Папата провъзгласи Юбилея: „Нека надеждата изпълни дните ни!“

Светла Чалъкова – Ватикана

Надеждата е дара, който папата призовава в юбилея 2025 г. за един свят, белязан от грохота на оръжията, от смъртта, от разрушението, от омразата към другите, от глада, от „екологичния дълг“, от ниската раждаемост. Надеждата е елеят, който Франциск иска да разпространи върху раните на едно човечество, рани на човечество, потиснато от „бруталността на насилието“ или в агоните на експоненциално нарастване на бедността. Spes non confundit, надеждата не разочарова е заглавието на булата, обявяваща редовния юбилей, която папата предаде на църквите от петте континента по време на втората вечерна молитва на 9 май на тържеството на Възнесение Христово. Булата, разделена на 25 точки, съдържа молби, предложения, призиви за затворниците, болните, възрастните, бедните, младите и оповестяването новостите на Свещената година, която ще има за своя тема „Поклонници на надеждата“.

Обща дата за Възкресение Христово

В документа папа Франциск припомня две важни годишнини: честването през 2033 г. на две хиляди години от Изкуплението и 1700 годишнина от първия голям Вселенски събор в Никея, който, наред с други теми, обсъжда датата за Възкресение Христово. Дори и днес „различни позиции“ пречат „основополагащото събитие на вярата“ да се чества в един и същи ден, подчертава Франциск, припомняйки, че въпреки това „поради провиденциално обстоятелство това ще се случи точно през 2025 г.“ (17).

Нека това бъде призив към всички християни от Изтока и Запада да направят решителна стъпка към единство около обща дата за Възкресение Христово.

Отварянето на Светата врата

Сред тези „големи етапи“ папата установява, че Светата врата на базиликата „Свети Петър“ ще бъде отворена на 24 декември 2024 г. Неделята след това, 29 декември, папата ще отвори Светата врата на базиликата „Сан Джовани ин Латерано“; на 1 януари 2025 г., празник на Дева Мария Богородица, тази на базиликата „Санта Мария Маджоре“ и на 5 януари Светата врата на базиликата на Свети Павел извън стените. Трите врати ще бъдат затворени до неделя, 28 декември същата година. Юбилеят ще завърши със затварянето на Светата врата на базиликата „Свети Петър“ на 6 януари 2026 г. (6)

Знаците на времето

Пожеланието на Франциск е „първият знак на надежда“ в юбилея „да се превърне в мир за света, който отново се оказва потопен в трагедията на войната“.

Забравило за трагедиите от миналото, човечеството е подложено на ново и трудно изпитание, което вижда много народи, потиснати от бруталността на насилието. Какво им липсва на тези народи, което вече не са изстрадали? Как е възможно техният отчаян вик за помощ да не тласка лидерите на нациите да искат да сложат край на твърде много регионални конфликти, осъзнавайки последствията, които могат да възникнат на глобално ниво? Прекалено ли е да мечтаем оръжията да замлъкнат и да престанат да носят разрушение и смърт? (8)

Апел за раждаемостта

Със загриженост папа Франциск гледа на „намаляването на раждаемостта“, регистрирано в различни страни и по различни причини: „Безумен ритъм на живот“, „страхове за бъдещето“, „липса на гаранции за работа и социална защита“, „социални модели“, в който преобладава търсенето на печалба, а не на взаимоотношения. За папата има „спешна“ нужда от „убедена подкрепа“ от вярващите и гражданското общество за „желанието“ на младите хора да имат деца, така че бъдещето да бъде „белязано от усмивките на много момченца и момиченца, които идват да запълнят вече твърде много празни люлки“ (9)

Уважение, достойни условия, премахване на смъртното наказание за затворниците

След това Франциск призовава да се дадат „осезаеми знаци признаци на надежда“ за затворниците. Той предлага на правителствата „форми на амнистия или опрощаване на присъдата“, както и „пътища за реинтеграция в общността“. Преди всичко папата  пожелава „достойни условия за затворниците, зачитане на човешките права“ и „премахване на смъртното наказание“. (10) За да предложи на затворниците конкретен знак за близост, самият папа ще отвори Света врата в един затвор.

Надежда за болните и импулс за младите: „Не можем да ги разочароваме“

Знаци на надежда трябва да се предложат и на болните, у дома или в болницата: „Лечението за тях е химн на човешкото достойнство“. (11) Младите хора, които често виждат как „мечтите им се сриват“, също се нуждаят от надежда.

Илюзията от наркотиците, рискът от трансгресията и търсенето на ефимерното създават объркване у тях повече отколкото у другите и скриват красотата и смисъла на живота, карайки ги да се плъзгат в тъмни бездни и ги тласка към саморазрушителни жестове (12).

„Не можем да ги разочароваме“, казва Франциск.

Не на предразсъдъците и затварянето към мигрантите

Папата отново призовава очакванията на мигрантите „да не бъдат разочаровани от предразсъдъци и затваряния“.

Нека на многобройните изгнаници, разселени лица и бежанци, които са принудени от противоречиви международни събития да бягат, за да избегнат войни, насилие и дискриминация, да бъде гарантирана безопасност и достъп до работа и образование, необходими инструменти за тяхното включване в новия социален контекст (13)

Броят на бедните хора по света е скандален

В булата папата не забравя многото възрастни хора, които изпитват самота и изоставеност. И не забравя „милиардите“ бедни хора, които „нямат необходимото за живот“ и „страдат от изключването и безразличието на мнозина“. „Скандално е“, според Франциск, че бедните съставляват мнозинството от населението в свят, „надарен с огромни ресурси, до голяма степен предназначени за въоръжение“ (15). След това той настоява за изблик на щедрост от онези, които притежават богатства, и подновява призива за създаване на „глобален фонд за окончателно премахване на глада“ с пари от военните разходи (16).

Опрощаване дълговете на бедните страни

Друга искрена покана е насочена към най-богатите нации „да се съгласят да опростят дълговете на страни, които никога не биха могли да ги върнат“. „Това е въпрос на справедливост – пише папа Франциск – утежнена днес от нова форма на неравенство“ като „екологичния дълг“, особено между Севера и Юга (16).

Свидетелството на мъчениците

В Юбилейната була папата приканва да се вгледаме в свидетелството на мъчениците, принадлежащи към различните християнски традиции, и изразява желанието по време на Светата година „не липсва икуменическо честване“ (20).

Значението на изповедта и службата на мисионерите на милосърдието

След това Франциск говори за Тайнството на покаянието и обявява продължаването на службата на мисионерите на милосърдието, установени по време на извънредния юбилей. Той моли епископите да ги изпратят на места, където „надеждата е подложена на изпитание” или където „достойнството на личността е потъпкано” (23).

Поканата към близкоизточните и православните църкви

Папата отправя „особена покана“ към вярващите от близкоизточните църкви, които „страдаха толкова много, често дори до смърт, за своята вярност към Христос и Църквата“. Тези братя „трябва да се чувстват особено добре дошли в този Рим, който е майка и за тях“. Мисъл и към православните братя и сестри, които вече преживяват „поклонничеството на Via Crucis“, принудени да напуснат родните си земи поради насилие и нестабилност.

Молитвена спирка в Богородичните светилища

Франциск също така кани поклонници, които ще дойдат в Рим, да се молят в Богородичните светилища, за да призоват закрилата на Мария, така че „да изпитат близостта на най-любящата от всички майки, която никога не изоставя децата си“ (24).

Света година, белязана от надежда

Папа Франциск настоява, че християнската надежда, вкоренена в смъртта и възкресението на Христос за всеки човек, насочва към нашата крайна съдба, вечното щастие с Бог в небето. Ние сме спасени от Божията милост, която се вижда особено в дара на индулгенциите: докато изповедта измива греховете ни, индулгенциите – включително Юбилейната индулгенция – премахват последиците от греховете, простени в Тайнството. В Булата за провъзгласяването на Юбилея папата отбелязва, че конкретните условия за получаване на индулгенцията ще бъдат публикувани скоро.

Светият отец завършва булата с последна нотка на надежда, като се моли „предстоящият Юбилей да бъде свята година, белязана от надеждата, която не избледнява, нашата надежда в Бог“; и д може да ни помогне да възстановим „увереното доверие, от което се нуждаем в Църквата и в обществото, в нашите междуличностни отношения, в международните отношения и в нашата задача да насърчаваме достойнството на всички хора и уважението към Божия дар на творението“.

Spes non confundit завършва с възклицанието на папа Франциск: „Нека дори сега да бъдем привлечени от тази надежда!“. Оттук и призива на папата към  християните да живеят живот в съответствие с тяхната вяра, като свидетелство и покана към всички „да се надяват на Господа“.

„Нека силата на надеждата изпълни дните ни - казва папата - докато очакваме с увереност идването на Господ Исус Христос, на Когото да бъде хвала и слава сега и вовеки“.

svt/ vatn