Обща аудиенция: гневът е източникът на войните и насилието
Адриана Мазоти - Ватикана
Страстите не винаги са лоши, „от нас зависи с помощта на Светия Дух да им намерим вярната мярка“, от нас зависи „да ги възпитаме добре, за да се обърнат към доброто“. В края на катехизисната си беседа на днешната обща аудиенция, след се спря на порока на гнева и неговата „разрушителна“ сила, папа Франциск изтъкна, че съществува и „свято възмущение“, подобно на това, което е необходимо да изпитваме, когато се сблъскаме с несправедливостта.
Слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола.(…) Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа (Еф. 4, 26-27.31-32)
Гневът е разпространен порок
„Това е порок, който не ни оставя на спокойствие“, заяви папата, говорейки за гнева, продължавайки поредицата от катехизисни беседи, посветени на пороците и добродетелите, която започна на миналия 27 декември. Често всъщност гневът не е насочен само срещу тези, които смятаме, че са сгрешили спрямо нас, но и срещу първия човек, който се изпречи на пътя ни. Франциск даде пример:
Има хора, които сдържат гнева си на работното място, изглеждат спокойни и уравновесени, но веднъж у дома стават непоносими за жена си и децата. Гневът е широко разпространен порок: той е в състояние да отнеме съня и да ни накара непрекъснато да плетем интриги в ума си, без да можем да намерим преграда пред нашите разсъждения и мисли.
Да се помирим възможно най-скоро
Гневът, продължи Франциск „е разрушителен порок на човешките взаимоотношения“ и демонстрира неспособността да приемем тези, които са различни от нас или мислят различно, той причинява ярост и негодувание, което в крайна сметка включва не само определено поведение, но и целия човек пред нас. Това е порок, който отнема яснотата и който често не намалява с течение на времето. Поради тази причина, каза папата, е важно незабавно да се опитаме да се справим с проблема и да постигнем помирение:
Ако през деня възникне някакво недоразумение и двама души вече не могат да се разберат, възприемайки се изведнъж като далечни, това не трябва да предаде нощта на дявола. Порокът би ни държал будни в тъмнината, размишлявайки върху това, че сме прави и за неописуемите грешки, които никога не са наши, а винаги са на другия. Това е така: когато човек е ядосан, винаги, винаги казва, че проблемът е в другия. Той никога не е способен да разпознае собствените си дефекти, собствените си недостатъци.
Практикувайте изкуството на прошката
В молитвата „Отче наш“ Исус говори за „длъжници“, на които трябва да простим – припомни папа Франциск, - но със сигурност всички ние сме длъжници на някого, когото не винаги сме обичали, както трябва.
Всички ние сме грешници, всички ние, и всички наши сметки са на червено: не забравяйте това. Ние сме длъжници, сметките ни са на червено и затова всички трябва да се научим да прощаваме, за да ни бъде простено. Хората не могат да бъдат заедно, ако не практикуват и изкуството на прошката, доколкото това е човешки възможно. Това, което противодейства на гнева, е доброжелателността, добросърдечието, кротостта, търпението.
„Светото възмущение“
Ако гневът е ужасен порок, защото е „в началото на войните и насилието“, подчерта още папата, ние не винаги сме отговорни за появата му в нас, но сме отговорни за неговото развитие. Освен това – продължи той - това е чувство, което не винаги трябва да се отрича:
И понякога е добре гневът да се излее по правилния начин. Ако човек никога не се е ядосвал, ако човек никога не се е възмущавал, когато е бил изправен пред несправедливост, ако е изправен пред потисничеството на слаб човек, ако не е усетил трепет в стомаха си, това означа, че този човек не е човек , още по-малко християнин.
Франциск посочи Исус, който Евангелието понякога описва като възмутен, но който „никога не е отвръщал на злото със зло“. „От нас зависи с помощта на Светия Дух – заключи той – да намерим правилната мярка на страстите“, от нас зависи „да ги възпитаваме добре, така че да се обръщат към доброто, а не към злото“.
svt/ vatn
