Папата: Бог не обича шума, а звука на мълчанието
Маня Кавалджиева – Ватикана
Осем минути мълчание „пред Господ", който „присъства" и „ни обединява". Осем минути, в които папа Франциск, вселенският патриарх Вартоломей I, архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби и други църковни лидери и представители, заедно се молиха, с около 18 хиляди души, сред които и хиляди млади хора, дошли на площад „Свети Петър“ от много части на света за икуменическото бдение, организирано от общността Тезе. Намерението е да се повери на Светия Дух работата на първата сесия на XVI редовна асамблея на Синода на епископите „за синодална църква“, която ще започне на 4 октомври, след което, от неделя, участниците ще проведат три дни духовно уединение в дома „Fraterna Domus“ в Сакрофано, близо до Рим.
Истински празник на площад „Свети Петър“, организиран от общността Тезе, на която папа Франциск благодари, след което последва неговото размишление за мълчанието, от съществено значение в живота на вярващия; от съществено значение в живота на Църквата; от съществено значение за пътя на християнското единство.
Бог не обича шума, а звука на мълчанието
Наистина мълчанието, каза Франциск, е „важно и силно“ и „може да изрази неописуема болка пред лицето на нещастията, но в моменти на радост, изразява наслада, която задминава думите“. Словото, което мълчи в нощта на Рождество Христово и на кръста.
Защото, казва папата, „в свят, изпълнен с шум, ние вече сме отвикнали от тишината, дори понякога трудно я понасяме, защото тя ни изправя пред нас самите. И въпреки това тя е в основата на словото и на живота“, а и защото „мълчанието, в църковната общност, прави възможно братското общуване, в което Светият Дух хармонизира гледните точки“. И накрая, защото „единството на християните расте в мълчание пред кръста, точно като семената, които ще получим и които представляват различните дарове, дадени от Светия Дух на различните традиции: на нас се пада задачата да ги посеем, със сигурността, че само Бог дарява растежа“.
Защото „Бог предпочита, както направи с Илия, да говори с „шепота на лекия бриз“. Папата насърчи: „нека поискаме Синодът да бъде kairós (подходящия момент) на братството, място, където Светият Дух да пречиства Църквата от празнословието, идеологиите и поляризациите“.
От друга страна, истината, за да стигне до сърцето на хората, не се нуждае от силни викове. Бог не обича прокламациите и виковете, празнословието и шума: той по-скоро предпочита, както направи с Илия, да говори с „шепота на лекия бриз”, в „звук от .мълчание”.
Нека се помолим, каза накрая папа Франциск, за това да знаем как да обожаваме, обединени и в мълчание, „като влъхвите“, тайната на Бог, станал човек, „уверени, че колкото по-близо сме до Христос, толкова по-близо ще бъдем един до друг.
Мнозина дойдоха на площад „Свети Петър“ благодарение и на гостоприемството на римските енории, които заедно с Викариата организираха програма за посрещане и споделяне.
