Папата: свети Тома Авински е светило за Църквата и за целия свят

Осерваторе Романо

Споменът за Тома Аквински и честването на неговата канонизация преди 700 години, „означава, от една страна, признаване на ефективното действие на Духа“, а от друга, „щедрият отговор на човека, който изпитва как природните таланти, с които е надарен, са „оживени и усъвършенствани“ от благодатта. Това е пасаж от писмото, което папа Франциск адресира до епископите Мариано Крочата от Латина-Терачина-Сеце-Приверно, Джерардо Антонацо от Сора-Касино-Акуино-Понтекорво и Амброджио Спреафико от Фрозиноне-Вероли-Ферентино и Анани-Алатри , с оглед на трите юбилейни години, свързани със свети Тома Аквински: 700 години от провъзгласяването му за светец (2023), 750-годишнината от смъртта му (2024) и 800-годишнината от рождението му (2025).

Според мисълта на Аквински, припомня папата в писмото си до епископите, „божествената благодат не унищожава природата, а реализира нейния потенциал“. По тази причина Тома, „придружен от постоянното съзнание, че истините на вярата не почиват само в интелекта, но обосновават ежедневното съществуване и конкретния ангажимент на всеки вярващ в Църквата и в обществото, щедро и безрезервно се посвещава на евангелизацията, чрез, наред с други неща, молитвата, впечатляващата богословска и културна продукция, проповядването. В този смисъл той е ресурс и скъпоценен актив за Църквата днес и утре“, казва Франциск, който приканва да черпим от неговото свидетелство и припомня определението, дадено от Павел VI: „светило на Църквата и на цялия свят“. Изхождайки от това, самият папа Монтини увещава всички към „истинска и плодотворна вярност“ към него, без да се задоволяваме просто с подражанието му, а търсейки непрестанно истините, на които той пожела да служи.

За да почетем дълбоко този „винаги жив източник“, повтаря папата, трябва „да се съсредоточим върху изучаването на делото на Свети Тома в неговия исторически и културен контекст и в същото време да го оценим, за да отговорим на днешните културни предизвикателства“. И тук Франциск поверява на трите епархии, като пазители на живата памет „в тази ивица земя, благословена и характеризираща се с уникално историческо, църковно и гражданско наследство“, две задачи: търпеливото и синодално изграждане на общността и отвореността към цялата истина“. Истинската синодалност, пише папата, „е взаимно израстване в Христос като живи и активни членове на църковното тяло, тясно обединени и свързани помежду си“. За да се даде по този начин живот на „една Църква, чието общностно измерение се подхранва и проявява в светотайнствения живот и в литургията, в духовността, в културната и интелектуална диакония, в достоверното свидетелство, в милосърдието и във вниманието към най-бедните и най-уязвимите“.

Що се отнася до „отвореността към истината“, папата подчертава написаното от Св. Йоан Павел II във „Fides et ratio“: „Свети Тома обичаше истината по незаинтересован начин“ и „може да бъде определен като „апостол на истината“. Днес, със своя дух на откритост и универсалност, той е източник на вдъхновение и примерен учител във вниманието към реалността в многото ѝ измерения”. Неговото изключително наследство, заключава Франциск, е преди всичко святост, характеризираща се с особена мисловна дейност, която обаче не се е отказала от предизвикателството да се остави да бъде провокирана и измервана от опита, дори от безпрецедентни проблеми и от парадоксалността на Историята, драматично и в същото време великолепно място, за да съзре в нея следите и посоката към идващото Царство“.

Честванията на годишнините на светеца започват от 11 юли следобед със среща за размисъл в Латина, край Рим. На 14 юли, следобед, ще се проведе молитвен момент в в абатството на Фосанова, а във вторник, 18 юли, в 18.30 ч., отново в същото абатство ще бъде отслужена тържествена литургия за годишнината от канонизирането на Тома Аквински, предстоятелствана от кардинал Марчело Семераро, префект на Ведомството за светците, назначен за този случай като специален пратеник на папата.

svt/ vatn