Cerca

Vatican News
Отец Раниеро Канталамеса Отец Раниеро Канталамеса 

Начало на великопостните проповеди във Ватикана

На 15 март в 9 ч. сутринта, в параклиса Redemptoris Mater във Ватикана, проповедникът на Папския дом, отец Раниеро Канталамеса, представи за Римската курия първата от петте великопостни проповеди. Темата избрана от отец Канталамеса е „Върни се в себе си“, заимствана от свети Августин, който приканва да се отдалечим от всекидневните занимания и от развлеченията на света, за да намерим Бог в сърцето си.

Призивът на свети Августин да се „уединим, да се завърнем отново към нашия вътрешен живот“, ни насърчава да намерим време и място за Бог, за да Го слушаме. Кулминацията на тази среща е да познаем Бог в неговото върховно откровение, в разпнатия Христос, „любовта, която се дарява до цялостното жертвоприношение“, пояснява отец Раниеро Канталамеса. В своите пет проповеди – които ще представя всеки петък до 12 април – отецът капуцин, ще предложи един маршрут, който да помогне да се направи място на Бог и да оставим настрана нашето его.

„Великопостните проповеди – отбелязва отец Канталамеса – имат намерението да продължат размишлението, което започнах по време на Адвента, вдъхновено от стиха на един Псалм: „Душата ми жадува да живия Бог“. Ето защо става въпрос да тръгнем по следите на Бог, но не само, за да открием неговото съществуване, и не само за да знаем абстрактно, че Бог съществува, а да знаем, че е жив, че е около нас. В този контекст се помества и темата на Великопостните проповеди „Върни се в себе си“, която е замествана от свети Августин и откроява мястото или условието, за да можем да влезем в контакт с този жив Бог, защото, да, срещаме живия Бог в Евхаристията, в Словото Божие, но Го срещаме и в нашето сърце. Ето защо, както ни казва свети Августин, ако не влезем в себе си, ако не се откъснем от външния свят, от шумотевицата, не можем да срещнем живия Бог. Затова посланието в думите на свети Августин е много силно. Избрах ги като обща тема на проповедите, но са поместени в контекста на една много по-обширна тема: тази да открием, да осъзнаем съществуването на Бог“.

Затова в първата проповед  отец Канталамеса се опита да отговори на въпроса: „Кое е същественото условие, за да видим Бог?“. Отговорът – каза той – „можем да го намерим в блаженството, показано ни от Исус: „Блажени чистите по сърце, защото ще видят Бог“-

Свещеникът се спря на различните значения на думата „чистота“, но по-специално акцентира на две: праведността на намеренията и чистотата на нравите. Техните две противоположности са от една страна лицемерието, а от друга злоупотребата със сексуалността“. Относно безпорядъка в сексуалната сфера, отец Канталамеса коментира:

„Нечистия грях не ни позволява да видим лика Божий, или, ако ни го позволи, ни го показва цялото деформирано. Прави от него не приятел, съюзник или защитник, а антагонист, враг. Защо? Защото плътският човек е пълен с похот, желае нещата на другите и жената на другия. В тази ситуация Бог му изглежда като онзи, който му препречва пътя с неговите „Ти трябва!“, „Ти не трябва“. Грехът поражда в човешкото сърце един глухо недоволство срещу Бог, до такава степен, че ако зависеше от него, би искал Бог да не съществува изобщо“.

Що се отнася до лицемерието отец Канталамеса, изтъкна, че „тази вродена в човек тенденция е нараснала несъразмерно от настоящата култура, доминирана от „образите“, и заплашва преди всичко благочестивите и религиозни хора. Но лицемерието не само лъжа или двойственост. С него човек декласира Бог, поставя Го на второ място, поставяйки на първо място тварите, публиката. При лицемерието липсва милосърдието, защото свежда другите до наши почитатели.

Срещу лицемерието съществува един лек, който бе посочен от свещеникът-капуцин, припомняйки, че „Исус осъжда строго лицемерието“. „Не е лесно да се победи лицемерието, не можем да избегнем да почувстваме инстинктивно желанието да се покажем пред другите в добра светлина, да се харесаме на другите. Затова Исус съветва настоятелно: „Моли се, пости и прави милостиня без другите да те виждат, че го правиш и твоя Небесен отец, който вижда всичко, ще те възнагради“. Но не става въпрос да направим от тези думи постоянно правило, защото Исус казва също: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“. Става въпрос да се разграничи кога е добре другите да виждат и кога е по-добре да не виждат“.

Но за да се осъществи това е нужна семплота, което не означава наивност или повърхностност. „Добродетелта на семплотата има най-възвишения модел, за който можем да си помислим: сам Бог. Семплотата е едно от най-трудните и най-красиви постижения в духовния път и затова си струва да полагаме усилия за нея“.

15 Март 2019, 14:17