Обща аудиенция: без справедливост няма мир
Адриана Мазоти - Ватикана
След добродетелта на благоразумието, тема на общата аудиенция на 20 март, и на търпението миналата сряда, справедливостта, втората от четирите кардинални добродели, бе тема на катехизисната беседа на общата аудиенция в сряда, след Възкресение Христово, на все още празнично украсения площад „Свети Петър“. „Това е социалната добродетел par excellence, защото без справедливост няма мир“, каза папата в своето размишление, като уточни, че справедливостта „е добродетел, която действа както в голямото, така и в малкото“, описвайки някои ежедневни характеристики на „справедливя човек като откровеност, внимание към другите, интерес към общото благо, честност“. Папата подчерта и необходимостта от насърчаване на законността.
Без справедливост няма мир
Справедливостта „е добродетелта на закона, която се стреми да регулира отношенията между хората с правда - обясни Франциск - но тя трябва да бъде придружена от други нагласи като добронамереност, уважение, благодарност“. Папата подчерта и връзката на тази добродетел с мира:
Всички разбираме как справедливостта е съществена за мирното съжителство в обществото: свят без закони, които зачитат правата, би бил свят, в който е невъзможно да се живее, би приличал на джунгла. Без справедливост няма мир. Без справедливост няма мир. Всъщност, ако справедливостта не се зачита, се генерират конфликти. Без справедливост се установява законът на насилието на силния над слабия, а това не е правилно.
Няма истинско добро, ако не е добро за всички
Преминавайки от въпросите, разглеждани в „съдебните зали“ към ежедневния живот, Франциск заяви, че справедливостта изгражда взаимоотношения, основани на искреност с другите, както препоръчва Евангелието, когато казва, че думите на учениците на Исус трябва да бъдат ясни: „да, да, не, не“. Справедливият човек, отбеляза Франциск, „е честен, семпъл и откровен, не носи маски, представя се такъв, какъвто е“. Той уважава законите и често се сеща да благодари, изразявайки признателност за това, което самият той е получил. „Ако обичаме, това е и защото сме били обикнати първи“, каза папата:
Праведният човек не се грижи само за своето индивидуално благополучие, но иска доброто на цялото общество. Затова той не се поддава на изкушението да мисли само за себе си и да се грижи за собствените си дела, колкото и законни да са, сякаш те са единственото нещо, което съществува на света. Добродетелта на справедливостта откроява - и поставя в сърцето нуждата - че не може да има истинско добро за мен, ако няма и добро за всички.
Праведните: мечтатели за универсално братство
Праведният човек - продължи папа Франциск - знае как да се извини, ако направи грешка и дори стига дотам, че да жертва личното си благо, за да го направи достъпно за другите. Той отбягва клеветата, измамата, лихварството, държи на думата си, признава правилните заплати на работниците, не търси препоръки и насърчава законността. Отново: той иска общество, „в което хората са тези, които дават престиж на позициите, а не позициите, които дават престиж на хората“. Папата завърши своето размишление, като заяви, че праведните привличат доброто към себе си и към това, което ги заобикаля:
Праведниците не са моралисти, които се вживяват в ролята на цензори, а праведници, „гладни и жадни за правда“, мечтатели, които пазят в сърцата си желанието за всеобщо братство. И всички имаме голяма нужда от тази мечта, особено днес. Нуждаем се да бъдем праведни мъже и жени и това ще ни направи щастливи.
svt/vatn
