Бeta версия

Cerca

Vatican News
Приключи работата на Синода за младежите, 29 октомври 2018 Приключи работата на Синода за младежите, 29 октомври 2018  (Vatican Media)

Заключителният документ на Синода за младежите

Три части, 12 раздела, 167 параграфа, 60 страници, с които е представен заключителният документ на ХV-то редовно общо събрание на Синода на епископите, проведен на тема „Младежите, вярата и разпознаването на религиозното призвание“. Текстът бе одобрен на 27 октомври от синодалната зала. Папа Франциск разреши неговото публикуване.

Паоло Орданца – Изабела Пиро – Маня Кавалджиева – Ватикана

Водещата нишка в заключителния документ е епизодът с учениците от Емаус, разказан в евангелието от Лука. Документът е допълнение към работния инструмент (Instrumentum laboris) на Синода. Главният докладчик на текста, кард. Сергио да Роха подочи, че текстът е „в резултат на истинско постигане на работа в екип“ от страна на синодалните отци, заедно с другите участници в Синода и „особено младите хора“.

„Вървеше с тях“ (Лк., 24:15)

На първо място в документа се отбелязва контекста, в който живеят младежите, като се изтъкват силните страни и предизвикателствата. Младежите искат „да бъдат изслушвани, признавани, придружавани“ и желаят техният глас „да се счита интересен и полезен в социалната и религиозната област“. Синодът признава, че не винаги Църквата е имала такова поведение: често свещениците и епископите, изпълнени с ангажименти, трудно намират време за вслушване. Затова е необходимо да се подготвят подходящо и миряни, мъже и жени, които да могат да придружават младите поколения. Освен това, пред явления като глобализация и секуларизация, младите хора вървят към преоткриване на Бог и на духовността, и това трябва да стимулира Църквата да възвърне значението на жизнеността на вярата.

Училището и енорията

Друг отговор, който Църквата дава на въпросите на младите, е свързан с образователния сектор: училищата, университетите, колежите, местата за молитва, позволяват цялостна подготовка на младежите, като същевременно предоставят евангелско свидетелство за човешко насърчаване. По-специално католическите възпитателни институции трябва да разглеждат взаимоотношението между вяра и въпросите на съвременния свят, различните антропологични перспективи, научно-техническите предизвикателства, промените в социалния бит и ангажимента за справедливост.

Мигрантите, парадигма на нашето време

Заключителният документ се спира и на темата за мигрантите, „парадигма на нашето време“, доколкото се явява структурно явление, а не временен въпрос. Много от мигрантите са млади хора или непридружени малолетни, бягащи от войни, насилия, политически или религиозни преследвания, природни бедствия, бедност и стават жертва на търговия с хора, наркотици, психологичен и физически произвол. Безпокойството на Църквата е именно за тях, от гледна точка на истинско човешко насърчаване, което да преминава през оказването на гостоприемство на бежанци и търсещи убежище. В документа се припомня, че мигрантите обаче са и възможност за обогатяване на общностите и обществата, в които пристигат и които могат да се обновят чрез тях.

Твърд ангажимент за борба с всички злоупотреби

Обширно е размишлението и за „различните видове злоупотреби“ (с власт, икономически, на съзнанието, сексуални), извършени от някои епископи, свещеници, монаси и миряни, и които у потърпевшите причиняват страдания за цял живот. Затова Синодът насърчава за „твърд ангажимент за приемане на строги мерки за превенция, които да не позволяват повтаряне на произволите, като се започне от подбор и подготовка на онези, на които ще бъдат поверени отговорните задачи за възпитание“. Синодът изказва и благодарност на другите, които са имали смелостта „да разобличат понесеното зло“, защото са позволили на Църквата „да осъзнае случилото се и да реагира решително“.

Семейството, „домашна църква“

Други теми, залегнали в документа, се отнасят до семейството – главен ориентир за младите, първа общност на вярата, „домашна църква“: Синодът по-специално изтъква ролята на бабите и дядовците в религиозното възпитание и предаването на вярата. Освен семейството, за младите е важно и приятелството с техните връстници, тъй като позволява споделяне на вярата и взаимна помощ при свидетелството.

Насърчаване на справедливостта срещу „културата на отхвърляне“

Синодът се спира и на някои форми на уязвимост у младите в различни области: трудовата, където безработицата прави бедни младите поколения; преследванията до смърт; социалното изключване по религиозни, етически или икономически причини; неравностойното положение. Пред тази „култура на отхвърляне“, Църквата трябва да лансира апел за промяна и за солидарност, като се превръща в конкретна алтернатива на положенията на неравноправие.

Изкуство, музика и спорт

Светът на спорта и музиката също предоставя на младите възможността да се изразяват по-добре. При спорта, Църквата насърчава да не се подценяват възпитателните, подготвителните и инклузивните възможности на спортните дейности. Докато в областта на музиката, Синодът заляга на това, че тя е ресурс за „пастирска дейност“, като се има предвид и литургичното обновление, защото младежите искат „жива литургия“, истинска и радостна. На младите трябва да се помогне да открият стойността на евхаристийното обожание и да разберат, че „литургията е сама за себе си, а действие на Христос и на Църквата“.

„Очите им се отвориха“ (Лк., 24:31)

Във втората част на документа се посочва, че младите могат да бъдат „по-напред от пастирите“ и затова трябва да се изслушват, уважават придружават. Именно благодарение на младите, Църквата може да се обнови. Оттук и апелът на Синода за придържане към модела „Исус млад сред младите“ и към свидетелството на светците, сред които има много млади хора, пророци на промяната.

Мисия и призвание

Друг „сигурен компас“ за младежите е мисията, която води до истинско и трайно щастие: наистина, Исус не отнема свободата, а я освобождава, тъй като истинската свобода е възможна само когато е свързана с истината и любовта. Тясно свързано с понятието мисия е схващането за призванието: всеки живот е призвание спрямо Бог.

Изкуството да се разграничава

Синодалните Отци пишат, че „Църквата е средата за правене на избор, а съзнанието  е онова място, където става срещата и общението с Христос“: изборът, посредством правилна съпоставка с духовен водач, се явява като искрен труд на съзнанието“.

Синодалността, мисионерски стил

„Синодалността“ е мисионерски стил, който насърчава да се премине от „себе си“ към „другите“ и да се имат предвид много лица и различната чувствителност, произход и култура.  От тази гледна точка трябва са се валоризират харизмите, които Светият дух дарява, като се избягва клерикализма, изключващ редица хора от ръководните процеси. Пожеланието е властта да се проявява като служение. Синодалните Отци да имат и подход към междурелигиозен и икуменически диалог.

Дигиталното предизвикателство

Има и някои спешни предизвикателства, които Църквата трябва да разгледа. В документа се говори за мисията в дигиталната среда: неразделна част от ежедневната действителност на младежите, „площад“, на който те прекарват голяма част от времето си и се срещат лесно. Ако от една страна дигиталното пространство позволява лесен достъп до информацията, от друга страна то показва и тъмната си страна, така наречения dark web – където се среща самотата, манипулирането, експлоатацията, злоупотребана, кибернасилието, порнографията. Изказва се пожелание за създаване на служби и органи за дигитална култура евангелизация, които, „освен, че ще улеснят обмяната и разпространението на добрите практики, ще могат да управляват системи за сертификация на католическите сайтове, за да се води борба с фалшивите новини, отнасящи се до Църквата“.

Да се признаят и оценят жените в обществото и в Църквата

Документът разглежда и необходимостта за по-голямо признание и оценяване на жените в обществото и в Църквата, тъй като тяхното отсъствие прави по-бедни дебатите и църковния път. Пожелава се „женско присъствие в църковните органи на всички нива, дори и като ръководни функции“ и „женско участие в управленческите процеси в Църквата“.

Плът, еротика и любов

Синодалният документ се спира и на тялото, на привързаността, на еротиката. Синодът припомня на семействата и на християнските общности важността да се обясни на младите, че сексуалността е дар. Често сексуалният морал на Църквата се възприема като „пространство за съдене и осъждане“. Епископите признават трудността за Църквата да предава в настоящия културен контекст „красотата на християнското виждане за плътта и еротиката“: „трябва да се предложи на младите антропология на афективността и сексуалността, способна да даде правилната стойност на целомъдрието“, за израстване на личността.

Папата дари бронзов плакет

За спомен от проведения Синод за младежите, Светият Отец подари на всички участници бронзов плакет с барелеф, изобразяващ Исус и младият обичан ученик. Произведението е  на италианския скулптор Джино Джанети.

29 Октомври 2018, 17:35