Cerca

Vatican News
Пастирските насоки на Светия престол срещу трафика на хора Пастирските насоки на Светия престол срещу трафика на хора 

Сътрудничество и отговорност за спирането на трафика на хора

Светият престол публикува Пастирски насоки срещу трафика на хора, в които се подчертава, че „за борбата с този ужасен бич, трябва да се отиде до корените на този феномен – които са икономическата експлоатация – откроявайки юридическата и морална отговорност на „потребителите“ и необходимостта държавите и институции да помагат и закрилят жертвите".

Светла Чалъкова – Ватикана

„Борбата със страшния бич на трафика на хора, модерно робство, изисква международно сътрудничество и мобилизация, които да отидат до корените на феномена – икономическата експлоатация – и да откроят също отговорността на онзи, който „купува стоката“, убеждавайки държавите и институциите да помагат и закрилят жертвите, насърчавайки повишаването на осведомеността и формирането на онзи, който може да се противопостави“.

Това се откроява в „Пастирските насоки срещу трафика на хора“, документът на Отдела за мигрантите и бежанците към Ватиканското ведомство за цялостното човешко развитие, който бе представен заедно с книгата „Светлини по пътищата на надеждата. Учението на папа Франциск за мигрантите, бежнаците и трафика на хора“.

Целта на „Пастирските насоки“ е да бъде в подкрепа на всички работещи в тази сфера, започвайки от Църквата, която – както каза папа Франциск – „иска да защити тези хора от измамата и съблазните; иска да ги намери и освободи, когато са транспортирани и превърнати в роби; иска да им помага веднъж освободени“. Затова всички католици са призовани да се ангажират лично, за да направят обществото по-справедливо, почтително и приобщаващо, премахвайки всички форми на експлоатация, особено най-жестоките“.

В произхода на трафика на хора – откроява документът – стои експлоатацията на другите. „Трафика на хора е мълчаливо приет като средство да се получи лична облага и печалба, а веригата от престъпно поведения и тежки грехове го правят възможен. Често работниците нямат друг избор, освен този да подпишат договори, предвиждащи условия на експлоатация“, се чете във ватиканския документ.

„В публичния дебат често се отдава много внимание на трафикантите, които са част от „офертата“. Но се говори малко за „консуматорите“, които са част от „търсенето“, което трафикантите възнамеряват да задоволят. Имайки предвид различните зони, в които работят жертвите на трафика на хора (земеделие, домашен труд, проституция, и т.н), потребителите са една огромна маса, която изглежда до голяма степен не е наясно с експлоатацията на жертвите на трафика, въпреки че се ползват от привилегиите и услугите, които им предоставят.

Самият факт, че основната причина за трафика е експлоатацията на хора по икономически причини, означава, че за да бъде той премахнат „самото общество ще трябва да се промени и всеки ще трябва да опрости своите нужди, да контролира навиците си и да ограничи желанията си“. Следователно „икономическите, социални и културни феномени, от които взимат форма модерните общество, трябва да се бъдат подложени да дълбока етическа преценка. От съществена важност е да се закриля човешкото достойнство, по-специално предлагайки реални възможности за цялостното човешко развитие и прилагайки икономически политики в полза на семейството“. Папа Бенедикт ХVІ посочваше, че „по този аргумент Социалната доктрина на Църквата може да даде своя конкретен принос“.

Тъй като в произхода на трафика на хора стои едно „пазарно търсене“, за да бъде то намалено „е необходимо да се гарантира както установяването на отговорностите, така и преследването и осъждането на цялата верига на експлоатация, от вербовчика до потребителя. Също така, по  отношение на използването на всички форми на „сексуални услуги“, включително кибер-секса в интернет, „държавите следва да обмислят възможността за криминализиране на онези, които се възползват от проституцията или други форми на сексуална експлоатация“.

Друг аспект посочен във ватиканския документ е „фактът, че жертвите на трафика на хора често да манипулирани и затворени в психически схеми, които не им позволяват да избягат, да поискат помощ и дори да осъзнаят ясно своето състояние – минало, но също настояще – на жертви на престъпни дейности“. Това изисква от онези, които се грижат за тях, „полицейски служители, прокуратури, съдебни органи, здравни и социални работници“, да притежават необходимите познания, за да „индивидуализират и да се отнасят с жертвите на трафика на хора с компетентност, дискретност и чувствителност“.

Документът изтъква още, че дори трафика на хора и миграциите да се различни реалности „по-рестриктивните имиграционни политики“, правят така, че онези, които улесняват нередовната миграция, в крайна сметка спомагат също трафика на хора, възползвайки се от уязвимостта на хората. Ето защо – подчертава ватиканският документ – „най-радикалната форма на превенция е гарантирането на правото да се остане в собствената страна и място на произход, като се осигури на всички достъпа до благата от първа необходимост или насърчавайки сигурната и законна миграция“.

Последната точка на документа разглежда реинтеграцията на жертвите от трафика на хора. „Трябва да им бъде осигурено сигурно завръщане и подходяща помощ в тяхното родно място и ефикасна закрила срещу евентуално ново попадане в мрежите на трафика на хора или евентуални ответни действия или заплахи от страна на трафикантите. Трябва да се предоставят услуги в подкрепа на оцелелите и техните семейства. В този контекст работното обучение и трудовата заетост са от голяма важност. Без пълната реинтеграция, порочният кръг на трафика на хора никога няма да бъде прекъснат и никога не ще свърши заклеймяването и страданието. Пълният текст на документа е на разположение в дигитален формат на: https://migrants-refugees.va/it/tratta-di-esseri-umani-e-schiavitu/ in varie lingue e formati.

22 Януари 2019, 09:23