Папата към Римската курия: „Само тези, които обичат, вървят напред“
Светла Чалъкова - Ватикана
Рождественските поздравления на папа Франциск към Римската курия отекнаха с духа на продължаващия синодален процес, който изисква от Църквата да слуша, да разпознава и да върви заедно с вярващите, така че всеки да може да участва в динамиката на мисионерското общение.
Обръщайки се към членовете на Римската курия във Ватикана в четвъртък сутринта, папата започна обръщението си, подчертавайки важността на слушането.
Слушане със сърцето
Той насочи вниманието към образцовия модел на Дева Мария и призова присъстващите да слушат не само с ушите си, но и със сърцата си, повтаряйки мъдростта на Свети Бенедикт, който говори за слушане с „ухото на сърцето си“.
Приемането с отворено сърце на посланието на ангела от страна на Мария - каза той - служи като напомняне, че истинското слушане включва вътрешна откритост, която надхвърля обикновения обмен на информация, „защото по-важно от всяка заповед е нашата нужда да влезем във връзка с Бог, като приемем дарът на любовта, който Той идва да ни донесе“.
Папата продължи, като подчерта и значението на смирението в слушането и каза: „Няма по-добър начин да слушаме от този „на колене“.
Слушането „на колене“ е най-добрият начин да слушаме наистина, защото това означава, че не сме пред другия в позицията на някой, който си мисли, че вече знае всичко, на някой, който вече е изтълкувал нещата, преди дори да изслуша, на някой, който гледа отгоре надолу (…) Едно нещо е да чуеш, друго е да слушаш, което също означава „да се приеме вътре“. Тази скромна поза показва желание да оставим настрана предубежденията и предразсъдъците и ни позволява наистина да разберем желанията и нуждите на другите.
Предупреждавайки срещу изкушението да бъдем като „гладни вълци“, които поглъщат думи без истинско разбиране, папа Франциск каза, че „истинското слушане на друг човек изисква вътрешна тишина и място за тишина между това, което чуваме и това, което казваме“.
Така той насърчи членовете на Курията да подхранват културата на слушане, която надхвърля ежедневните задачи и позиции, придавайки стойност на взаимоотношенията и поддържайки евангелски дух, белязан от способността да се слуша искрено и без да се осъжда.
„Братя и сестри, в Курията също трябва да се научим на изкуството да слушаме. Дори по-важна от ежедневните ни задачи и отговорности, или дори от позициите, които заемаме, е необходимостта ни да оценим стойността на взаимоотношенията“, каза той.
Разпознаване
Спирайки се на втория глагол, разпознаването, папата припомни историята на Йоан Кръстител, който „преживява драматична криза на вярата“, когато Исус започва служението си, защото очакваният Месия не изглежда да е могъщият и доминиращ Бог, който си е представял. И затова Кръстителят от затвора изпраща другите да попитат Исус дали Той е спасителят, тоест опитва се да разбере, да прозре.
Разпознаването е важно за нас, това е изкуство на духовния живот, което ни лишава от претенцията, че вече знаем всичко, от риска да мислим, че е достатъчно да прилагаме правилата, от изкушението да продължим, дори в живота на Курията, просто чрез повтаряне на модели, без да се съобразяваме, че Тайната на Бог винаги ни превъзхожда и че животът на хората и реалността, която ни заобикаля, са и винаги остават по-висши от идеите и теориите.
Разпознаването – продължи папата - е изблик на любов, който прави разлика между доброто и по-доброто, между това, което е полезно само по себе си, и това, което е полезно тук и сега, между това, което може да е добро като цяло, и това, което трябва да се направи сега“, каза той.
„Разпознаването трябва да ни помогне, да бъдем послушни на Светия Дух, да избираме процедури и да вземаме решения, основани не на светски критерии или просто чрез прилагане на правила, а в съответствие с Евангелието“, обясни още папата
Пътуване
Последният глагол, пътуване, каза папата, е илюстриран чрез историята на Мъдреците, които ни напомнят за „важността на пътуването“.
Папа Франциск отбеляза, че приемането на радостта от Евангелието води до ученичество и призовава да се тръгне на път към срещата с Господ.
„Той ни изпраща на пътешествие, измъква ни от нашите зони на комфорт, нашето самодоволство относно това, което вече сме направили, и по този начин ни освобождава; Той ни променя и просветлява очите на сърцето ни, за да ни накара да разберем голямата надежда, към която ни е призовал“, изтъкна Франциск, който предупреди за опасностите от страха, сковаността и монотонността. Те – каза той - водят до неподвижност и неспособност да се види постоянната новост на Божието призвание“. Ето защо Курията е призвана да преследва постоянно търсенето на истината и отвореността към растеж.
„В нашата служба тук в Курията също е важно да продължим да вървим напред, да продължим да търсим и да растем в разбирането си за истината, преодолявайки изкушението да стоим неподвижни и никога да не напускаме „лабиринта“ на нашите страхове“, добави той .
Той призова присъстващите да избягват капана на бюрокрацията и посредствеността и да останат бдителни срещу „твърдите идеологически позиции“, които ни отделят от реалността и ни пречат да продължим напред.
Пътуването, подобно на това на Мъдреците, каза той, винаги започва „отгоре“, водено от призива на Господ и светлината на Божието слово.
Призив към любов и смирение
Папа Франциск завърши с призив за смелост, любов и смирение в пътуването на вярата и служението.
Споделяйки епизод за едни „ревностен свещеник“, той признава, че не е лесно „да разпалиш отново жаравата под пепелта на Църквата“.
„Днес се стремим да разпалим страстта в тези, които отдавна са я загубили. Шестдесет години след Втория ватикански събор, ние все още обсъждаме разделението между „прогресисти“ и „консерватори“, докато истинската разлика е между влюбените и тези, които са загубили тази първоначална страст. Това е разликата. Само тези, които обичат, вървят напред“, каза той.
„Благодаря ви особено за цялата работа, която вършите в мълчание, слушайки, разпознавайки, пътувайки“, завърши папа Франциск, като призова Господ да даде благодатта да се радваме на смирено и щедро служение: „Моля, нека никога не губим чувството си за хумор!“.
