Обща аудиенция: въздържанието води към един щастлив живот
Адриана Мазоти - Ватикана
С въздържанието или умереността, тема на катехизисната беседа на общата аудиенция в сряда на площад „Свети Петър“, завърши размишлението върху четирите кардинални добродетели, към които Франциск ни придружи през последните седмици, разкривайки техните корени и тяхното богатство за живота ни. „За гърците – отбеляза папата – практиката на добродетелта е имала за своя цел щастието“. „Не е вярно, че умереността прави човек сив и лишен от радост“, заяви Франциск, който описа какво е умереността и кой е умереният човек, като отново се позовава на мисълта на древните и на Катехизиса на Католическата църква.
Способност за самоконтрол и правилна мярка
За гръцките философи въздържанието означава „власт над себе си“. „Тази добродетел следователно е способността за самоконтрол, изкуството да не бъдеш обзет от бунтовнически страсти“, заяви папата. За Катехизиса това е добродетелта, която „ сдържа порива на удоволствията и осигурява господството на волята над инстинктите и установява равновесие в използването на създадените блага“:
Следователно въздържанието или умереността, както казва италианската дума, е добродетелта на правилната мярка. Във всяка ситуация се държи разумно, защото хората, които винаги действат подбудени от импулс или неконтролируема жизненост, в крайна сметка са ненадеждни. В свят, в който толкова много хора се гордеят, че казват това, което мислят, умереният човек предпочита да мисли това, което казва. Разбирате ли разликата? Не казвам каквото ми хрумне ей така... не: мисля над това, което трябва да кажа.
Важността да държим под контрол импулсите и думите
Изправени пред удоволствията на живота, продължи папа Франциск, въздържанието ни учи да действаме разумно. „Свободният ход на импулсите и пълната свобода на удоволствията в крайна сметка се обръщат срещу самите нас, потапяйки ни в състояние на скука“, предупреди папата. Знаейки колко важни са те в човешките взаимоотношения, умереният човек също претегля внимателно думите.
Той не позволява на момент на гняв да разруши връзки и приятелства, които могат да бъдат възстановени трудно. Особено в семейния живот, където задръжките са намалени, всички ние рискуваме да не държим под контрол напрежението, раздразнението и гнева. Има време за говорене и време за мълчание, но и двете изискват правилната мярка.
Порицайте, ако трябва, но с разбиране и съчувствие
Папа Франциск заявe, че овладяването на темперамента не винаги означава да се показваме миролюбиви, понякога може да е необходимо и да се възмутим или да упрекнем.
Умереният човек знае, че няма нищо по-неудобно от това да поправиш друия, но също така знае, че е необходимо: иначе би предоставил свободен терен на злото. В някои случаи умереният човек успява да запази крайностите заедно: той утвърждава абсолютни принципи, претендира за ценности, които не подлежат на обсъждане, но също така знае как да разбира хората и да показва съпричастност към тях. Показва емпатия.
Умереността дава баланс
В един свят, в който всичко ни тласка към прекомерност, продължи папата, човекът, който прилага умереността на практика е уравновесен и живее ценности, близки до стила на Евангелието, като малкост, дискретност, кротост:
Той е чувствителен, знае как да плаче и не се срамува от това, но не се самосъжалява. Победен, той отново става; победител, той може да се върне към обичайния си скрит живот. Той не търси аплодисменти, но знае, че има нужда от другите. Не е вярно, че умереността те прави сив и лишен от радост. Напротив, кара те да се наслаждаваш по-добре на благата на живота.
Нека се молим на Господ - заключи Франциск - да ни даде дара на въздържанието, който е „дарът на зрелостта, на възрастта, на емоционалната и социалната зрялост“.
svt/ vatn
