Папата призова за приобщаването на хората с увреждания

Франческа Сабатинели – Ватикана

Изправени пред култура на изхвърлянето, „която няма граници“, трябва да действаме, като насърчаваме „културата на приобщаване“. Този призив отправи папа Франциск към участниците в Пленарната асамблея на Папската академия за социални науки на тема „Промяна на социалните детерминанти и изграждане на нова култура на приобщаване“, които прие на аудиенция във Ватикана. За първи път от основаването на Академията, преди тридесет години, пленарна сесия е посветена на хората с увреждания, същите тези хора, към които е насочен погледа на папата, защото в много части на света, в най-бедните страни, но също и в „контекст на по-голямо благополучие“, все още много са хората, „изолирани и изтласкани в периферията на социалния живот поради увреждане“.

Културата на изхвърлянето всъщност няма граници. Има хора, които предполагат, че могат да установят, въз основа на утилитарни и функционални критерии, кога един живот има стойност и си струва да се живее. Този тип манталитет може да доведе до сериозни нарушения на правата на най-слабите хора, до силни несправедливости и неравенства, където позволяваме да бъдем ръководени главно от логиката на печалбата, ефективността или успеха.

Културата на смъртта, аборта и евтаназията

Франциск се спря и на друга опасност, по-малко видима, но много коварна за хората с увреждания, която е „склонността да смятат съществуването си за бреме за себе си и за близките си“. Този манталитет, предупреди папата, „превръща културата на изхвърлянето в култура на смъртта“.

Това е много важно, двете крайности на живота: неродените деца с увреждания се абортират, а възрастните хора в последния етап от живота получават сладка смърт, евтаназията. Една прикрита евтаназия, винаги, но в крайна сметка е евтаназия.

Подкрепа на приобщаването

Следователно културата на приобщаване е начинът за „борба с културата на изхвърлянето“, гарантирайки създаването и укрепването на „връзките на принадлежност към обществото“.

Главните лица на тази солидарна акция са тези, които, чувствайки се съотговорни за доброто на всички, работят за по-голяма социална справедливост и за премахване на различни бариери, които пречат на мнозина да се радват на основните права и свободи.

Подкрепа на най-бедните страни

Въпреки това приобщаването и правата, на които се радват хората с увреждания, живеещи в най-богатите и най-развитите страни, не са същите, които могат да се намерят в най-бедните страни, „където всичко все още до голяма степен трябва да бъде постигнато“.

Следователно правителствата, които се ангажират с това, трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни от международната общност. По същия начин е необходимо да се подкрепят и организациите на гражданското общество, тъй като без тяхното широко разпространено солидарно действие на много места хората биха били изоставени сами на себе си.

Насърчавайте социалното участие

Обществата трябва да се стремят да изградят това, което папата определи като „цялостно приобщаване“, което кара хората с увреждания да участват в социалния живот, избягвайки превръщането им в „пасивни получатели“.

Субсидиарността и участието са двата стълба на ефективното приобщаване. И в тази светлина се разбира добре значението на асоциациите и движенията на хората с увреждания, които насърчават социалното участие.

Най-спешните предизвикателства

Франциск, изразявайки благодарността си за темата, избрана от пленарното заседание, открои работата на Академията, призвана „да се справи, според трансдисциплинарен модел, с някои от най-неотложните текущи предизвикателства“.

Мисля за технологиите и техните последици в научните изследвания и в области като медицината и екологичния преход; Имам предвид комуникацията и развитието на изкуствения интелект – истинско предизвикателство! – както и необходимостта от намиране на нови икономически модели.

Следователно призивът на папата е винаги да се взема под внимание достойнството на хората с увреждания и правото им на „цялостно развитие“, тъй като „уязвимостта и крехкостта принадлежат на човешкото състояние и не са специфични само за хората с увреждания“. Франциск благодари за ангажираността на Академията и подчерта загрижеността на Църквата за хората с увреждания, така както разказват Евангелията за срещите на Исус с такива хора.

svt/ vatn