Папата към босите кармелитки: съзерцанието е източник на любов и апостолство
Светла Чалъкова - Ватикана
Папата прие монахините, които участват в преразглеждането на устава на Ордена на Босите кармелитанки, като ги призова да бъдат „вътрешно отворени към това, което Светият Дух иска да им подскаже“, тъй като това ще им позволи „да намерят нови начини за комуникация, нови пътища и нови инструменти“, за да „дадат още повече страст на съзерцателния живот“ и за да може „харизмата на Кармил да привлече много сърца за прослава на Бог и за доброто на Църквата“.
Преразглеждането на устава означава „събиране на паметта от миналото, за да се погледне в бъдещето“. Затова е необходимо да бъдем отворени към „съветите на Духа, вечната новост на Евангелието, знаците, които Господ дава чрез живота и историческите предизвикателства“, подчерта Светият отец.
Франциск напомни, че съзерцателният живот не е търсене на спасение в индивидуалистична духовна утеха или молитва, откъсната от реалността, а път, по който монахините позволяват на любовта на Христос да ги обгърне толкова много, че да бъдат напълно обединени с Него, по начин, че тази любов прониква в цялото им „съществуване и се изразява във всеки жест и всекидневно действие“. „Динамиката на съзерцанието винаги е динамика на любовта, винаги една стълба, която ни изкачва към Бога, но не за да ни откъсне от земята, а за да ни накара да живеем в дълбочина, като свидетели на получената любов“, каза папата.
Папата даде пример с думите на Света Тереза Авилска, която каза, че „мистичното и духовно единство, чрез което Бог обединява душата със себе си“, прониква и преобразява целия живот, „без да го отделя от ежедневните грижи и без да подсказва бягство в духовните дела“. „Тереза твърди, че времето, посветено на мълчание и молитва, е необходимо, но трябва да се разбира като източник на апостолство и всички ежедневни задължения, които Господ изисква от нас, за да служим на Църквата“, подчерта Светият отец.
Този подход, според папата, няма да позволи на съзерцателния живот „да се сведе до духовна инерция, която се откъсва от задачите на ежедневния живот“, но ще продължи „да дава вътрешна светлина за разпознаване“, което е „евангелската надежда“.
Евангелската надежда е различна от илюзиите, основани на човешки изчисления. Това означава да се поверим на Бог, да се научим да разчитаме знаците, които Той ни дава, за да разпознаем бъдещето, да знаем как да правим някои смели и рисковани избори, дори ако целта, към която ще ни отведе, остава неизвестна в момента. Нека не разчитаме само на човешките стратегии, на отбранителните стратегии, когато трябва да размишляваме върху манастира, който да спасим или напуснем, върху формите на общностен живот, върху призванията. Отбранителните стратегии са плод на носталгично връщане към миналото, а евангелската надежда ни дава радостта от преживяната история и ни дава възможност да гледаме към бъдещето“, каза папата.
„Гледайте напред. Това е, което ви пожелавам. Гледайте напред с евангелска надежда и боси крака, тоест със свободата да се отдадете изцяло на Бога. И нека това пълно потапяне в Неговото присъствие винаги ви дава радостта от братството и взаимната любов“, завърши словото си пред монахините кармелитки папата.
