Ангел Господен: поправянето на брата е висш израз на любов
Антонела Палермо – Маня Кавалджиева – Ватикана
Исус е този, на когото трябва да подражаваме, когато брат по вяра съгреши, за да му помогнем да се поправи. Папата се спря на този аспект в катехизисната си беседа, преди да произнесе неделната молитва, като коментира евангелския откъс от Матей (18, 15-20)
Да не клюкарстваме
„Един от най-висшите изрази на любовта, а също и един от най-взискателните“: с тези думи папа Франциск говори за „поправянето на брата“, което трябва да се прилага без омраза. И предупреждава за опасността от клюкарстването.
Това не е правилно и не се харесва на Бог. Не се уморявам да повтарям, че клюкарството е напаст за живота на хората и общностите, защото носи разделение, страдание и скандал, и никога не помага за подобряване и растеж.
Папата цитира един велик духовен учител, свети Бернар от Клерво, който бе казал, че безполезното любопитство и повърхностните думи са първите стъпала по стълбата на гордостта, която не води нагоре, а надолу, тласкайки човека към провал и разруха (виж Степените на смирението и гордостта).
Не е добре да се сочи с пръст
Папата каза, че „Исус ни учи да се държим различно“, да използваме лоялност, дискретност, смелост, яснота, без да злословим. И ако това не се окаже достатъчно, трябва да потърсим помощ, а не да действаме сами, но никога да не се поддаваме на клюките, а винаги да имаме като единствена цел доброто на другия.
Да сочим с пръст не е добре, дори често затруднява тези, които са сгрешили, да признаят грешката си. По-скоро общността, като осъжда грешката, трябва да накара съгрешилия да почувства близостта с него, чрез молитвата и обичта, винаги готова да предложи прошка и да започне отначало.
Да гледаме Мария
Накрая папата зададе някои полезни въпроса, за изпитване на съвестта, като насърчи да гледаме Мария, „която бе продължила да обича, въпреки, че е усещала как хората осъждат нейния Син“:
Тогава нека се запитаме: как да се държа аз с онези, които грешат спрямо мен? Тая ли това в себе си, като трупам озлобление? Използвам ли го, за да говоря зад гърба им? Или се опитам да разговарям? Моля ли се за него или нея, искам ли помощ, за да направя добро? И дали нашите общности се грижат за тези, които падат, за да могат те да се изправят и да започнат нов живот? Дали те сочат с пръст или разтварят обятия?
Нека Мария, която продължи да обича, въпреки, че хората осъждаха нейния Син, да ни помага винаги да търсим пътя на доброто.
