Ангел Господен: Великият пост, време на молитва и вслушване в Божието слово
Чечилия Сепиа – Маня Кавалджиева – Ватикана
Диви зверове и ангели. Те са „били компанията“ на Исус през четиридесетте дни в пустинята, описани в евангелския от къс от Марко (Мк. 1, 12-15), „И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната“ (ст.13). През Великия пост и ние сме поканени да „влезем в пустинята“, тоест в тишината, във вътрешния свят, слушайки сърцето, в допир с истината, посочи папата, като добави че символично тези зверове „са и нашата компания: когато влизаме във вътрешната пустиня, наистина там можем да срещнем диви зверове и ангели“.
Пороци и страсти, които рискуват да ни разкъсат
Папата предупреждава срещу многото „зверове“, които разделят сърцето и се опитват да го притежават, „безредни страсти, които ни влияят, изглеждат съблазнителни, но, ако не сме внимателни, рискуваме те да ни разкъсат ни на парчета“.
Можем да дадем имена на тези „зверове" на душата: различните пороци, жаждата за богатство, която впримчва в пресметливостта и неудовлетворението, суетата на удоволствието, която обрича на безпокойство и самота, и още, алчността за слава, която поражда несигурност и непрекъсната нужда от утвърждаване и протагонизъм, и така нататък. Те са „диви" зверове и като такива трябва да бъдат опитомени и победени: в противен случай ще погълнат нашата свобода. Трябва да отидем в пустинята, за да забележим тяхното присъствие и да се изправим срещу тях. И Великият пост е времето да направим това.
Служение, а не притежание
Но Великият пост е и подходящото време да се вслушаме в ангелите, „Божиите пратеници, които ни помагат и ни правят добро“. Те извикват „добрите мисли и чувства, предложени от Светия Дух", защото основната им характеристика е „служене" или точно обратното на притежание.
Докато изкушенията ни разкъсват, добрите божествени вдъхновения ни обединяват в хармонията: успокояват сърцето, вдъхват благоуханието на Христос, „благоуханието на Небето“.
Папата насърчава вярващите да разберат кои „зверове“ създават смут в сърцето, „добре е да ги разпознаем, да им дадем име, да разберем тактиката им“, за да не се оставим те да ни разкъсат.
Затова Светият Отец отново посочва правилния начин, за да направим място на Христос и да устоим на изкушенията: молитва, мълчание, преклонение, вслушване в Божието Слово Друга покана, която Франциск отправя към всички, е „да не се страхуваме да влезем в пустинята, защото само като слушаме сърцето си, можем да разберем истината.
