„Laudate Deum“, викът на папата за отговор на климатичната криза
Ватикан Нюз
„Laudate Deum“ е името на новото апостолическо насърчение, защото „човек, който претендира, че може замести Бог, се превръща в най-голямата опасност за себе си“. С тези думи завършва апостолическото насърчеине на папа Франциск, публикувано на 4 октомври. Текст, който е продължение на енцикликата Laudato si' от 2015 г. В 6 глави и 73 параграфа, гледайки към COP28, която ще се проведе в Дубай след два месеца, свети Петровия наследник отправя призив за съвместна отговорност пред кризата с климатичните промени, защото светът „се разпада и може би наближава точката на пречупване“. Това е „едно от основните предизвикателства, пред които обществото и световната общност трябва да се изправят“, защото от „ефектите от изменението на климата страдат най-уязвимите хора“ (3).
Признаците на промяна на климата стават все по-очевидни
В първата глава папата обяснява, че колкото и да се опитваме да ги отричаме, „признаците на изменението на климата са налице, все по-очевидни“. Той цитира „екстремни явления, чести периоди на аномални горещини, суша и други оплаквания на земята". И твърди: „може да се провери, че някои климатични промени, причинени от човека, значително увеличават вероятността от по-чести и по-интензивни екстремни явления“. И по повод на тези, които омаловажават, отговаря: „това, на което сме свидетели сега, е необичайно ускоряване на затоплянето". „Вероятно след няколко години много хора ще трябва да преместят домовете си поради тези явления“ (6).
Бедните нямат вина
На онези, които обвиняват бедните, че имат твърде много деца и може би се опитват да разрешат проблема „като осакатяват жените от по-слабо развитите страни“, Франциск напомня, че „един нисък процент от по-богатото от световното население замърсява повече от 50% от най-бедното население“. Африка, която „е дом на повече от половината от най-бедните хора в света, е отговорна само за малка част от историческите емисии“ (9). След това папата оспорва тези, които казват, че намаленото използване на изкопаеми горива ще доведе до „намаляване на работните места“. В действителност „милиони хора губят работата си“ поради изменението на климата. Докато преходът към възобновяема енергия, „добре управлявана“, е в състояние да създаде безброй работни места в различни сектори. Ето защо е необходимо политиците и предприемачите незабавно да се справят с това“ (10).
Несъмнена е човешката причина
„Човешката причина – „антропичен“ – за изменението на климата вече не може да бъде подложена на съмнение“, твърди Франциск. „Концентрацията на парникови газове в атмосферата... през последните петдесет години увеличението претърпя силно ускорение“ (11). В същото време температурата „е нараснала с нечувана скорост, безпрецедентна през последните две хиляди години“ (12). С последвало подкиселяване на моретата и топене на ледовете. Съвпадението между тези явления и увеличаването на емисии на парникови газове „не може да бъде скрито. По-голямата част от учените по климата подкрепят тази връзка и само малък процент от тях се опитват да отрекат тази очевидност". За съжаление, отбелязва папата, климатичната криза не е въпрос, който „интересува големите икономически сили, които се грижат да получат максимална печалба при най-ниска цена и за възможно най-кратко време“ (13).
Все още сме навреме, за да избегнем по-драматични щети
„Принуден съм – продължава Франциск – да направя тези разяснения, които може да изглеждат очевидни, поради определени презрителни и неразумни мнения, които срещам дори в Католическата църква. Но вече не можем да се съмняваме, че причината за необичайната скорост на такива опасни промени е един неоспорим факт: огромните развития, свързани с необузданата човешка намеса върху природата” (14). За съжаление, някои прояви на тази климатична криза вече са необратими поне за стотици години. Спешно е необходима по-широка визия... От нас не се иска нищо повече от определена отговорност за наследството, което ще оставим след нашето преминаване в този свят” (18).
Технократският модел: идеята за човешки същества без граници
Във втората глава папа Франциск говори за технократския модел, който „се състои в това да се мисли, че реалността, доброто и истината могат за разцъфтят спонтанно от самата сила на технологията и на икономиката“ (20), въз основа на идеята за човешки същества без граници. „Никога човечеството не е имало толкова голяма власт над себе си и нищо не гарантира, че ще я използва добре, особено ако се има предвид начина, по който я използва... Има голяма опасност тя да живее в една малка част от човечеството“ ( 23). Папата повтаря, че „светът около нас не е обект на експлоатация, на необуздана употреба, на неограничени амбиции“ (25). Припомня също така, че ние сме включени в природата и „това изключва идеята, че човешкото същество е нещо чуждо, външен фактор, способен само да вреди на околната среда (26).
Етичен упадък на властта: маркетинг и невярна информация
Постигнахме „впечатляващ и изненадващ технологичен прогрес и не осъзнаваме, че в същото време сме станали много опасни, способни да застрашаваме живота на много същества и собственото ни оцеляване» (28). „Етичният упадък на истинската власт е маскиран от маркетинг и фалшива информация, полезни механизми в ръцете на тези с по-големи ресурси за влияние върху общественото мнение чрез тях“. „Въодушевени от обещанията на толкова много лъжепророци, самите бедни понякога попадат в измамата на свят, който не е създаден за тях“ (31). Наблюдава се „едно господство на родените с по-добри условия за развитие” (32).
Слаба външна политика
В следващата глава насърчението на папата засяга темата за слабостта на международната политика, като той настоява за необходимостта да се улеснят „многостранните споразумения между държавите“ (34). Призовава за „по-ефикасни световни организации, имащи авторитета да гарантират общото световно благо“. Тези организации „трябва да бъдат снабдени с действителна власт, за да „осигурят“ реализацията на някои основни цели (35). Франциск осъжда факта, че „глобалните кризи се пропиляват“, както стана с финансовата криза от 2007-2009 г. и с пандемията, които доведоха до „по-голям индивидуализъм, по-малко интеграция, по-голяма свобода за истински силните, които винаги намират начин да излязат невредими" (36). Предизвикателството днес е да се създаде отново нов мултилатерализъм „в светлината на новата глобална ситуация“ (37), като се признае, че многото обединения и организации на гражданското общество помагат да се компенсират слабостите на международната общност.
Институциите, които пазят най-силните са безполезни
Франциск предлага „мултилатерализъм отдолу“, а не просто решен от властовите елити“ (38). Той припомня, че е необходима „различна рамка за ефективно сътрудничество“, за „реагиране с глобални механизми“ с „универсални и ефективни правила“ (42). Затова се нуждаем от „един вид по-голяма „демократизация“ в глобалната сфера... Няма да бъде по-полезно да се подкрепят институции, които защитават правата на най-силните, без да се обръща внимание на правата на всички“. (43)
Какво се очаква от конференцията за климатичните промени COP28 в Дубай?
В следващата глава, предвид COP28, Франциск пише: „Не можем да се откажем да мечтаем, че COP28 ще доведе до решително ускоряване на енергийния преход, с ефективни ангажименти, които да бъдат постоянно наблюдавани. Тази конференция може да бъде повратна точка“ (54). За съжаление „необходимият преход към чиста енергия... не протича достатъчно бързо“ (55).
Спрете да се подигравате на проблема с околната среда
Франциск призовава за прекратяване на „безотговорната подигравка“ на онези, които осмиват въпроса за околната среда заради икономически интереси: това е „човешки и социален проблем в широк смисъл и на различни нива“. Това изисква участието на всички. Относно протестите на радикализирани групи папата заявява, че „те заемат празнота в обществото“, защото зависи от „всяко семейство да мисли, че бъдещето на децата им е заложено на карта“ (58) и да упражнява здравословен натиск. Папата се надява, че от COP28 ще се появят „обвързващи форми на енергиен преход“, които са ефективни и „лесно могат да се мониторират“ (59). „Надяваме се онези които ще се изкажат да са стратези, способни да мислят за общото благо и бъдещето на децата си, а не за конкретните интереси на дадена държава или компания. Нека по този начин покажат благородството на политиката, а не нейния срам” (60).
Ангажимент, произлизащ от християнската вяра
Накрая папата припомня, че причините за този ангажимент произлизат от християнската вяра, като насърчава „братята и сестрите от други религии да правят същото“ (61). „Юдейско-християнското виждане за света подкрепя специалната и централна ценност на човешкото същество, сред прекрасната свързаност на всички същества... ние формираме нещо като универсално семейство, възвишено общение, което ни води към свято, любящо и смирено уважение“ (67). „Това не е продукт на нашата собствена воля… защото Бог ни свърза така тясно със света, който ни обкръжава“ (68). Това, което има значение, пише Франциск, е да помним, че „няма трайни промени без културни промени... и няма културни промени без промени у хората“ (70). „Усилията на семействата за по-малко замърсяване, за намаляване на разхищенията, за разумно консумиране, създават нова култура“ (71). Папата завършва, като припомня, че „емисиите на глава от населението в Съединените щати са приблизително два пъти по-големи от тези на жител на Китай и приблизително седем пъти по-големи от средната цифра на най-бедните страни“. И заявява, че „широко разпространена промяна на безотговорния начин на живот, свързан със западния модел, би имала значително дългосрочно въздействие. Така, с необходимите политически решения, ще се озовем на пътя към взаимната грижа” (72).
svt/man/vatn
