Папата: да глобализираме единството и съгласието, а не безразличието

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева - Ватикана

Във време на голяма фрагментация, трябва да имаме смелостта да вървим срещу течението, глобализирайки надеждата, единството и съгласието, вместо безразличието, поляризацията и конфликтите.

Това насърчение отправя папа Франциск към Международната федерация на Католическите университети (F.I.U.C.), създадена преди сто години като асоциация и благословена от Пий XI, в своето слово, връчено на 150-те представители, приети в залата за консистории във ватиканския апостолически дворец. Голям текст, който папата предпочете да не чете, заради „малко затрудненото дишане“, както поясни той, вследствие на „настинка, която не минава“.

Позволявам си да ви предоставя текста за четене. И благодаря, благодаря много. Благодаря ви: Бих искал да ви благодаря за тази среща, за доброто, което правят университетите, нашите католически университети: те сеят науката, Божието Слово и истинският хуманизъм. Много ви благодаря. И не се уморявайте да вървите напред: винаги напред, с толкова хубавата мисия на католическите университети. Не религиозната принадлежност им дава идентичността: тя е един от аспектите, но не единственият; може би е този ясен хуманизъм, този хуманизъм, който кара да се разбере, че човек има ценности и че те трябва да бъдат уважавани.

В предварително подготвения текст, папата отбелязва, че в настоящия военен сценарий – „третата световна война на части“ – е необходимо „Католическите университети да бъдат главни действащи лица в изграждането на културата на мира, в нейните многобройни измерения, които да се разглеждат с интердисциплинарен подход“ и които да са също така  „израз на онази любов, която въодушевява всяко действие на Църквата, тоест любовта на Бог към човешката личност“.

Общо търсене на истината

В днешния свят, в който „дори образованието за съжаление се превръща в бизнес и големи неизвестни икономически фондове инвестират в училищата и университетите, както става на борсата“, папата призовава институциите на Църквата „да покажат, че имат различна същност и че се движат по друга логика”.

Един образователен проект не се базира само на безгрешна програма, на ефикасен набор от инструменти или на добро предприемаческо управление. В университета трябва да пулсира по-голямо влечение, трябва да е налице общо търсене на истината, търсене на смисъл и всичко това изживявано в общност на знание, където щедростта на любовта, така да се каже, може да се усети.

Вдъхновяване на истински житейски път

В католическите университети не трябва да надделяват функционализма и бюрокрацията, защото „не е достатъчно да се дават академични титли“, добавя Франциск, като насърчава да „се събуди и съхрани у всеки човек желанието за съществуване“, защото трябва да се стремим не само към „моделиране на конкурентни кариери“, но и да се „насърчава откриването на ползотворни призвания, да се вдъхновяват истински житейски пътища и да се интегрира приноса на всеки в творческата динамика на общността“.

Несъмнено трябва да помислим за изкуствения интелект, но и за духовния интелект, без който човек остава чужд на себе си. Университетът е твърде важен ресурс, за да живеем само „в крак с времето” и отлагайки отговорностите, която носят големите човешки потребности и мечтите на младите хора.

Католическите университети да не се затварят за света

След това папата цитира разказа „Малка басня“ на Франц Кафка, за да посъветва да не се „поверява на страха управлението“ на университетите, както впрочем често се случва, в „изкушението да се затворяме зад стените, в безопасен социален балон, избягвайки рисковете или културните предизвикателства, обръщайки гръб на сложността на действителността”.

Страхът разрушава душата. Никога не ограждайте университета със стени от страх. Не позволявайте на Католическия университет да се ограничава до възпроизвеждането на типичните стени на обществата, в които живеем: тези на неравенството, на дехуманизацията, на нетърпимостта и на безразличието, на толкова много модели, които целят да засилят индивидуализма и не инвестират в братството.

Избор, който да отразява Евангелието

Папата използва думите на мислителя Мигел де Унамуно, за да подчертае, че „знанието заради самото знание“ е нечовешко и че е необходимо да се разсъждава върху „трансформиращия потенциал“ на знанието, създавано от католическите университети, за да разберем „на какво и на кого” служим.

Неутралността е илюзия. Даден католически университет трябва да прави избор, избор, който да отразява Евангелието. Трябва да взима позиция и да я доказва с действията си, ясно; „да цапаме ръцете си“ по евангелски, в преобразяването на света и в служението за човешката личност.

Да се помага на Църквата в обсъждането на съвременните теми

Накрая, папа Франциск благодари на католическите университети за „преподаването, изследването и връщането в общността“ и насърчава те да помагат на Църквата „тя да осветява най-дълбоките човешки стремежи с доводите на интелигентността и „доводите на надеждата“, и още, „без страх да обсъждат големите съвременни теми“, „да въвеждат чрез културата, с език, отворен за новите поколения и новите времена, богатството на християнското вдъхновение; да идентифицират новите граници на мисълта, науката и технологиите, и да ги обитават с равновесие и мъдрост".