетния папа Бенедикт ХVІ разглежда скандалът със злоупотребите в Църквата: криза, станала възможна поради прогресивното затъмнение на вярата в Бог.

Серджо Чентофанти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Силата на злото се ражда от нашето отхвърляне на любовта Божия (…) Ето защо, да се научим да обичаме Бог е пътят за изкуплението на хората“. Това пише почетния папа Бенедикт ХVІ в дълъг текст за германското списание „Klerusblatt”, и разпространено от Агенция CNA, в който разглежда бичът на злоупоребите над малолетни от представители на духовенството.

Благодарност към папа Франциск

Бенедикт ХVІ се позовава на срещата през февруари т.г. за закрилата на малолетните в Църквата, насърчена от папа Франциск, за да „даде силен знак и да направи отново достоверна Църквата, като светлина на народите и като сила, която помага в борбата срещу разрушителните сили“. Бенедикт ХVІ заявява, че иска да даде своя принос в тази мисия, „независимо, че като почетен папа, вече няма пряка отговорност“ и благодари на папа Франциск „за всичко, което прави, за да ни показва постоянно светлината Божия, която дори и днес не е угаснала“.

Сексуалната революция от шейсетте години на миналия век

Текстът е разделен на три части. В първата част Ратцингер говори за социалния контекст, сексуалната революция, започната през шейсетте години на миналия век. „Именно през този период – пише – педофилията бе сметната като „допустима и дори изгодна“. В този период се регистрира „срив в свещеническите звания и огромен брой отнемане на клерикалния статус“, заедно със срива на католическото морално богословие, което – изтъква Бенедикт ХVІ – започва да се подава на релативистични изкушения". Според едно определено богословие – отбелязва – „не можеше да съществува дори нещо абсолютно добро, нито нещо винаги зло, а само относителни оценки. Доброто го нямаше вече, а само онова, което за момента и според обстоятелствата е относително по-добро“.

Протестите срещу учителната власт на Църквата

Ратцингер цитира Кьолнската Декларация от 1989, подписана от 15 католически богослови, която се превръща в „протестен вик срещу учителаната власт на Църквата“ и срещу Йоан Павел ІІ. През този период се ражда Енцикликата Veritatis Splendor, публикувана през  1993, която съдържа, „твърдението, че съществуват действия, които не могат никога да станат добри“. „В широки области на моралното богословие – прибавя – се развива тезата, че Църквата не притежава, нито може да притежава собствен морал, едно твърдение – отбелязва Бенедикт ХVІ – което поставя радикално под въпрос властта на Църквата в моралната сфера и в крайна сметка я принуждава към мълчание именно там, където е под въпрос границата между истината и лъжата“.

Последствията в семинариите

Във втората част от текста почетният папа говори за последствията през този период над формирането и живота на свещениците. „В различни семинарии – пише – се сформираха хомосексуални клубове, което действаха повече или по-малко открито. Светият престол знаеше за тези проблеми, без да бъде информиран детайлно. Съборното чувство бива разбрано като критична или негативна нагласа към традицията в сила до този момент, която сега трябваше да бъде заменена от една нова връзка, радикално отворена, със света до развитието на един вид ново и модерно католичество“.

Отговорът на Църквата за злоупотребите

Бенедикт ХVІ подчертава, че въпроса с педофилията, доколкото той си спомня, „се превърна в парлив само през втората половина на 80-те години, и в първия момент към него бе подходено по-меко и бавно, гарантирайки по-специално правата на обвинените, правейки почти невъзможно осъждането. Затова, се съгласява с Йоан Павел ІІ да припише компетентността за злоупотребите над малолетни на Конгрегацията за Доктрината на вярата, с цел да може законно да се приложи максималното наказание: отнемането на клерикалното състояние. Въпреки това, възникват забавяния, които „трябваше да бъдат избегнати. Затова – отбелязва Ратцингер – папа Франциск предприе допълнителни реформи“.

Антидот на злото е да се поверим на любовта Божия

В третата част на текста, Бенедикт ХVІ се пита кои са правилните отговори на Църквата. „Антидот на злото, което заплашва нас и целия свят – изтъква той – в крайна смета не може да бъде нищо друго, освен да се поверим изцяло на любовта Божия. Това е истинския антидот за злото. Един свят без Бог не може да бъде друго, освен един свят без смисъл, в който вече не съществуват критериите за добро и за зло, а само законът на по-силния. Тогава властта се превръща в единствен критерий. Истината вече няма стойност, дори в действителност не съществува“. Бенедикт ХVІ отправя силни обвинителни думи срещу западното общество, „в което Бог е отсъстващ от обществената сфера и за което няма какво повече да каже. И затова е едно общество, в което се губи все повече критерия и мярката за човека, и може да стане очевидно онова, което е зло и унищожава човека, като случая с педофилията: „Теоретизирана, не толкова отдавна, като напълно правилна, тя се разпространи все повече. Отговорът за всичко това – пише – е да се научим отново да признаваме Бог като основа на нашия живот“.

Вярата в Евхаристията

В тази перспектива на завръщане при Бог, почетния папата говори за необходимостта да подновим вярата в Евхаристията, често декласирана в „церемониален жест, който разрушава величието на тайната на смъртта и възкресението на Христос. Необходимо е да се разбере отново величието на страданието и жертвата на Исус. И трябва да направим всичко, за да закриляме от злоупотребата дара на Светата Евхаристия“.

Няма надежда от Църквата, направена от нас

„Ако се замислим, какво трябва да направим – пояснява Ратцингер  - е ясно, че не се нуждаем от една друга Църква, измислена от нас. Днес Църквата до голяма степен е видяна само като своеобразен политически апарат. Кризата, причинена от многото случаи на злоупотреби, дело на свещеници, подтиква да се смята Църквата дори като нещо „зле направено“, което определено трябва да вземем в ръцете си и да формираме по нов начин. Но една Църква, направена от нас не може да представлява никаква надежда“.

Лъжите на дявола

Бенедикт ХVІ посочва действието на дявола, обвинителя, който „иска да покаже, че не съществуват праведни хора, пренебрегвайки по този начин Бог.: „Не, и днес Църквата не се състои само от лоши риби и плевели. Божията Църква я има и днес, и именно и днес тя е средство, с което Бог ни спасява. Много е важно да противопоставим на лъжите и полуистините на дявола цялата истина: да, грехът и злото в Църквата ги има. Но и днес също има една свята Църква, която е неразрушима. Църквата днес е повече от всякога Църква на мъченици и по този начин свидетел на живия Бог“.

Папа Франциск показва, че светлината Божия не е угаснала

 В края на текста, почетния папата отбелязва, че „да се види и да се намери една жива Църква е прекрасно задължение, което укрепва нас самите и, което винаги и отново ни прави да бъдем радостни във вярата“. Бенедикт ХVІ завършва, изказвайки своята благодарност на папа Франциск за всичко, което прави, за да покаже на всички, че дори и днес светлината на Бог не е угаснала. Благодаря, Свети Отче!“.

11 Април 2019, 14:26