Нова инструкция за богопосветените девици

Почти 50 години след възстановяването на древната форма на живот на богопосветените девици от Бл. Павел VI през 1970 г., Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот публикува инструкцията „Ecclesiae Sponsae Imago”: документ, плод на всеобща дейност, който има за цел да предложи на епископите, богопосветените девици и жените в период на обучение насоки за формиране и насърчаване.

„Както посочват някои пасажи от Новия завет и писанията от първите християнски векове, тази форма на евангелски живот се появява спонтанно в различни региони, в които са се развивали църковните общности, като се нарежда сред другите форми на аскетичен живот, в контекста на езическото общество, които са били ясен знак за новостта на християнството и неговата способност да отговори на най-дълбоките въпроси за смисъла на човешкото съществуване” – това четем в увода на новия документ на Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот. „С един процес, подобен на този на вдовиците, които са избрали въздържанието „в чест на плътта на Господ”, богопосветената девственост постепенно започва да приема характеристиките на състояние на живот, публично признато от Църквата” – това се казва в документа, който в една бележка под линия припомня, че в „апостолическите конституции от втората половина на IV век девиците са, наред с вдовиците и дяконисите, съставна част от християнската общност”.

Богопосветените девици „присъстват на всички континенти, в много диоцези, като предлагат тяхното свидетелство на живот във всяка сфера на обществото и Църквата” – това пише в представянето префектът на Конгрегацията, бразилският кардинал Жоао Брас джи Авис. „През 2016 г., по време на Годината на богопосветения живот, една приблизителна статистика показваше наличието на повече от пет хиляди богопосветени девици и техният брой продължава да расте. Инструкцията е „първият документ на Светия престол, който се задълбочава над характера и нормите на тази форма на живот” и по тази причина възнамерява да „отговори на исканията, които много епископи и девици през последните години са представяли на Конгрегацията за богопосветен живот, относно призванието и свидетелството на девиците, тяхното място в местната и Вселенската Църква и – по-специално – обучението и разпознаването на призванието”. „Ecclesiae Sponsae Imago” иска да помогне, за да се открие красотата на този призвание и да се покаже красотата на Господ, който преобразява живота на толкова много жени, които го преживяват така всеки ден”.

В историческата част, секретарят на Конгрегацията, испанският архиепископ монс. Хосе Родригес Карбайо отбелязва, че „заедно с други форми на аскетичен живот, изборът на девствеността процъфтява спонтанно във всички региони, в които християнството се разпространява, приемайки  характеристиките на начин на живот, публично признат от Църквата като общност, наред с другите общности (Общност на епископите, на свещениците, на дяконите и на вдовиците)”. От IV век, „богопосветените девици са останали в семейната и обществена среда, като са участвали активно в живота на християнската общност, която се е събирала около епископа”.

След това, „по време на Средновековието, с възхода на монашеството и поради сложни исторически и културни причини, богопосветените девици постепенно се събират в манастири и в каноничното право статута на женския богопосветен живот започва да се идентифицира със съзерцателния клаузурен живот” и то до такава степен, че „принадлежността към монашеската общност затъмнява вкореняването в християнската общност, което е типична характеристика от първите векове и на светоотеческата епоха, с нейната директна препратка към епископска власт”. И „с някои много редки изключения, тази ситуация продължи до II Ватикански събор. Импулсът за църковно обновление, който предхождаше Събора – казва монс. Карбайо – също предизвика нов интерес към обряда за посветяване на девици и постави основите за неговото ревизиране, в последствие разпоредено от „Sacrosanctum Concilium”. Папа Павел VI в последствие постанови възстановяването на древната форма на живот на девиците, обнародвайки на 31 май 1970 г. новия „Ordo consecrationis Virginum”, в който се предвижда възможността за посветяване на жени, които остават в нормалния контекст на живот, по примера на древната общност на девиците”. Това нововъведение след това намери място в канон 604 от Кодекса по канонично право.

Откакто се възстанови в Църквата тази форма на богопосветения живот, „свидетели сме на едно истинско процъфтяване на Общността на девиците” – четем в инструкцията – „чиято жизненост се проявява в разнообразните богатства на личните харизми, дадени в полза на изграждането на Църквата и обновяването на обществото според духа на Евангелието. Явлението е от голямо значение не само поради броя на участващите жени, но и поради неговото разпространение на всички континенти, в много страни и диоцези, в толкова различни помежду си географски области и културни контексти”.

Инструкцията е разделена на три части: след като е представено „призванието и свидетелството на Общността на девиците”, задълбочава се тяхното „диоцезно вкореняване” и най-накрая се фокусира върху разпознаването на призванието и постоянното обучение на богопосветените девици. Сред разглежданите теми са: необходимостта да се провери „човешка зрялост” на кандидатките, която предполага – обяснява инструкцията – съществуването на „едно реалистично себепознание и едно обективно разбиране на собствените таланти и ограничения, в съчетание с ясното умение за самоопределение и адекватна способност за поемане на отговорност”; „способността да се създават здрави, спокойни и жертвоготовни връзки с мъже и жени, съчетана с правилното разбиране за стойността на брака и майчинството”; „способността да се интегрира сексуалността в самоличността и да се насочи енергията на обич, за да се изрази женствеността в един целомъдрен живот, който е отворен за едно по-широко духовно плодородие”; „професионалните и работни качества, с които да се осигури един достоен начин на живот”; „доказаната способност да се преживяват страдания и разочарования, както и да се дава и получава прошка, като възможни стъпки към пълнота на човечеството”; „вярността към дадената дума и поетите ангажименти”; „отговорното използване на материалните блага, средствата за социална комуникация и свободното време”.

Инструкцията „събра на едно място опита от последните десетилетия” и представлява „документ, даващ насоки” – обяснява монс. Карбайо – за тези жени, които „поддържайки един съзерцателен поглед към действителността, са участнички в радостите и надеждите, в скърбите и тревогите на хората от тяхното време, особено на най-бедните и които допринасят за обновяването на културата в духа на Евангелието”. В повторното появяване на Общността на девиците, архиепископ Карбайо вижда „един значителен факт, не само за разбирането и оценката на присъствието на жените в Божия народ, но също така и за по-радикалното задълбочаване на разбирането, което Църквата има за себе си като Невястата на Христос и като Божи народ, който през историята върви към есхатологичното изпълнение”. Кард. Жоао Брас джи Авис, от своя страна, изрази желанието да дойдат в Рим всички богопосветени девици на международна среща през 2020 г., за да се отпразнува с папата 50-годишнината от обновяването на Общността на девиците.

(vat.ins.vik)