Папата към свещениците: Разкаянието е противоотровата срещу безразличието на сърцето
Светла Чалъкова – Ватикана
В своята проповед Франциск припомни два откъса от Евангелието: в синагогата на Назарет очите на всички бяха приковани към Исус (Лука 4, 20), но сърцата им не искаха да бъдат променени от Неговото слово; Свети Петър, който три пъти се отрича от Учителя (Лука 22, 57), и след това, като си спомня думите Му и тъжно заплака. „Покаянието – каза папата - напълно промени живота на апостола“.
Светият отец подчерта, че разкаянието прониква в сърцето и предизвиква свети сълзи на покаяние. „Вглеждайки се в себе си, ние се разкайваме пред Бога, че сме се отклонили от пътя на светостта. Разкаянието е противоотровата срещу бездушието и безразличието на сърцето (Мк. 3, 5; 10, 5); чрез изпит на съвестта лекува, освобождава от тежести и приближава към срещата с Божието милосърдие. Истинското покаяние не е потискащо, деприсиращо чувство на вина; връща ни към истината за самите нас, преобразява дълбоко сърцето и – благодарение на Светия Дух – насърчава духовното израстване, защото Господ може да „превърже и изцели“ само едно разбито сърце.
Папа Франциск подчерта, че истинското разкаяние води до състрадание и милост към другите. Господ търси тези, които плачат над греховете на Църквата и този свят, за да ги направи инструмент на застъпничество за всички. Свещениците, отбеляза Римският епископ, трябва да бъдат единни, милостиви и да плачат за тези, които са се отдалечили от вярата. Служителите на Църквата са призовани да гледат на живота и призванието си не само в светлината на непосредствената дейност, но и в съвкупността от миналото и бъдещето: „Миналото е памет за верността на Бог, памет за Неговото опрощение, вкореняване в Неговата любов; бъдещето е мисъл за вечната цел, към която сме призвани“.
Оттук и съвета на папа Франциск към римското духовенство да се обръща често към спонтанната, тиха, продължителна молитва, към евхаристийното обожание и смирената молитва на сърцето. Свещениците - подчерта Светият отец - никога не трябва да забравят за собствената си слабост и греховност: те са призовани да отправят молитви към Бог за прошка и очистване, помнейки, че сърдечното разкаяние не е толкова резултат от нашите усилия, а благодат, която трябва да бъде поискана от Бог.
В края на проповедта Римският епископ изрази своята бащинска благодарност към свещениците за тяхното служение и молитви на застъпничество, за това, че носят чудото на спасителната Божия милост на братята и сестрите на нашето време: „Нека Господ ви утеши, укрепи и ви възнагради“.
