Франциск: призванието на християните е братството
„Скъпи Ерик-Еманюел, скъпи братко - започва писмото на папата - четенето на Вашата книга „Предизвикателството на Йерусалим“ ми върна спомените от дните от май 2014 г., когато имах благодатта да направя поклонение в Светите земи на 50-ата годишнина от срещата между моя почитан предшественик Св. Павел VI и патриарх Атинагор. Събитие от далечната 1964 г., което бележи нов етап в пътя на сближаването между християните, разделени и разделени от векове, но получили нова ориентация именно в земята на Исус.
Витлеем, Божи гроб, Гетсимания... местата, които сте посетили и описали с интензивна поетика на тези страници, се върнаха в паметта ми. Защото нашата вяра е и вяра на „паметта“, която съхранява думите и жестовете, в които Бог се проявява.
И, както пишете, в Светите земи се отива, за да се поеме пътя, откъдето всичко започна. В Галилея Назарет и Капернаум, местата, където Исус израства и започва служението си като вестител на Божието царство; в Юдея, Витлеем и Йерусалим, където е роден и където се е изпълнила неговата земна притча; на тези места поклонника отива, за да се докосне пряко до неразгадаемата тайна на християнството. Това, което описвате с думи, които дълбоко ме докосват: „Въплъщението. Бог става плът, кост, глас, кръв в Исус".
Светата земя ни предлага този велик дар: буквално да изпитаме, че християнството не е нито теория, нито идеология, а преживяване на един исторически факт.
Това събитие, тази Личност може да се срещне и днес там, сред слънчевите хълмове на Галилея, просторите на Юдейската пустиня, уличките на Йерусалим. Не като мистично преживяване като цел сама по себе си, а като истинско повторно доказателство, че Евангелията са ни предали действителния развой на исторически факт, в който Божието окончателно откровение се е разкривало на мъжете и жените от всички времена: Бог се въплъти в един човек, Исус от Назарет, за да ни обяви, че неговото Царство е близо до нас. Вие ясно го подчертавате в повторното предложение на Кръстния път, когато в определен момент подчертавате:
„Човечността на моя Бог не е изображение“. Не! Бог наистина се превърна в плът и кръв в Исус и като човек той живееше, обичаше, страдаше от любов към нас, към всеки един, давайки живота си на кръста. Това наистина е добрата новина, която всички очакваме: че Бог не е мистериозно същество, скрито в облаците, а по-скоро някой, който върви редом с нас и ни говори.
Франциск пише също, че в книгата има и други аспекти, които са породили някои важни въпроси у него. „Например, за Свети Шарл дьо Фуко, който, както ми каза при една от нашите срещи, е бил провиденциалният източник на срещата Ви с Бог в една изпълнена с приключения нощ в пустинята. Виждайки и докосвайки се от първа ръка до местата, където брат Шарл е живял в Назарет, съзрявайки там духовността, която го е направила „всеобщ брат“, също така Ви е разкрил едно богословско виждане, което обобщавате так„Свидетелство, а не прозелитизъм". Повтарях го няколко пъти, повтаряйки думите на Бенедикт XVI: „Църквата не расте чрез прозелитизъм, а чрез привличане“. Християнинът не обръща никого, ако не друго, той свидетелства за това, че Бог го е достигнал и го е спасил от бездната на греховете му и му е показал безкрайното си милосърдие.
Това е призванието на християнина: да бъде свидетел на спасението, което е достигнало до него.
В края, папата отново се позовава на заглавието на книгата избрано от Ерик-Еманюел Шмит „Предизвикателството на Йерусалим – пътуване до Светите земи“: „Смятам, че „Предизвикателството на Йерусалим“ в действителност е предизвикателството, пред което всички сме изправени, това на човешкото братство. В Ерусалим, както видяхте и разказахте, се натъквате на великите религиозни традиции, които водят началото си от Авраам: юдаизъм, християнство и ислям.
И неслучайно по време на моето апостолическо посещение през 2014 г. исках да бъда придружен от двама религиозни лидери, равин Авраам Скорка и мюсюлманският представител Омар Аббуд. С това исках да покажа, макар и визуално, че вярващите са призвани да бъдат братя и строители на мостове, а не вече врагове или подпалвачи на война. Нашето призвание е братство, защото сме деца на един и същи Бог.
Предизвикателството, което Йерусалим все още отправя към света днес, е да събудим отново в сърцето на всяко човешко същество желанието да гледа на другия като на брат в едно човешко семейство.
Само с това съзнание и тази съвест ще можем да изградим едно възможно бъдеще, заглушавайки оръжията на разрушението и омразата и разпространявайки по света сладкия аромат на мира, който Бог неуморно ни дава“, завършва папата.
(dg/vatn)
