Папата към младите хора: бъдете сеячи на надежда в живота на хората около вас

Салваторе Чернуцио - Ватикана

Сърцето все още е в Лисабон („Колко красива беше нашата среща... експлозия от светлина и радост“), но погледът вече е насочен към Сеул, Южна Корея, където ще се отбележи СДМ през 2027 г. и отново първо в Рим за младежкия юбилей. Папата говори на момчета и момичета от цял ​​свят, призовавайки ги да бъдат в това време на подготовка за събитието „щастливи в надеждата“. Покана, която е и темата, избрана за 38-ия Световен ден на младежта, който ще бъде отбелязан в отделните църкви на 26 ноември, заимствана от насърчението на Свети Павел към общността в Рим, която изживяваше  период на силно преследване.

Време, в което надеждата изглежда липсва

Изборът на темата не е случаен във „време, в което за мнозина, включително младите хора, надеждата изглежда липсва много“, пише папата в своето послание за СМД, подписано в базиликата „Сан Джовани ин Латерано“ на 9 ноември, празника на освещаването на Латеранската базилика.

За съжаление много от вашите връстници, които преживяват война, насилие, тормоз и различни форми на трудности, са засегнати от отчаяние, страх и депресия. Те се чувстват като затворени в тъмен затвор, без да могат да видят слънчевите лъчи. Това се показва драматично от високия процент на самоубийства сред младите хора в някои страни.

Радостта, която идва от срещата с Христос

В подобен контекст как можем да изпитаме чувства на радост и надежда? Как можем да избегнем отчаянието да ни завладее, „мисълта, че е безполезно да се прави добро, защото то няма да бъде оценено и признато от никого“? Папа Франциск показва пътя: „радостта в надеждата“, пише той, „извира от пасхалната тайна на Христос, от силата на Неговото възкресение“.

Не е плод на човешки усилия, изобретателност или изкуство. Това е радостта, която идва от срещата с Христос. Християнската радост идва от самия Бог, от това да знаем, че сме обичани от Него.

Думите на Бенедикт XVI

В посланието Франциск цитира поета, когото много обича, Шарл Пеги и Бенедикт XVI, на когото припомня размишленията след Световния младежки ден в Мадрид през 2011 г. Ратцингер се пита: „Откъде идва радостта? Как си го обяснявате? Със сигурност има много фактори, които действат заедно. Но решаващата е увереността, идваща от вярата: че съм желан. Имам една задача в историята. Приет съм, обичан съм“. „Хубаво е – продължава още Бенедикт ХVI  – да съществуваш като човешка личност, дори в трудни времена. Вярата те прави щастлив, започвайки отвътре“.

Папата повтаря тези думи на своя предшественик: „Вие сте радостната надежда на Църквата и на човечеството, което е винаги в движение“, пише той. „Бих искал да ви хвана за ръка и да вървя по пътя на надеждата заедно с вас. Бих искал да говоря с вас за нашите радости и надежди, но също и за тъгата и мъката на нашите сърца и за човечеството, което страда“.

Колко много страдание днес

А страданието днес е много, особено „страданието на невинните“. Изправени пред него, ние питаме Господ: „Защо?", признава папата. „Но ние можем да бъдем част от Божия отговор. Ние, създадени от Него по Негов образ и подобие, можем да бъдем израз на Неговата любов, която поражда радост и надежда дори там, където изглежда невъзможно“. В тази връзка Франциск споменава героя на Гуидо Орефис, изигран от Роберто Бенини във филма „Животът е прекрасен“, спечелил Оскар:

Млад баща, който с деликатност и въображение успява да превърне суровата реалност в своеобразно приключение и игра и така дава на сина си „очи на надежда“, предпазвайки го от ужасите на концентрационния лагер, защитавайки невинността му и предотвратявайки човешкото нечестие да му отнеме бъдещето.

Това не е измислена история; много светци с живота си са били „свидетели на надежда дори сред най-жестокото човешко нечестие“: Максимилиан Колбе, Жозефина Бакхита или полските съпрузи Йозеф и Виктория Улма с техните седем деца, наскоро обявени за блажени в Полша.

Стиховете на Пеги

Оттук епископът на Рим се позовава на стиховете на Шарл Пеги, който в Портикът на мистерията на втората добродетел говори за трите богословски добродетели – вяра, надежда и милосърдие – като три сестри, които вървят заедно: „Малката надежда напредва сред двете си по-големи сестри и дори не се забелязва. Тя, малката, всичко влачи...”, пише той в началото на стихотворението си. Папата също така казва, че е „убеден в този смирен, „незначителен“, но основен характер на надеждата“, която - заявява той - „е солта на ежедневието“.

Християнска надежда, а не плацебо за лековерните

Още повече е християнската надежда, която е плодът на Пасхата: ​​„Християнската надежда не е лесен оптимизъм и не е плацебо за лековерните: тя е увереността, вкоренена в любовта и вярата, че Бог никога не ни оставя сами и спазва своите обещания“, отбелязва папа Франциск. „Християнската надежда не е отричане на болката и смъртта, тя е тържество на любовта на Възкръсналия Христос, който винаги е с нас, дори когато изглежда далече“.

Молитва и конкретни житейски избори

Това е „искра“, която обаче понякога рискува да бъде „задушена“ от тревоги, страхове и ежедневни задачи. Има нужда от „въздух“, за да продължи да блести. Но как? Преди всичко с молитва: „Молитвата е като изкачване на голяма надморска височина: когато сме на земята, често не можем да видим слънцето, защото небето е покрито с облаци. Но ако се издигнем над облаците, светлината и топлината на слънцето ни заобикалят; и в това преживяване откриваме сигурността, че слънцето винаги присъства, дори когато всичко изглежда сиво“, казва папа Берголио, цитирайки Spe Salvi.

Скъпи млади хора, когато гъстата мъгла от страх, съмнение и потисничество ви заобикаля и вече не виждате слънцето, поемете по пътя на молитвата. Защото ако вече никой не ме слуша, Бог все още ме слуша.

Но надеждата се подхранва от нашите „конкретни“ ежедневни избори. Затова папата призовава да се избере „начин на живот, основан на надеждата“. Например, „в социалните медии изглежда по-лесно да се споделят лоши новини, отколкото обнадеждаващи новини“; опитайте вместо това, пише папата на младите хора, „да споделяте думи на надежда всеки ден. Станете сеячи на надежда в живота на вашите приятели и всички около вас“.

Светлината на надеждата

Друг пример от епископа на Рим е този за светлината: „Понякога вечер излизате с приятелите си и, ако е тъмно, вземете смартфона си и запалете фенерчето, за да осветите пътя. На големи концерти хиляди от вас движат тези модерни светлини в ритъма на музиката, създавайки вълнуваща сцена. През нощта светлината ни кара да виждаме нещата по нов начин и дори в тъмнината се появява едно измерение на красотата. Така е и със светлината на надеждата, която е Христос. От Него, от Неговото възкресение е осветен нашият живот. С Него виждаме всичко в нова светлина“.

„Погледът, осветен от надежда, представя нещата в различна светлина“, уверява Франциск. В тази връзка той разказва случка, свързана с Йоан Павел II: „Казва се, че когато хората се обърнали към свети Йоан Павел II, за да говорят с него за проблем, първият му въпрос бил: „Как изглежда това в светлината на вярата ?'". Затова трябва да „приемем този поглед“ в ежедневието.

Предизвикателства и трудности има и винаги ще има, но ако сме надарени с „изпълнена с вяра“ надежда, ние ще се изправяме пред тях, знаейки, че те нямат последната дума и ние самите ставаме малък факел на надежда за другите.

Не се оставяйте да бъдете заразени от индивидуализъм и безразличие

Оттук и последна препоръка: „Останете близо до онези ваши приятели, които може да изглеждат усмихнати, но които вътре плачат, лишени от надежда. Не позволявайте да бъдете заразени от безразличието и индивидуализма: останете отворени като канали, в които надеждата на Исус може да тече и да се разпространява в средата, в която живеете.

svt/ vatn