ПАПА

Послание на папата за Световния ден на молитва за званията: да сеем надежда

В посланието си по случай Световния ден на молитва за званията, папа Франциск се обръща към отделните хора и общностите от вярващи, като ги насърчава да „излязат от безразличието“ и да станат „поклонници на надеждата“

Франческа Сабатинели – Маня Кавалджиева – Ватикана

Християните са призовани да бъдат мъже и жени на надеждата, за да отговорят на повереното им от Бога призвание и да могат да работят плодотворно за справедливостта и мира. Папа Франциск пише това по повод на 61-я Световен ден на молитва за званията, който се отбелязва на 21 април, под надслов „Призвани да сеем надежда и да изграждаме мира“. Послание, в което папата се обръща към отделни хора и общности, „в разнообразието на техните харизми и служения“

Ние всички сме извикани да дадем тялом и духом евангелската надежда в свят, белязан от епохални предизвикателства: заплашителното напредване на трета световна война на части; тълпите от мигранти, които бягат от своята земя в търсене на по-добро бъдеще; постоянното увеличаване на бедните; опасността от необратимо компрометиране на здравето на нашата планета. И към всичко това се добавят трудностите, които срещаме всеки ден и които понякога рискуват да ни тласнат към примирение или пораженство.

Оставете се да ви очарова Исус

Папата казва още, че денят на званията „винаги е прекрасна възможност“ да си припомним често прикрития ангажимент на онези, които са поели „призванието“, обвързващо целия им живот. Франциск говори за майките и бащите, които гледат децата си; за тези, които работят с отдаденост и дух на сътрудничество; за тези, които са ангажирани с изграждането на „по-справедлив свят, на по-солидарна икономика, на по-справедлива политика, на по-хуманно общество“; за тези, които работят за общото благо; за богопосветените, които носят своята харизма, като я предоставят на онези, които срещат".

На младите хора, особено на тези, които се чувстват далечни или изпитват недоверие към Църквата, бих искал да кажа: оставете се да ви очарова Исус, задавайте Му вашите важни въпроси, чрез страниците на Евангелието позволете да ви обезпокои Неговото присъствие, което винаги благоприятно нарушава спокойствието ни.

Голямо семейство

Всеки християнин, в „многогласието на харизмите и призванията“, посочва папата, е неразделна част от едно голямо семейство: Божият народ, който върви по света.

Ние не сме острови, затворени в себе си, а сме част от цялото. Затова Световният ден на молитва за званията носи печата на синодалността: има много харизми и ние сме призовани да се изслушваме един друг и да вървим заедно, за да ги открием и да разпознаем за какво ни призовава Светия Дух, с цел доброто на всички.

Към Юбилея

Християните вървят като поклонници на надежда към юбилейната 2025 г., за да „бъдат носители и свидетели на мечтата на Исус в света: да образуват едно единствено семейство, обединено в Божията любов и свързано с връзката на милосърдието, споделянето и братството“.

През тази 2024 година, посветена именно на молитвата, в подготовка за Юбилея, ние сме призовани да преоткрием безценния дар да разговаряме с Господ със сърце, като по този начин станем поклонници на надеждата.

Да си поклонник на надеждата означава да имаш ясна цел и да се съсредоточиш върху настоящето, казва още Франциск, като се освободиш от безполезното и носиш със себе си само най-същественото, и да се бориш „всеки ден, за да не може умората, страхът, несигурността и тъмнината да блокират поетия път“. Това означава стремеж „към по-добро бъдеще“ и ангажимент „то да се изгради, като вървим по този път“.

Затова, в това наше време е решаващо за нас, християните, да култивираме светоглед, пълен с надежда, за да можем да работим плодотворно, отговаряйки на повереното ни призвание, в услуга на Царството Божие, Царство на любовта, на справедливостта и на мира.

Никой са не бъде изключен

Поклонници на надеждата и строители на мира, базирайки „своето съществуване“ върху възкресението на Христос, знаейки, че „въпреки фалитите и неуспехите“, посятото добро „расте тихо“ и че нищо не може да раздели от крайната цел „срещата с Христос и радостта да живеем в братство между нас, за вечността“. Никой, заключава Франциск, не трябва да се чувства изключен от този повик, всеки трябва да има смелостта да се включи в грижата за хората около нас и средата, в която живеем.

Да се събудим от съня, да излезем от безразличието, да премахнем затворническите решетки, зад които понякога ние се затваряме, за да може всеки един от нас да открие собственото си призвание в Църквата и в света, и да стане поклонник на надеждата и творец на мира!