Папата: Възкресение Христово, надежда отвъд егоизма и жестокостта на войните

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

Това е Христовото Възкресение, това е силата на Бог: победата на живота над смъртта, триумфът на светлината над мрака, възраждането на надеждата сред развалините на провала. Това е Господ, Богът на невъзможното, който завинаги отмести камъка и започна да отваря сърцата ни, така че надеждата да няма край. Тогава и ние трябва да вдигнем поглед към Него.

В нощта на Пасхалното бдение,  думите на папа Франциск, съобщаващи за възкресението на Исус, нарушават тишината на Велика събота и вдъхват радост, „нечуваната радост на Пасхата“. Папата произнася проповедта си след обреда с благославянето на пасхалната свещ и празничната молитва Exultet, която провъзгласява победата на светлината над тъмнината - и дългата литургия на Словото, която проследява историята на спасението и насърчава да вдигнем поглед нагоре, както са направили жените, отишли на гроба на Христос, за да помажат тялото Му призори на третия ден след Неговата смърт.

Страховете ни впримчват

Със сърце, все още  „в подножието на кръста“, с очи, „замъглени от сълзите“, „сковани от болката, затворени в усещането, че вече всичко е свършено“, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков и Саломия, са обезпокоени за камъка, сложен върху гроба на Исус и се питат кой е успял да го отмести. Франциск обяснява, че „този камък, непреодолима пречка, е бил символът на онова, което жените са носели в сърцата си, крайната точка на тяхната надежда: и всичко се беше разбило в него“.

Понякога чувстваме, че надгробен камък е поставен тежко на входа на нашето сърце, като потиска живота, угасява доверието, затваря ни в гроба на страховете и горчивините, блокира пътя към радостта и надеждата. Това са „камъните на смъртта“ и ние ги срещаме по пътя,  във всички онези преживявания и ситуации, които ни отнемат ентусиазма и силата да продължаваме напред.

Безкраен проблясък на светлина за всеки един от нас

Папата цитира „онези преживявания и ситуации“, които помрачават душата, те са „страданията, които ни засягат“, „смъртта на близки, които оставят у нас непоправими празноти“, провалите и страховете, които ни пречат да правим доброто, което е в сърцето ни, „затварянията, които спират нашите изблици на щедрост и не ни позволяват да се отворим за любовта“, „гумените стени на егоизма и безразличието, които отхвърлят ангажимента за изграждане на градове и по-справедливи и човешки общества“ и „копнежът за мир, пречупен от жестокостта на омразата и свирепостта на войната“.

Да вдигнем поглед към Исус: Той, след като прие нашето човешко естество, слезе в бездната на смъртта и премина през нея със силата на своя божествен живот, отваряйки безкраен проблясък на светлина за всеки един от нас. Възкресен от Отца в неговата, в нашата плът със силата на Светия Дух, той отвори нова страница за човешкия род.

С Исус „никое преживяване на провал“

С Исус „никое преживяване на провал и болка, колкото и да ни наранява, не може да има последната дума за смисъла и съдбата на нашия живот“, казва Франциск, и „никое поражение, нито страдание, нито смърт няма да могат да спрат нашия път към пълнотата на живота". Благодарение на Възкръсналия, историята има „смисъл, който обхваща всичко“, пояснява папата, като цитира Карл Ранер и неговите размишления за Възкресение: „защото гробът му е празен и Той, който беше мъртъв, се показа жив“.

Исус е нашето Възкресение, Той е Този, Който ни кара да преминем от мрака към светлината, Който е свързан с нас завинаги и ни спасява от бездните на греха и смъртта, привличайки ни в светлия порив на прошката и вечния живот. Братя и сестри, нека вдигнем погледа си към Него, нека приемем Исус, Бог на живота, в нашия живот, нека подновим своето „да“ към Него днес и нито един камък няма да може да потисне сърцето ни, нито един гроб няма да може да затвори радостта от живота, никакъв провал няма да може да ни доведе до отчаяние.

Папата кръсти осем катехумени

Заедно с над двеста съслужители, сред които кардинали, епископи и свещеници, папа Франциск продължава церемонията с кръщелната литургия и кръщава осем катехумени, четирима от Италия, един от Албания, един от Япония и двама от Република Корея.

В молитвите на вярващите Бог е призован да ръководи „действията на управляващите в полза на общото благо и мир“, да защитава „всички народи на земята от войната, от омразата и пристрастяването към злото“, да подкрепя „преследваните заради  тяхната вяра във Възкръсналия“, да съживи „надеждата за достоен живот, пълен с благословия за бедните, болните и маргинализираните“. Кардинал Леонардо Сандри, заместник-декан на Колегията на кардиналите, извършва жестовете на евхаристийната литургия, заедно с кардиналите Джовани Батиста Ре, доайен на кардиналите и Пиетро Паролин, държавен секретар. Църковният хора Schola cantorum запява „Христос воскресе" и започва причастието, което кръстените получават за първи път от ръцете на папа Франциск. Накрая, папата  закрива бдението с последната благословия от празничната „Алелуя“, която прославя възкръсналия Христос.